Хищникът

55.

Хънтър задържа погледа си върху Майърс няколко секунди. Тя отвърна със същата непоколебимост.

— Да видим разрешителното ти за частен детектив — каза той. — Но много бавно.

— Да видим полицейската ти значка — предизвика го Майърс.

Робърт отгърна лявата страна на коженото си яке. Значката беше закачена на колана му.

Уитни кимна, дръпна ципа на портмонето на колана си и му подаде черен кожен портфейл.

Той разгледа личната й карта и после отново насочи вниманието си към Майърс. Черни очи, малък нос, високи скули, сочни устни, съвършена кожа и атлетично телосложение.

Хънтър най-сетне прибра оръжието си в кобура и взе фенерчето и полуавтоматичния пистолет на Майърс — „Зиг Зауер 3226 Х-5“.

— Сигурно печелиш добре като частен детектив — отбеляза той, извади пълнителя, провери дали в гнездото има патрон и й върна празния пистолет. — Оръжието ти струва два и половина бона. — Робърт пусна пълнителя в джоба си.

— Защо питаш? Нова работа ли си търсиш? Бих се възползвала от услугите на човек като теб. Добри доходи и здравно осигуряване.

Хънтър издърпа хартиена кърпа от кутията на нощното шкафче и избърса кръвта от лицето си.

— Нима? Аз пък не искам шеф като теб.

Майърс се усмихна.

— Бързо отвръщаш, а? Предполагам, че мацките си падат по това.

Той не обърна внимание на забележката й.

— Ще ми кажеш ли кой си или да те наричам господин Детектив? — попита тя и скръсти ръце на гърдите си.

— Казвам се Робърт Хънтър. — Той й върна портфейла. — Детектив съм от лосанджелиската полиция.

— Кой отдел? — Майърс кимна към значката му. — Както казах, знам, че не си от „Изчезнали лица“.

Хънтър остави фенерчето на нощното шкафче.

— Специален отдел „Убийства“.

Уитни знаеше какво означава това. Тя онемя за миг.

— Кога? — попита.

— Кога какво?

— Не се прави на глупав. Не изглеждаш такъв и ми е писнало да ме будалкат. Знаеш ли кога е умряла Дженсън?

Робърт се втренчи в лицето й и съзря отчаяние. Погледна машинално часовника си и отстъпи:

— Вчера.

— Трупът ли е бил намерен вчера или е умряла вчера?

— И двете. Била е мъртва само от няколко часа, когато я открихме.

— Тогава похитителят я е държал близо три седмици, преди да я убие?

Хънтър не отговори. Не беше необходимо. Майърс отлично знаеше какво предполага актът на отвличане и убийство.

— Как е била убита? — попита тя.

Мълчание.

— Хайде, не те питам за някакви големи тайни в разследването. Знам протокола и ми е ясно какво можеш да разкриеш и какво не. Ако не ми кажеш, колко време мислиш, че ще ми отнеме да науча информацията? Може би две телефонни обаждания. Все още имам връзки в полицията.

Робърт продължи да мълчи.

— Добре. Тогава ще действам по моя начин.

— Убиецът е използвал нож.

Майърс прокара пръсти по устните си.

— Колко са жертвите?

Хънтър я изгледа с любопитство.

— Колко жертви имате досега? Щом си от специалния отдел „Убийства“, това означава, че или извършителят е убивал и преди, или че Кели Дженсън е била убита по особено жесток начин… или и двете. И ако трябва да гадая, бих казала и двете.

Робърт запази мълчание.

— Търсите сериен убиец, нали?

— За бивше ченге много избързваш с изводите.

Очите й се отместиха от Хънтър.

— Е, твой ред е да споделиш информация — каза той.

— Кое е бившето ти гадже, за което работиш?

Уитни не искаше да се оплита в лъжите си.

— Искаш информация от мен? — Озадачено повдигна вежди.

— Пак ли играем игрички, скъпа? — предизвика я Робърт. — Мислех, че ти е писнало да те будалкат.

Тя го погледна гневно.

— Кели Дженсън е мъртва, убита по начин, който само кошмарите могат да родят. Случаят ти с изчезналия човек приключи. Не ти трябва да знаеш нищо друго.

— Знаеш, че поверителността между клиент и следовател не се анулира, щом случаят приключи.

— Бившето ти гадже може да е заподозрян.

Уитни се поколеба за миг.

— Не е. Мислиш ли, че не съм го проверила щателно, преди да поема случая? Пък и ти каза, че Кели е била убита вчера. Той е извън страната от пет дни.

— Щом си толкова сигурна в невинността му, защо не ми кажеш името му и аз да го проверя?

Последва дълго, неловко мълчание. Накрая Майърс протегна дясната си ръка с дланта нагоре и погледна в очите на Хънтър.

— Би ли ми върнал пълнителя?

Робърт разбра, че тя иска жест на доверие. Да даде и да получи нещо. Той бавно извади пълнителя от джоба си и го сложи на ръката й. Майърс не го зареди в пистолета си и впери поглед в него. Лъжата й лавинообразно се превръщаше в нещо, което нямаше да може да овладее. Трябваше да се измъкне, преди да направи грешка.

— Знаеш, че не мога да ти кажа името му. Сторя ли го, ще остана без клиенти. Но мога да ти дам всичко, с което разполагам по случая. Може да откриеш нещо там.

Хънтър забеляза, че дясното й око леко трепна.

Тя наведе глава и погледна часовника си.

— Дай ми няколко часа да събера всичко и ще имаш материалите ми.

Той продължи да я наблюдава.

— Знам къде да те намеря.

Уитни Майърс излезе. Робърт бръкна в джоба си и погледна картата й на частен детектив, която незабелязано беше измъкнал от кожения й портфейл.

— И аз знам къде да те намеря — измърмори той.