Хищникът

16.

Краля беше може би най-известният дилър в Холивуд и Северозападен Лос Анджелис. Въпреки че беше известен като дилър, все още никой не беше успял да го докаже, най-малко Окръжната прокуратура. От осем години напразно се опитваха да го арестуват за нещо значимо.

Краля беше млад, интелигентен бизнесмен и много опасен за всеки, който проявеше глупостта да го ядоса. Предполагаше се, че търгува не само с наркотици, но и с проститутки, крадени стоки, оръжия… Списъкът продължаваше до безкрайност. Освен това имаше и легален бизнес — нощни клубове, барове, ресторанти и други, дори спортен салон, но данъчните власти не можеха да го пипнат.

Пътищата на Хънтър и Краля се пресякоха по време на прословутото разследване на Ангела на смъртта. Безпрецедентна поредица от събития ги докара до патова ситуация и ги принуди да сключат споразумение и да се уважават, макар да са от различни страни на закона.

Робърт взе адреса на Краля от полицейския компютър. Естествено, дилърът живееше в Малибу Бийч, който известните и богатите наричаха свой дом.

Спря колата си пред огромните двойни железни порти, на които бяха монтирани охранителни камери. Трябваше да признае, че е смаян. Двуетажната сграда беше величествена — обвита в бръшлян, с овални, издадени напред крила, тухлена постройка с квадратни гранитни колони на всеки шест-седем метра.

Преди да има възможност да протегне ръка към бутона на домофона, силен мъжки глас извика:

— Мога ли да ви помогна?

— Да. Дошъл съм да видя шефа ти.

— И вие сте?

— Кажи на Краля, че го търси Робърт Хънтър.

Домофонът изщрака и след минута железните порти се отвориха.

Покрай алеята за коли беше засаден идеално подкастрен до милиметъра жив плет. Хънтър паркира ръждясалия си буик лесабр до перленобяло ламборгини галардо, пред гараж за шест автомобила. Изкачи стъпалата към главната сграда и щом стигна догоре, вратата отвори висок метър осемдесет и седем, сто трийсет и пет килограмов, мускулест чернокож мъж, който се намръщи, като видя колата на Робърт.

— Американска класика — обясни Хънтър.

Телохранителят не се усмихна.

— Моля, последвайте ме.

Интериорът на къщата също беше внушителен. Висок три и половина метра таван, дизайнерски мебели и стени, отрупани с картини, нарисувани с маслени бои — някои от холандски майстори, други от френски, но всичките ценни.

Докато вървеше по облицования с италиански мрамор под в огромния хол, Робърт забеляза невероятно красива чернокожа жена с яркожълти бикини, седнала сред пухкави възглавници. Тя вдигна очи от лъскавото списание и му се усмихна сърдечно. Той кимна учтиво и иронично си помисли: „Дори рок звездите и спортните величия не живеят в такъв разкош.“

Мускулестият тип го поведе през две плъзгащи се врати и после към задния двор и басейна. До водата седяха четири млади и привлекателни жени само по бикини, кикотеха се и се плискаха с вода. Трима други пазачи в костюми бяха заели позиции на стратегически места в двора. Краля седеше под бял чадър до една от четирите маси от изкуствено състарено тиково дърво край басейна. Синята му копринена риза беше разкопчана и разкриваше мускулести гърди, украсени с верижки и диаманти. Блондинката до него също не носеше сутиен. На лявото й зърно блестеше халка от бяло злато.

— Детектив Робърт Хънтър? — усмихна се Краля, но не стана. — Какво става, пич? Каква шибана изненада. Откога не сме се виждали? Три години? — Посочи стола срещу него.

Хънтър седна.

— Нещо такова. — Той кимна на русокосата, която му намигна.

— Да ти предложа ли нещо, детектив? — попита Краля и наклони глава към русата си приятелка. — Лайза може да ти приготви изумителен коктейл.

Робърт погледна крадешком Лайза, която се усмихна закачливо.

— Каквото пожелаеш.

Той поклати глава.

— Не, благодаря.

— Добре, но сега, след като знам, че не си дошъл за компания, нито за питие, какво мога да направя за теб, детектив?

Робърт деликатно отмести очи към Лайза и после отново към Краля, който схвана намека.

— Лайза, защо не отидеш да си поиграеш с другите момичета? — Той не произнесе въпроса като молба.

Тя развърза саронга около кръста си и стана. Едва тогава Хънтър видя, че е чисто гола. На лицето й не се изписа дори сянка на смущение, когато се изправи пред него. Тялото й беше съвършено. Лайза бавно се обърна и тръгна, като поклащаше бедра, сякаш беше на модно ревю. Татуировката над задника й гласеше: „Знам, че гледаш.“

— Точно така, скъпа, танцувай — подвикна Краля и после се обърна към Робърт: — Признай, че знам как да живея, детектив. Хю Хефнър и Лари Флинт не могат да се мерят с мен. „Плейбой“ и „Хъслър“ може да целуват черния ми задник чак до Мисисипи. Моите момичета са по-знойни.

— Какво знаеш за собственоръчно направените експлозивни устройства?

Краля престана да се усмихва.

— Знам, че гърмят.

Хънтър запази каменно изражение.

— Официално, нищо.

— А неофициално?

Краля почеса малкия белег над лявата си вежда с кутрето си и се вгледа изпитателно в Робърт.

— Щом си дошъл неофициално, защо не пийнеш нещо?

— Не съм жаден.

Двамата се гледаха още няколко секунди.

— Първия път, когато се срещнахме, ти го увърта известно време, преди да изплюеш камъчето. Надявам се, че сме преминали тези глупости. За какво става дума всъщност, детектив?

Хънтър се наведе напред, сложи на масата снимката в едър план на лицето на жертвата и я завъртя към Краля.

— О, не, по дяволите! — Краля потрепери и се дръпна назад. — Последния път, когато ми показа снимка на мъртва жена, настъпи истински ад.

— Знаеш ли коя е?

— И точно този въпрос го отприщи. — Той отново погледна снимката и неволно потърка устни. — Мамка му! Гадна работа. Някакво копеле е зашило устните й?

— Знаеш ли коя е? — повтори Робърт.

— Не е от моите момичета, ако това питаш — след кратко мълчание отговори Краля.

— Възможно ли е да е била в играта?

— Не прилича на такава. — Краля вдигна ръце в знак, че се предава. — Съжалявам, шегата ми беше неуместна. В днешно време всяка може да бъде в играта. Тази изглежда достатъчно привлекателна. Но мисля, че не съм я виждал. — Помъчи се да разгадае безизразното лице на Хънтър, но не успя. — Проблемът в днешно време е, че много момичета действат сами. Създават си уебсайтове, работят самостоятелно. Схващаш ли какво ти говоря? Трудно е да бъдеш сигурен. Но ако е била елитно работещо момиче в района на Холивуд, щях да я познавам.

Четирите други жени, които играеха на ръба на басейна, решиха да се присъединят към Лайза, която сега се беше излегнала на плаващо кресло и пиеше пъстроцветна напитка.

Краля отново сведе поглед към снимката.

— Шибана работа, пич. И като знам в какви лайна се бъркаш, убеден съм, че убиецът я е зашил, докато още е била жива, нали?

— Възможно ли е да го е извършила банда? Или сводник?

Лицето на Краля помръкна. Дневният му ред не включваше съдействие на полицията.

— Откъде да знам? — отвърна той хладно.

— Хайде, погледни я. — Робърт почука с пръст по снимката на масата, но не повиши тон. Съзнаваше, че очите на тримата телохранители в двора са вперени в него. — Устата не е единствената част на тялото й, която е била зашита. Извършителят се е изгаврил с нея. И ти си прав. Направил го е, докато жената още е била жива.

Краля се премести на стола. Насилието срещу жени го възмущаваше. Пияният му баща беше пребил до смърт майка му, а него бе заключил в килера. Тогава Краля беше на десет. Никога нямаше да забрави писъците и молбите й за помощ, нито звука от трошенето на костите й, докато баща му я удряше. Чуваше ги почти всяка нощ в сънищата си.

Той се облегна назад и се загледа в ноктите си.

— Искаш да кажеш, че това може да е нещо като отмъщение с послание? — Повдигна рамене. — Кой знае? Възможно е. Ако жената е принадлежала на някой бандит и е откраднала от него или е решила да се чука наляво и надясно, не бих се изненадал. На някои хора не им харесва да ги прецакват. Това може дори да се смята за леко наказание по някои стандарти. — Млъкна и пак погледна снимката. — Но ако е разплата, че е била нечия жена и е мърсувала другаде, може да очакваш още един труп — копелето, с което се е чукала. Този вид отмъщение е за двама, детектив.

— Краля бутна снимката обратно към Хънтър. — Но какво общо има убитата жена със собственоръчно направените взривни устройства?

— Повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

Краля се ухили.

— Не издаваш нищо, а? — Той отпи от тъмнозеленото питие пред него. — Всъщност, ако е нещо като последния път, когато се видяхме, не искам да знам за какво става дума, мамка му. — Изгледа Робърт като покерджия, който се готви да заложи всичките си пари, и сетне почука с показалец по снимката. — Това обаче е адски оскърбително, пич, пък и съм ти длъжник. Ще поразпитам тук-там и ще ти се обадя.