Хищникът

42.

Доктор Хоув стоеше до отсрещната стена и разговаряше с водещия криминалист Майк Бриндъл. И двамата бяха облекли бели гащеризони от тайвек. В средата на голямата стая имаше маса от неръждаема стомана. Бетонният под беше облян в лепкава, сгъстена кръв. Не беше разплискана или разпръскана. Имаше гъсти, всяващи ужас локви. Няколко малки и изящни кървави отпечатъка от ръце очертаваха къса траектория от масата до призрачно бялото, голо тяло на чернокоса жена, която лежеше по гръб на няколко крачки от вратата. Ръцете й бяха внимателно поставени от двете й страни, а краката й бяха разкрачени.

— Господи! — промърмори капитан Блейк и сложи ръка на устата си, защото усети, че й се гади.

Устните на мъртвата жена бяха зашити, а торсът и краката й бяха изцапани със засъхнала кръв. В долната част на тялото й ясно се виждаха черни, бодливи като тръни шевове.

Доктор Хоув се приближи до тях и Робърт я погледна въпросително.

Тя кимна.

— Съдейки по онова, което виждаме в стаята, бих казала, че убиецът е същият — промълви.

Хънтър и Гарсия направиха всичко възможно да не стъпят в локвите кръв и отидоха до трупа на пода. Капитан Блейк остана до вратата. Робърт приклекна и огледа убитата жена, без да я докосва. Карлос направи същото, но очите му непрекъснато се стрелкаха към някога привлекателното й лице, сякаш нещо го безпокоеше. След няколко секунди той се намръщи и погледна партньора си.

— Божичко, тя е абсолютно копие на Лора Мичъл — възкликна. — Все едно са сестри.

Хънтър кимна. Беше забелязал необичайната прилика още от вратата.

Барбара Блейк сбърчи нос, затвори очи и си пое дълбоко дъх. Много добре знаеше какво означава това.

— В това положение ли намерихте трупа? — обърна се Робърт към патоанатома.

— Не — отвърна Майк Бриндъл и пристъпи към него. — Снимахме всичко и после преобърнахме жената. Тялото лежеше по лице. Дясната буза беше допряна до пода и беше обърната наляво към стената. Лявата ръка беше протегната, сякаш бе посегнала към нещо. Позата създаваше убеждението, че жертвата вероятно е пълзяла към вратата, но не са й достигнали сили да стигне дотам.

Очите на Хънтър отново обходиха стаята.

— Отпечатъците?

— Нейните са — потвърди Бриндъл. — Още не сме установили на кого са няколкото окървавени следи от маратонки, които си видял на пода навън и на стъпалата, водещи нагоре. Но съдейки по размазването им, бих казал, че са на уплашения тийнейджър, който е избягал навън и се е обадил анонимно на телефон 911, без да оставя име и адрес. — Той млъкна и отправи поглед към мъртвата жена на пода. — Следсмъртното вкочаняване е настъпило неотдавна, но горещината и влажността в помещението може да са го забавили до пет часа или малко повече.

— Тогава жената определено е умряла днес? — попита капитанът.

Бриндъл кимна.

Гарсия насочи вниманието си към голямата концентрация кръв на пода.

— Доколкото виждам, тя няма други наранявания, освен шевовете. Откъде е дошла всичката тази кръв?

Доктор Хоув и Майк Бриндъл се спогледаха обезпокоено.

— Ще разбера със сигурност при аутопсията — отговори съдебният лекар, — но признаците сочат вътрешен кръвоизлив.

Блейк отвори широко очи.

— Всичката тази кръв… — доктор Хоув поклати глава, сякаш се мъчеше да намери точните думи — се е процедила през шевовете.

— Мамка му! — Карлос потърка лице с дясната си ръка.

— Жертвата има и леки охлузвания по ръцете и коленете — добави патоанатомът. — Предполагаме, че е слязла от масата и се е строполила на земята. Може би защото е била зашеметена или от силна болка, но е била жива. Охлузванията вероятно са причинени, докато е пълзяла към вратата. По масата има нейни отпечатъци, затова стигнахме до извода, че убиецът я е оставил там, но няма нито една капка кръв. Започнала е да кърви, след като се е свлякла на пода.

— А ето и това — обади се Бриндъл и се приближи до мястото, където стоеше Блейк. — Извинявай, капитане.

Барбара се намръщи и отстъпи вдясно.

Бриндъл посочи стената зад нея и едва тогава всички видяха малките черни букви, напръскани със спрей — В ТЕБ Е.