Хищникът

88.

След като разговаря с Андерсън, Хънтър се свърза с полицията в Хийлдсбърг и после отиде в кабинета на капитан Блейк. Завари я точно когато тя се готвеше да се прибере вкъщи.

— Утре сутринта трябва да отида в Хийлдсбърг — заяви той и затвори вратата. — Ще отсъствам един-два дни.

— Какво? — Барбара отмести очи от екрана на компютъра си. — Хийлдсбърг? Защо, по дяволите?

Робърт й разказа всичко, което беше научил. Тя изслуша историята с каменно лице. Щом Хънтър приключи, тя въздъхна, сякаш беше затаила дъх за няколко минути.

— Кога каза, че се е случило всичко това?

— Преди двайсет години.

Барбара учудено повдигна вежди.

— Нека отгатна. Тъй като случаят е по-стар от петнайсет години, досиетата не са в общата база-данни на калифорнийската полиция. Нищо не е дигитализирано, нали?

Робърт кимна.

— Търсих по датата, града и имената на жертвите, но няма нищо. Докладите трябва да са в писмена форма в архивите на местната полиция.

— Страхотно. И с какво друго разполагаме, освен статията във вестника и разказа на репортера?

— Току-що говорих по телефона със Суарес, шефа на полицията в Хийлдсбърг. Тогава не е бил там. Прехвърлили го от Феър Оукс преди девет години, година след като участъкът в Хийлдсбърг бил преместен на ново място, и дори не е чувал за случая „Харпър“.

Блейк изгледа Хънтър.

— Чакай малко. Защо ще ходиш в Хийлдсбърг? Материалите за убийства се съхраняват в Окръжната прокуратура на Сонома в…

— Санта Роза. Звъних и на тях. — Посочи часовника си. — Вече бяха затворили. Нямаше с кого да говоря. Но ако материалите не са в базата-данни на калифорнийската полиция, това означава, че или прокуратурата в Сонома ги няма, или че са струпани в някоя прашна стая и чакат да бъдат дигитализирани. Искам да видя снимките от местопрестъплението и докладите от аутопсиите, ако успея да ги открия, но досиетата на полицията и прокуратурата няма да помогнат много. Те ще описват случилото се с малко повече подробности от Стивън Андерсън. Това е семейно убийство и самоубийство, капитане. Случаят е заведен и приключен. Няма показания на свидетели, нито доклади от разследване, ако изобщо е имало такова. Не е имало какво да разследват. Жена спи с чужд мъж, съпругът ревнува, губи контрол… и любовникът и цялото семейство плаща най-високата цена. Случаят е приключен. Имаме много такива произшествия в страната.

Капитан Блейк се облегна назад.

— И ти искаш да говориш с някого, който свързан със случая?

Робърт кимна.

— Тогавашният шеф на полицията се е пенсионирал преди седем години, но още живее в Хийлдсбърг. Някъде близо до езерото Сонома. Не искам да говорим по телефона.

Барбара видя, че в очите му блесна нещо.

— Казвай, Робърт. Какво си наумил? Смяташ, че убиецът е от Хийлдсбърг?

Той най-после седна на единия стол пред бюрото.

— Мислиш, че убиецът е бил там и е видял местопрестъплението? — Тя се втренчи в него. — Травма?

— Да.

— Имаш предвид… травма от шок, причинен от видяното?

— Да. — Робърт прокара пръсти по лявото си рамо и напипа белега от куршум на трицепса си. — Сходствата между трагедията в Хийлдсбърг преди двайсет години и случващото се днес тук са твърде големи, за да бъдат случайно съвпадение.

Капитанът не каза нищо.

— Начинът, по който Рей Харпър е убил семейството си… и любовника на жена си… Дори опитни детективи от отдел „Убийства“ от голям град биха се затруднили с такова местопрестъпление, да не говорим за полицейски участък в малък град, чиято представа за тежко престъпление вероятно е неправилно пресичане.

Блейк започна да си играе с обицата си.

— Но ако полицаите от Хийлдсбърг са си свършили работата както трябва, тогава малцина са имали достъп до местопрестъплението, само следователи и съдебният лекар.

Хънтър кимна.

— Затова искам да говоря с тогавашния шеф на полицията и се надявам да намеря дневника на местопрестъплението. Трябва да разберем къде е всеки, който е имал достъп до него в онзи ден.

Барбара продължи да гледа Робърт, докато умът й търсеше отговори.

— Възможно ли е да възникне такава травма само като видиш местопрестъпление?

Хънтър се замисли.

— Зависи колко уязвим психически е човекът в момента. Но да, силно обезпокоителните снимки лесно може да отключат нещо в съзнанието.

— Но не всички убийци са като онзи в Хийлдсбърг. Жертвите тук не са завързвани. И думите, които той е написал, не са съвсем същите.

— Това не е необичайно, капитане. Травмата може да бъде като голяма картина, която пробягва пред очите ти. Не всеки си спомня точните детайли. Адаптацията е също и главна последица от престъпления, произлизащи от травма в миналото. Именно това прави той.

Блейк затвори очи и бавно поклати глава.

— Има и още нещо, капитане — добави Робърт и стана. — Емили Харпър, жената, която е била зашита и убита в Хийлдсбърг преди двайсет години, е била учителка.

— Да, знам, каза ми. Е, и?

Той спря пред вратата.

— Преподавала е изобразително изкуство и музика.