Хищникът

59.

Хънтър се върна в Паркър Сентър за по-малко от половин час и отиде право в отдел „Информационни технологии“. Джак Дойл седеше зад бюрото си и преглеждаше купчина книжа. Носеше същите дрехи като вчера. Очите му бяха кървясали и лицето — небръснато. В края на бюрото имаше празна кутия от пица. И кафе машината в ъгъла беше празна.

— Тук ли прекара нощта? — попита Робърт.

Дойл вдигна глава, но не отговори. Погледът му се рееше някъде през Хънтър.

— Хей, добре ли си?

Очите на Дойл най-после се фокусираха.

— Какво? Съжалявам. Да, добре съм. — Той остави на бюрото листа, който четеше. — Само съм преуморен и нямам достатъчно хора. Всички винаги искат всичко веднага. А материалите се трупат. Пък и днес следобед ще има голяма операция. — Той се облегна назад и се втренчи в Робърт. — Какво се е случило с лицето ти? — Посочи раната над веждата му.

Хънтър поклати глава.

— Блъснах се в един стълб.

— Да, и още как. Само се надявам стълбът да не съди отдела.

— Тя няма да го направи.

— Тя? Сторила ти го е жена?

— Дълга история.

— Обзалагам се. — Дойл разчисти пространство в края на бюрото си и се облегна на него. — Е, Робърт, щом си дошъл, сигурно е нещо спешно.

— Да, но ще отнема само три минути от времето ти, Джак. И после изчезвам.

— За онзи психопат, който уби доктор Уинстън с бомба ли става дума?

Хънтър кимна съвсем леко и сърцето му се сви, като си спомни, че никога вече няма да види стария си приятел.

— Той беше добър човек. Срещали сме се няколко пъти. — Дойл погледна часовника си. — Какво ти трябва?

Робърт му даде твърдия диск с висок капацитет и зачака, докато Джак го свързваше с компютъра. Директориите бяха перфектно подредени, първо, според местоположението на камерата и после по дати.

— Може ли файловете да бъдат разкомпресирани наведнъж? — попита Хънтър.

— Не и едновременно. Огромни са. Процесорът ще се натовари и може да крашне компютъра, но… — Дойл вдигна показалеца си — може да ги наредиш в някое приложение. Щом единият файл се разкомпресира, автоматично ще се придвижи към следващия в списъка. Не трябва да правиш нищо. Може да ги оставиш и да се върнеш, когато всичките се отворят.

— Идеално.

Дойл се усмихна.

— Моля те, кажи ми, че не трябват всичките тези файлове. Стотици са. Ще отнеме няколко дни.

— Не. Само някои — засега.

— Добре, тогава ще ти кажа кое е най-лесното, което може да направим. Тъй като дискът е външен, ще го свържа с празен лаптоп вместо с компютъра в кабинета ти. Така ще можеш да работиш на компютъра си, ако трябва, а лаптопът ще стои настрана, докато отвори всички файлове. Дай ми пет минути и ще стартирам процеса.