Хищникът

73.

Дъждът се усили и забарабани по прозореца зад Робърт. И вятърът задуха по-яростно.

— Дай ми секунда — каза той, тръгна по малкия коридор и след няколко минути се върна с преносима стереоуредба.

— Случайно го намерих в интернет — обясни Уитни.

Той разчисти масата, сложи уредбата и я включи.

— Какво е?

— Интервю.

Той вдигна глава.

— С Катя?

Майърс кимна и му даде диска.

— Излъчено е първо по радио Кей Ю Ес Си, FM станция за класическа музика.

— Да, знам го. Излъчва се от Университета на Южна Калифорния.

Тя направи гримаса.

— Не знаех, че си падаш по класическата музика.

— Не си падам, но чета много.

— Интервюто е дълго близо час, но са включени и няколко класически изпълнения. В първата половина Катя разговаря с радиоводещия и отговаря на въпросите, който той й задава, а във втората част отговаря на въпроси на слушатели по телефона или електронната поща. — Майърс наклони глава на една страна. — Не съм толкова жестока, затова няма да те карам да слушаш всичко. Записах само важните откъси.

Робърт пъхна диска в уредбата, пусна го и нагласи силата на звука.

— Добре дошли отново. Това е радио Кей Ю Ес Си, най-доброто в класическата музика в Лос Анджелис и Калифорния. — Гласът на водещия беше кадифен и успокояващ, какъвто повечето хора очакват да звучи по радиостанция за класическа музика. — Връщаме се при вас с нашата специална гостенка този следобед. За повечето от вас тя не се нуждае от представяне, тя е концертмайсторът на Лосанджелиската филхармония Катя Кудрова.

Последва няколко секунди солово изпълнение на цигулка.

— И така, преди рекламната пауза говорихме за началото и колко много си работила да овладееш инструмента, но сега преминаваме към нещо малко по-лично — любовта и романтиката. Съгласна ли си?

Настъпи кратко мълчание, сякаш Катя се замисли.

— Да, разбира се, стига да не ме караш да се изчервявам. — Гласът й беше нежен, но уверен.

— Обещавам, че няма. Ти се описа като непоправима романтичка. Защо?

Катя се засмя плахо.

— Защото наистина съм такава. И сега ме караш да се изчервя. Любимият ми филм е „Хубава жена“. — Тя се изкикоти.

— Да, бих казал, че имаш основания да се изчервяваш — засмя се водещият.

— Като малко момиче съм, когато става дума за любов. Знам, че звучи наивно, но бих искала тази приказка да съществува.

— Приказката за „истинската любов“?

— Да. Вълшебната любов, от която имаш чувството, че летиш във въздуха. Разхвърчават се искри веднага щом видиш някого и разбираш, че сте родени един за друг.

— Била ли си толкова влюбена?

Катя пак се засмя.

— Не, още не. Но не бързам. Имам музиката си. Тя ме кара да летя във въздуха.

— Бих отбелязал, че твоята музика кара всички ни да летим във въздуха.

— Благодаря. Сега наистина се изчервих.

— Съдейки по забележката ти, сигурно вярваш в любовта от пръв поглед.

— Безусловно.

— И какво трябва да каже или да направи някой, за да привлече вниманието ти?

— Нищо.

— Нищо?

— Нищо. Мисля, че любовта е нещо много повече от думи и външен вид. Любовта те връхлита и те завладява без предупреждение. Смятам, че когато срещнеш човека, с когото ще прекараш остатъка от живота си…

— Пословичната „сродна душа“? — прекъсна я водещият.

— Да, сродна душа. Мисля, че когато срещнем този човек, разбираме това. Дори от мълчанието. Дори когато той не изрича нито дума отначало.

— Разбирам какво имаш предвид, но той не може да мълчи вечно. Все ще трябва да каже нещо. Какво трябва да бъде? Как би привлякъл вниманието ти?

— Не е необходимо да прави или да казва нещо определено, но нека да ти разкажа моята любима романтична история.

— Добре.

— Като млада баба ми била цветарка на уличен пазар в град Перм в бившия Съветски съюз. Дядо ми работел в шивачница на няколко преки от пазара. Той видял баба ми в първия й работен ден и се влюбил в нея безумно. Дядо ми бил привлекателен мъж, но много срамежлив. Шейсет дни събирал кураж да я заговори.

— Шейсет?

— Всяка сутрин, когато отивал на работа, минавал покрай сергията й и се заричал, че това ще бъде денят, в който ще заговори баба ми. И всеки път, като я видел, ставал нервен и вместо да я заприказва, отминавал.

— И какво станало после?

— Дядо не знаел, че баба също е влюбена в него от първия ден, в който го видяла. Всеки път, когато той минавал покрай сергията й, тя се надявала да я покани на среща. И една сутрин той събрал смелост, приближил се до баба, погледнал я в очите и съумял да промълви: „Дъхът ми секва, като те видя.“

Майърс протегна ръка и спря записа.

Хънтър си спомни за дешифрираното съобщение от телефонния секретар, което тя му беше дала преди няколко дни. Похитителят на Катя бе произнесъл същите думи — ДЪХЪТ МИ СЕКВА, КАТО ТЕ ВИДЯ…

Той разбра, че това не е всичко, от начина, по който Уитни го погледна.