Хищникът

105.

Гарсия отвори широко очи от изумление. Помисли си, че не е чул добре, но реакцията на партньора му не оставяше никакви съмнения.

— Андрю Харпър? — със спокоен глас повтори Робърт.

Другият мъж се засмя.

— Никой не ме е наричал Андрю от двайсет години. — Тонът му беше спокоен, а гласът — приглушен шепот. Хънтър си спомни шепнещия глас от записа, който Майърс бе направила от телефонния секретар на Катя Кудрова.

— Липсва ли ти да те наричат с истинското ти име?

Последва мълчание.

— Знам, че си бил там, Андрю. Знам, че си видял какво се е случило в онзи ден в дома ти. Но защо си избягал? Къде си отишъл? Защо не си позволил да ти помогнат?

— Да ми помогнат? — изсмя се той.

— Никой не може да се справи сам с онова, което си преживял. Нуждаел си се от помощ тогава. Нуждаеш се от помощ и сега.

— Да се справят? Как може някой да се справи, когато пред очите му баща му се преобразява в чудовище? Баща, който само преди няколко часа ми даде най-хубавите подаръци, които съм получавал? Баща, който ми обеща, че всичко ще бъде наред и че вече няма да има кавги. Баща, който каза, че обича майка ми и мен повече от всичко друго на света. Що за любов е това?

Робърт нямаше отговор на тези въпроси.

— Проучих те. Ти си психолог, нали? Мислиш ли, че щеше да ми помогнеш да се справя?

— Щях да направя всичко възможно.

— Глупости.

— Не са. Не трябва да прекарваме живота си сами. Всички се нуждаем от помощ от време на време, колкото и силни и корави да си мислим, че сме. Човек не може да се справи сам с някои житейски ситуации, особено когато е на десет.

Мълчание.

— Андрю?

— Престани да ме наричаш Андрю. Нямаш право да го правиш. Никой няма право. Андрю умря онази нощ преди двайсет години.

— Добре. Как да те наричам?

— Не е нужно да ме наричаш с някакво име. Но тъй като ти беше толкова любезен да прецакаш всичко и да се разровиш в нещо, в което нямаш право, и аз имам изненада за теб. Предполагам, че телефонът ти приема видеозаписи, нали?

Хънтър се намръщи.

— Изпращам ти кратък видеозапис, който направих преди малко. Надявам се, че ще ти хареса.

Линията прекъсна.

— Какво стана? — попита Гарсия.

Робърт поклати глава.

— Изпраща ми някакъв видеозапис.

— Видеозапис? На какво?

Телефонът на Хънтър изпиука, сигнализирайки, че получава съобщение.

— Ей сега ще разберем.