Хищникът

106.

Робърт натисна бутона за приемане на съобщението. Карлос се приближи до него. Очите им се впериха в малката чертичка на екранчето на мобилния телефон, която бавно се изпълваше. Времето сякаш спря.

Телефонът най-после изпиука отново. Изтеглянето на файла беше завършило.

Хънтър натисна „да“, за да видят записа.

Образът беше зърнест и с лошо качество. Записът очевидно беше направен с камерата на евтин телефон, но нямаше съмнение кого виждат.

— Какво? — Гарсия се приближи още.

На стол в средата на стая седеше завързана жена. Главата й беше клюмнала на гърдите и черната й коса закриваше лицето й, но не беше необходимо да видят чертите й, за да я познаят.

— Полудявам ли? — попита Карлос с широко отворени очи и пребледня.

Робърт нищо не каза.

— Как е успял да хване капитан Блейк? — Очите на Гарсия бяха приковани в екранчето.

Партньорът му мълчеше.

Видеозаписът продължи.

Барбара бавно вдигна глава и Робърт почувства, че нещо стегна сърцето му. От носа и устата й течеше кръв и лявото й око беше подуто и затворено. Не изглеждаше упоена, но очевидно изпитваше силна болка. Картината се съсредоточи върху лицето й за няколко секунди и сетне потъмня.

— Това е безумие — заяви Карлос. Не го свърташе на едно място.

Телефонът на Хънтър иззвъня отново и той отговори веднага.

— В случай че се питаш — каза шепнещият глас, — тя още е жива. Много внимавай какъв ще бъде следващият ти ход, защото животът й зависи от това. Откажи се.

Линията прекъсна.

— Какво каза? — попита Гарсия.

Робърт му предаде думите на похитителя.

— По дяволите! Каква бъркотия. Защо е отвлякъл капитана? И защо ни изпраща видеозапис? Това напълно противоречи на метода му на действие. Не го е правил с никоя от предишните жертви.

— Защото капитан Блейк не е като предишните жертви, Карлос. Тя не му напомня за майка му. Той не я е отвлякъл поради тази причина. Капитан Блейк е залог… разменна монета.

— Какво?

— Той каза: „Много внимавай какъв ще бъде следващият ти ход, защото животът й зависи от това. Откажи се.“ Използва я като гаранция.

— Защо?

— Защото се доближаваме до него, а той не го е очаквал. Знаем кой е… или поне кой е бил. Ясно му е, че е въпрос на часове да го хванем.

Гарсия прехапа устни.

— Изпада в паника.

— Да. Затова изпрати видеозаписа. А когато се паникьоса и се отклони от първоначалния си план, извършителят допуска грешки.

— Нямаме време да го чакаме да сбърка, Робърт. Той държи капитана.

— Той вече сгреши.

— Как?

Хънтър посочи телефона си.

— Изпрати ни видео. Трябва ни достъп до интернет.

— Интернет? — намръщи се Карлос. — Можем ли да го проследим?

— Едва ли. Той не е глупав.

— Тогава защо ни трябва интернет?

Робърт се огледа и видя мъж на трийсет и няколко години, който седеше до маса в ъгъла и пишеше нещо на лаптопа си.

— Извинявайте, онлайн ли сте?

Мъжът вдигна глава и погледна Хънтър и после Гарсия, който беше застанал зад партньора си.

— Да — предпазливо кимна той.

— Компютърът ви ни трябва — заяви Робърт, седна и придърпа лаптопа към себе си.

Човекът се накани да каже нещо, но Карлос сложи ръка на рамото му и му показа значката си.

— Лосанджелиска полиция, отдел „Убийства“. Важно е.

Мъжът вдигна ръце в знак, че отстъпва, и стана.

— Ще бъда ей-там. — Той посочи ъгъла. — Ползвайте лаптопа ми колкото искате.

— Защо изведнъж ти притрябва интернет? — попита Гарсия и се настани до Хънтър.

— Дай ми секунда. — Той търсеше нещо в Гугъл. Зареди се някаква уебстраница и той я прочете бързо.

— Мамка му. — Хънтър взе телефона си, изгледа отново видеозаписа и сбърчи чело. — По дяволите!

След това потърси нещо друго в Гугъл. Зареди се нова страница и той я прегледа.

— Да му се не види. — Погледна часовника си и стана. — Да вървим.

— Къде?

— В Санта Кларита.

— Какво? Защо?

— Там държат капитана.