Хищникът

24.

Преди да излезе от алеята за коли на семейство Мичъл, Хънтър се обади от буика си на оперативния отдел и ги помоли да съберат всичката информация, която могат, за Патрик Барлет, бившия годеник на Лора. Барлет изведнъж се беше превърнал в най-интересния човек в разследването.

Робърт затвори и набра номера на Гарсия. Разказа му какво е научил от семейство Мичъл и половин час по-късно двамата се срещнаха на входа на стар склад в Лейкуд, превърнат в жилищна сграда. Намираше се на няколко минути от Лонг Бийч.

Хънтър беше потиснат, но Карлос го разбираше. Знаеше, че съобщаването на родители на новината, че дъщеря им е станала жертва на чудовищен убиец, винаги е трудно. Но да трябва да им каже, че дори не могат да я погребат както трябва, защото трупът й е взривен на парчета, беше наистина кошмарно.

Те мълчаливо се качиха с асансьора на последния етаж.

Апартаментът на Лора Мичъл беше изумително таванско помещение с площ шестстотин квадратни метра. Холът беше семпъл, но стилен, с черни кожени мебели и великолепни килими. Кухнята се намираше вдясно от входната врата, а спалнята — вляво. И двете помещения бяха модерни, просторни и обзаведени с вкус. Но по-голямата част от апартамента заемаше ателието на Лора.

Разположено в далечния край и заобиколено с големи прозорци и две капандури, ателието беше пълно с платна във всякакви размери. Най-голямото беше поне три на два метра.

— Брей, обожавам таванските помещения — възкликна Гарсия. — Тук може да се вместят четири апартамента като моя. — Той спря и огледа вратата. — Няма влизане с взлом. Родителите й са се чули с нея за последен път преди две и половина седмици, така ли?

Робърт кимна.

— Лора и майка й са били близки. Чували са се и са се срещали почти през ден. За последен път са разговаряли на втори този месец, сряда, само два дни след последната вечер на поредната изложба на Лора в галерия в Западен Холивуд. Майка й се е опитала да се свърже с нея отново на пети и тогава се е разтревожила.

— Между втори и пети? — присви очи Карл ос. — Това е преди около две седмици.

Хънтър си пое дълбоко дъх и изражението му стана студено.

— И ако е била отвлечена от убиеца… — Той не довърши мисълта си и остави сериозността на предположението му да увисне във въздуха.

— По дяволите! — досети се Гарсия. — Била е убита вчера. Ако похитителят е и убиецът, това означава, че я е държал заложница две седмици.

Робърт тръгна към спалнята.

— Детективите от отдел „Изчезнали лица“ идвали ли са тук?

— Да. Алекс Питърсън от Западното бюро е ръководил разследването — потвърди партньорът му и издърпа чекмеджето на нощното шкафче. Вътре имаше маска за очи за спане, два гланца за устни с аромат на череши, малко фенерче и кутийка „Тик-так“. — Вече се свързах с него и му обясних, че случаят е преминал в разследване на убийство. Той каза, че не разполага с много, но ще ни изпрати всичко, което имат. Намерил е лаптопа й в хола. Обработили са го, но са открили само нейни отпечатъци.

— Ами файловете в твърдия диск?

Робърт наклони глава на една страна.

— Защитени са с парола. Компютърът е в отдел „Информационни технологии“, но не са имали спешни искания, докато не им се обадих преди няколко минути, затова все още няма нищо.

Те прегледаха гардероба — няколко рокли, някои от тях дизайнерски, дънки, тениски, блузи, сака и богата колекция от обувки и чанти. Хънтър провери хладилника, бюфетите и кофата за боклук в кухнята. Нищо необикновено. Отидоха във всекидневната и Робърт огледа снимките и заглавията на книгите на лавиците до канапето, а после тръгна към ателието.

Лора Мичъл беше лиричен абстракционист и творбите й се състояха предимно от цветове и форми, безразборно нахвърляни на платната. Подът беше осеян с палитра от пръски боя — почти като произведение на модерно изкуство. До западната стена бяха наредени десетки завършени картини. В главното работно пространство бяха разположени три триножника, двата покрити с някога бели чаршафи. На третия имаше недовършена картина с размери деветдесет на шейсет сантиметра. Робърт се вгледа в нея и после махна чаршафите от другите два статива. И двете картини също изглеждаха недовършени.

Гарсия разгледа завършените платна до стената.

— Не разбирам модерното изкуство.

— Какво искаш да кажеш? — попита Хънтър.

— Ами, погледни тази картина. — Карлос се дръпна, за да може партньорът му да я види. Платното беше изрисувано с пастелни зелени и оранжеви цветове, обградени от бликащо от енергия червено и леки щрихи синьо и жълто. За Гарсия багрите бяха несвързани.

— Какво за нея?

— Нарича се „Изгубени хора в гора от огромни дървета“.

Робърт повдигна вежда.

— Точно така. Не виждам хора, няма гора и нищо не прилича на дърво. — Гарсия поклати глава. — Иди го разбери.

Хънтър се усмихна и се приближи до големия прозорец в лявата страна на ателието. Беше заключен отвътре. Той огледа ателието, а после се намръщи и се върна в спалнята, където отново провери гардероба на Дора.

— Намери ли нещо? — попита Карлос, докато гледаше как партньорът му отива в банята.

— Още не. — Робърт прерови коша с мръсните дрехи.

— Какво търсиш?

— Дрехите й за рисуване.

— Какво?

— В хола ще намериш три снимки на Лора, направени, докато работи. На всичките е облечена с една и съща стара зеленикава риза и туристически панталони, целите изцапани с боя. — Той погледна зад вратата. — И стари маратонки. Да си ги видял някъде?

Гарсия се огледа инстинктивно.

— Не Защо са ти тези дрехи? — озадачено попита той.

— Не ми трябват. Само се опитвам да установя, че липсват. — Хънтър се върна в ателието и показа триножника с недовършената картина. — Лора е работела върху това платно. Виж. — Посочи палитра за рисуване със засъхнали бои, небрежно оставена върху дървена поставка до статива. Вдясно имаше буркан с четири различни по размери четки. Водата в буркана беше мътна от утайката от стари бои. Върху палитрата имаше друга четка, сякаш залепнала за нея. Върхът й беше засъхнал, втвърден и оцветен в яркожълта боя. — А сега огледай ателието. Лора, изглежда, е била много организирана. Но дори да не беше, художниците не оставят четките да се втвърдят от боята и да изсъхнат. За Лора би било съвсем лесно да я пусне в буркана с водата, за да я изчисти.

Гарсия се замисли.

— Нещо е привлякло вниманието й, докато е работела, може би звук, похлопване на вратата… — продължи той мисълта на партньора си. — Тя оставя четката и отива да види.

— И вероятната причина да не намерим работните й дрехи и обувки е, защото Лора е била с тях, когато са я отвлекли.

Робърт спря до няколкото завършени платна, наредени до отсрещната стена.

Нещо в голямата картина вдясно привлече вниманието му. Платното изобразяваше изумителен наклон, променящ се от жълто в единия край до червено в другия. Той отстъпи няколко крачки назад и наклони глава на една страна. Картината беше подпряна на стената под ъгъл шейсет и пет градуса, но трябваше да се гледа хоризонтално, а не отвесно. От разстояние цветовата комбинация беше хипнотична. Лора определено имаше талант и невероятно разбиране за цветовете, но не това привлече погледа на Хънтър.

Той се приближи до картината, приклекна до нея и огледа пода наоколо, а после надникна зад платното.

— Интересно.