Хищникът

76.

Втората стая беше по-малка от онази, в която бяха влезли, но еднаква по форма и състояние на разруха — издраскани с графити стени, прозорци без стъкла, купчини боклуци в ъглите и всевъзможни отпадъци, разпръснати на пода. Доктор Хоув и Майк Бриндъл стояха до врата в отсрещната стена, водеща към трета стая. На пода до тях беше поставен същият преносим тактически рентгенов апарат, който бяха използвали в мазето на детската градина в Гласъл Парк. На три крачки вляво от рентгена лежеше по гръб гола мъртва брюнетка от бялата раса. Хънтър видя отдалеч дебелия черен конец, използван за зашиването на устата и долната част на торса. Около трупа имаше съвсем малко кръв.

— Къде е Карлос? — попита съдебната лекарка. — Мислех, че те чака навън.

Робърт не отговори. Беше затаил дъх и не помръдваше. Стоеше абсолютно неподвижно, вперил очи в лицето на брюнетката. Кожата й беше придобила лек морав оттенък и това показваше събиране на кръв. Също като на предишните две жертви, долната част на лицето й беше подута от шевовете на устата. Ала въпреки това в нея имаше нещо познато. Почувства, че кожата му пламва, когато организмът му се изпълни с приток на адреналин.

— Робърт — извика патоанатомът.

Очите му най-после се фокусираха в нея.

— Добре ли си?

— Да.

— Къде е Карлос? Мислех, че е с теб.

— Тук съм — отговори Гарсия, който в същия миг влезе в стаята. Изглеждаше по-блед, отколкото преди минута. Странната лека миризма, която бяха доловили навън, беше по-силна в помещението. Той вдигна ръка към устата си и потръпна, докато се бореше стомахът му да не изригне отново.

Хънтър мълчаливо се приближи до трупа и приклекна. Лицето на жертвата беше започнало да подпухва. И без да я докосва, той разбра, че трупът е напълно вкочанен. Беше мъртва най-малко от дванайсет часа. Очите й бяха затворени, но чертите й изглеждаха познати — носът, очертанията на скулите, формата на брадичката. Робърт се наведе и огледа ръцете и пръстите й. Ноктите й бяха счупени или нащърбени. Въпреки моравото оцветяване на кожата й не видя големи хематоми. Нямаше и порезни рани или охлузвания. Подуването на тялото й не се дължеше на физическо насилие.

Робърт заобиколи от другата й страна. На дясното й рамо имаше едноцветна племенна татуировка.

Гарсия също оглеждаше трупа, запушил с ръка носа и устата си.

— Знаеш ли коя е тя? — попита доктор Хоув, като забеляза, че Хънтър непрекъснато поглежда лицето й. — И тя ли е художничка от списъка ти с изчезнали хора?

Карлос поклати глава.

— Мисля, че не съм я виждал. Лицето й е подуто, но май не беше в списъците.

— Не е художничка — отговори Робърт и се изправи, — а музикантка.