Хищникът

48.

Всички изненадано отскочиха назад.

— По дяволите! — пронизително извика капитан Блейк и закри с ръка устата си.

— Мамка му! — Гарсия инстинктивно вдигна ръце към лицето си, за да се предпази.

За част от секундата със силно металическо изщракване ножчетата на предмета в ръцете на доктор Хоув се разтвориха като японско ветрило. Присъстващите в залата стъписано впериха очи в оръжието. Каролин внимателно сложи предмета върху корема на Кели. Тесният му връх докосваше лонната кост на жертвата.

— Това е приблизително положението, в което оръжието беше намерено в нея — най-после каза тя. Гласът й беше по-тих и по-мрачен отпреди. — Както виждате, площта, която заема, е почти цялата ширина на корема.

Капитан Блейк изпусна дъха, който беше затаила.

— Ножчетата са остри като лазер и от двете страни — продължи патоанатомът. — Пружините, които ги отварят, са малки, но много мощни и могат да създадат няколко килограма натиск, може би колкото когато някой сече с касапски сатър. Това нещо прерязва всичко по пътя си. — Съдебният лекар посочи голям чертеж на женски орган на стената зад нея. — Пикочният канал, пикочният мехур, шийката на матката, матката, яйчниците, вагиналната кухина, всичко в репродуктивната й система е било осакатено за миг. Остриетата са разкъсали и мускула, апендикса и част от дебелото черво. Тазовата й кост е била нащърбена. Нямало е начин да оцелее. Вътрешният кръвоизлив е бил… невъобразим, но смъртта не е настъпила веднага. Болката, която жената е преживяла, е нещо, което дори Сатаната трудно би си представил.

Хънтър прокара пръст по устните си.

— Колко е продължила?

— Колко време е страдала ли? — Доктор Хоув повдигна рамене. — Зависи колко силна е била. Вероятно няколко минути, но съм сигурна, че са й се сторили дни.

Всички насочиха погледи към предмета, който патоанатомът бе поставила върху корема на Кели.

— Обясни пак как действа това нещо — обади се капитан Блейк.

— Елементарно. — Каролин взе оръжието. — Ножчетата са толкова остри, че не може да се докоснат и прибирането им би породило проблем, но вътре е вграден прибиращ механизъм. — Тя посочи кръгъл винт на два сантиметра от основата на предмета — страната, която държеше единия край на ножчетата. Доктор Хоув извади отвертка от остъклен шкаф и бавно започна да го отвинтва. Ножчетата се прибраха едно зад друго и се затвориха като ветрило. След по-малко от минута всичките отново бяха подредени като колода карти.

— Спусъкът е това копче. — Тя го посочи с пръст. — Подобно е на онова в химикалките, които се щракат.

Останалите се приближиха да го разгледат по-добре.

— А щом това нещо е било поставено в жертвата, кой е натиснал копчето? — попита Барбара.

— Спусъкът е сходен с механизма на химикалката, но не е същият. Разликата е, че този е много по-чувствителен. Гениално изобретение. Вижте. — Доктор Хоув взе странния нож и отстъпи назад. Този път, вместо да натисне копчето, тя го тръсна рязко надолу.

Ножчетата отново изщракаха и се разтвориха ветрилообразно.

— Активира се сам — добави. — Трябва му само лек удар.

Мислите на Робърт трескаво запрепускаха в главата му.

— Мамка му! Масата… и тезгяхът… Ето защо… Ударът…

Капитан Блейк леко поклати глава в знак, че не разбира.

— Мислиш ли, че същият спусъчен механизъм е бил използван да активира бомбата, поставена в Лора Мичъл? — попита Хънтър.

Каролин се замисли и после изражението й се промени, когато нещата й се изясниха.

— Да, лесно би могъл да се приспособи. Механизмът е толкова чувствителен, че доктор Уинстън може да го е активирал, докато е изваждал бомбата от жертвата.

— Колко висока е тя? — попита Робърт и кимна към трупа на Кели Дженсън.

— Метър шейсет и пет — отвърна патоанатомът.

Хънтър се обърна към капитан Блейк:

— Масата в старата детска градина и месарският тезгях в Източен Лос Анджелис бяха повдигнати над земята трийсетина сантиметра с дървени блокчета или тухли. Жертвите не са били много високи. Лора Мичъл е била метър шейсет и седем. Убиецът се е погрижил да принуди жертвите да скочат долу, след като се свестят.

— Господи! — Доктор Хоув отново погледна ножа. — Допирът на краката им до земята е задействал механизма в телата им.

— Достатъчно силен ли е бил да задейства механизма? — попита капитанът.

— Да — отвърна патоанатомът и миг по-късно допря ръка до устата си, когато разбра какво означава всичко това. — Боже! Убиецът е искал да ги накара да се самоубият, без да го съзнават.