Хищникът

8.

Катя Кудрова излезе от ваната и уви с бяла хавлия черната си коса. Ароматизирани свещи осветяваха луксозната й баня в мансардата на скъпа жилищна сграда в Западен Холивуд. Свещите й помагаха да се отпусне. А тази вечер тя го искаше повече от всичко друго.

Току-що беше приключила първото си турне в Америка като концертмайстор на Лосанджелиската филхармония. Шейсет и пет концерта в същия брой градове за седемдесет дни. Турнето беше огромен успех, но натоварената програма я изтощи и тя с нетърпение очакваше заслужена почивка.

Музиката навлезе в живота й на много ранна възраст, когато беше едва четиригодишна. Катя ясно си спомняше как седеше на коленете на дядо си, който я люлееше и приспиваше с Концерт за цигулка в ре-мажор на Чайковски. Вместо да заспи, тя се влюби в звуците, които чу. На другия ден дядо й подари първата й цигулка. Но Катя съвсем не беше роден талант. Години наред родителите й бяха принудени да търпят мъчителните и пронизителни звуци на безкрайните й упражнения. Но тя беше всеотдайна, решителна и трудолюбива и постепенно започна да свири музика, която можеше да накара дори ангелите да се усмихнат. След дълъг престой в Европа тя се завърна в Лос Анджелис преди тринайсет месеца, след като й предложиха да стане концертмайстор на филхармонията.

Катя излезе от банята, спря пред голямото огледало в спалнята си и се вгледа в отражението си. Чертите й бяха съвършени — големи кафяви очи, малък нос, високи скули и сочни устни, които се разтегляха в безупречна усмивка. Тя беше на трийсет години, но тялото й все още беше като на гимназиална мажоретка. Катя огледа профила си, глътна корема си за няколко секунди и реши, че е напълняла. Вероятно се дължеше на боклуците, които ядеше на коктейлите, на които трябваше да присъства по време на турнето. Поклати глава неодобрително.

— От утре отново на диета и в спортната зала — промълви тя и посегна към розовия си халат.

Безжичният телефон на нощното шкафче иззвъня и Катя го погледна колебливо. Малцина знаеха домашния й номер.

— Ало — най-после отговори тя след петото позвъняване и би се заклела, че чу второ изщракване по линията, сякаш някой вдигна деривата в кабинета, всекидневната или кухнята.

— Как е любимата ми звезда?

Катя се усмихна.

— Здравей, татко.

— Здравей, миличка. Как мина турнето?

— Фантастично, но съм изтощена.

— Сигурно. Прочетох отзивите. Всички те харесват.

— Очаквам с нетърпение две седмици без репетиции, концерти и празненства. — Катя излезе от спалнята и отиде на полуетажа, издигнат над просторния хол.

— Но имаш малко време за твоя старец, нали?

— Винаги имам време за теб, когато не съм на турне, татко. Забрави ли, че ти си постоянно заетият? — предизвика го тя.

Той се засмя.

— Добре, добре, не ми го натяквай. Виж какво, разбирам, че си уморена, затова, ако искаш, легни си рано, а утре ще обядваме заедно и ще поговорим.

Катя се поколеба.

— Какво предлагаш, татко? Някое от твоите бързи „Трябва да тръгвам, нека си вземем по един сандвич“ или истински обяд с три блюда и без мобилни телефони?

Леонид Кудров беше един от най-известните кино-продуценти в Съединените щати. Дъщеря му много добре знаеше, че обедите му обикновено не продължават повече от трийсет минути.

Настъпи мълчание и Катя беше убедена, че отново чу изщракване по линията.

— Татко, там ли си?

— Да, миличка. И ще приема вариант номер две.

— Говоря сериозно, татко. Ако ще обядваме, както трябва, няма да има телефонни обаждания и няма да си тръгнеш след половин час.

— Обещавам, че няма да има мобилни телефони. Ще освободя следобеда си. И ти избери ресторанта.

Този път усмивката на Катя беше по-широка.

— Добре. Тогава нека да се срещнем в специализирания ресторант за бифтеци „Маестро“ в Бевърли Хилс в един часа.

— Чудесен избор — съгласи се баща й. — Ще запазя маса.

— И няма да закъсняваш, нали, татко?

— Разбира се, че няма, миличка. Не забравяй, че ти си любимата ми суперзвезда. Виж, трябва да затварям. Току-що постъпи важно обаждане.

Тя поклати глава.

— Каква изненада.

— Наспи се добре, миличка. Ще се видим утре.

— До утре, татко. — Тя затвори и пусна телефона в джоба на халата си.

Катя слезе във всекидневната и отиде в кухнята. Реши да изпие чаша вино, за да се отпусне още повече. Избра бутилка „Сансер“ от хладилника и докато търсеше тирбушон в чекмеджето на плота, телефонът в джоба й отново иззвъня.

— Ало?

— Как е любимата ми суперзвезда?

Катя се намръщи.