Хищникът

63.

Уличното движение започна да се разрежда. Гарсия все още беше озадачен от думите на Хънтър. Нетърпеливи шофьори зад тях надуха клаксоните. Други се разкрещяха през смъкнатите стъкла на колите си. Карлос не реагира и продължи да кара бавно. Вниманието му беше приковано в партньора му.

— Моля те, кажи ми, че има разум в лудостта. Какви ги говориш, Робърт? Че убиецът е влюбен в съпругата ми?

— Не в Ана, но ако убиецът си въобразява, че е влюбен в жертвите си?

Гарсия присви очи и се замисли.

— Какво? И в двете?

— Да.

— Едновременно?

— Да.

— И не говорим за любов на вманиачен почитател?

— Не.

— Ако наистина е влюбен в тях, защо ги убива по такъв жесток начин?

— Не казах, че е влюбен в тях, а че си въобразява, че е влюбен в тях — поясни Хънтър. — Всъщност е влюбен в това, което олицетворяват, а не в тях самите.

Карл ос мълча известно време и накрая се досети:

— Кучи син! Жертвите му напомнят за някоя друга, която е обичал. Затова двете си приличат.

Партньорът му кимна.

— Той не иска тях, а онази, за която му напомнят. — Робърт видя, че беемвето кабрио се отдалечава. — Липсата на наранявания преди зашиването на двете жертви ме безпокои от самото начало. Все си мисля, че след като не ги отвлича за откуп, трябва да има причина да ги държи в плен, вместо да ги убие веднага. Но по-важното е, че трябва да има причина да не ги докосва до последния момент. Няма логика. В каквато и посока да се отправях, не разбирах защо няма наранявания… Ако е отмъщение, щеше да има наранявания… Ако е омраза общо към жените или дори само към чернокоси художнички, предизвикана от някаква травма в миналото, пак ще има наранявания… Ако е обсебен почитател… садист параноик… или страда от мания за убиване… пак ще има наранявания. Нищо не се връзваше.

Гарсия повдигна вежди.

— Чух нещо за пръв път преди няколко дни, когато разпитвахме Патрик Барлет, но не му обърнах особено внимание.

— Патрик Барлет? — намръщи се Карлос. — Бившият годеник на Лора Мичъл?

Хънтър кимна и продължи да наблюдава колите. Чернокожа жена, която караше бяло пежо вдясно от тях, клатеше глава и жестикулираше, докато очевидно пееше заедно с музиката по радиото. Тя забеляза, че Робърт я гледа, и се усмихна смутено. Той отвърна на усмивката й и продължи:

— Патрик каза, че каквото и да стане, никога не би наранил Лора, защото я обича твърде много.

— Да, спомням си.

— За жалост тогава бях зает преди всичко да следя реакциите му и това ми убягна. Но се случва по-често, отколкото мислиш. Това е продуктът на комбинация от две състояния, известни като рационализация и проекция.

Карлос свъси вежди.

— Някои съпрузи търсят проститутки, които приличат на жените им — обясни Хънтър. — Някои хора търсят гаджета, които приличат на стари любови от гимназията или учители, или дори на майките и бащите им.

Гарсия си спомни за приятел от училище, който в четвърти клас се беше влюбил в учителката си по история. Когато порасна достатъчно, за да ходи на срещи, всяко ново гадже, включително жената, за която се ожени години по-късно, беше абсолютно копие на учителката.

— Както и да е — продължи Робърт, — едва преди малко ми хрумна идеята да приличаш на някого, съчетана с рационализация и проекция.

— Мамка му! — Карлос въздъхна дълбоко през стиснати зъби. Озадачеността му най-после започна да се разсейва. — Когато гледа жените, които е отвлякъл, съзнанието му вижда някоя друга, защото той иска те да бъдат онази друга жена. Някоя, в която наистина е бил влюбен. Някоя, която никога не би наранил, каквото и да направи. Ето защо няма наранявания.

Хънтър кимна.

— Това е проекция.

— Но чакай малко. — Гарсия поклати глава. — Той все пак ги убива… много жестоко. Това не противоречи ли на теорията?

— Не, подкрепя я. Колкото по-силни са рационализацията и проекцията, толкова по-лесно се разочарова убиецът. Жертвите може и да приличат на жената, която той иска да бъдат, но не се държат, не говорят и не правят нищо по същия начин. Колкото и да го иска, те никога няма да бъдат такива, каквито той желае.

Карлос се замисли.

— И щом го осъзнае, защо да ги държи повече?

— Именно. Но пак не може да се насили да ги убие. Затова те още са живи, когато той ги оставя, и дори не е там, когато умират. Не може да понесе смъртта им. И затова е създал самоактивиращия се спусъчен механизъм.

— За да не бъде до тях.

— Точно така.

Гарсия се замисли.

— Тогава истинската му любов е умряла.

— По всяка вероятност — рече Хънтър. — И може би затова е превъртял. Съзнанието му не иска да се раздели с нея.

Карлос изду бузи и после бавно изпусна дъха си.

— Мислиш, че е умряла по същия начин като жертвите му, и зашита? И дали той я е убил?

Робърт се втренчи през стъклото в безоблачното синьо небе. Искаше му се и мислите му да са толкова ясни.

— Има само един начин да разберем.

Извади телефона си.