Хищникът

26.

— Какво? — попита Гарсия, обърна се към Хънтър и отиде до платното. — Какво откри?

— Трябва да повикаме криминалистите. Веднага. — Робърт вдигна глава и погледна партньора си. — Някой се е крил зад картината.

Карлос клекна до Хънтър.

— Виж. — Робърт посочи пода зад основата на платното. — Виждаш ли следата в праха?

Гарсия присви очи и доближи лице до пода, сякаш се готвеше да го целуне. И след миг я видя.

Откакто картината беше поставена там, на пода около краищата й се беше събрал прах. Карлос забеляза продълговата следа от влачене в праха.

— Платното е било преместено напред — заключи той.

— Достатъчно, за да се скрие някой зад него — допълни Хънтър.

Гарсия прехапа устни.

— Може би Лора го е преместила.

— Може би, но погледни това. — Робърт посочи място още по-нататък зад платното, близо до стената.

Партньорът му отново присви очи.

— Какво би трябвало да видя?

Хънтър извади фенерчето си и му го даде.

— Вгледай се внимателно.

Гарсия насочи лъча към мястото, което той беше показал, и този път ги видя.

— Да ме вземат мътните.

Само на няколко сантиметра от стената разпозна неясни очертания на отпечатъци от обувка, оставени в праха — ясни следи, че някой е стоял там.

— Погледни ги още веднъж — настоя Робърт. — Нещо струва ли ти се странно?

Карлос пак насочи вниманието си към стъпките.

— Не, но ти очевидно си го забелязал, Робърт. Какво пропускам?

— Вариациите на стъпките.

Гарсия погледна за трети път.

— Почти няма такова нещо.

— Именно. Не е ли странно?

Карлос най-после разбра. Когато стоиш на тясно място дори за кратко, естествено е да се въртиш и да пристъпваш от крак на крак, за да се опиташ да заемеш по-удобно положение всеки път, когато предишното стане неудобно. На теория преместването би трябвало да остави няколко отпечатъка от постъпателно движение. Зад платното обаче нямаше такива. Това можеше да означава две неща — или убиецът не беше чакал дълго, или беше неестествено търпелив и дисциплиниран, и точно това безпокоеше Хънтър.

Мобилният телефон иззвъня в джоба му.

— Детектив Хънтър.

— Обажда се Пам от оперативния отдел — каза гласът от другия край на линията. — Изпратих ти по електронната поща информацията за Патрик Барлет, която успяхме да намерим. В момента той отсъства от града.

— Отсъства?

— На конференция е в Далас от вторник вечерта. Ще се върне утре следобед. Проверихме всичко.

— Добре. Благодаря, Пам.

Хънтър затвори и отново насочи вниманието си към мястото зад голямата картина и неясните отпечатъци. Някой силен и бърз извършител би преодолял разстоянието оттам до Лора за миг, твърде бързо, за да може тя да реагира. Но Робърт не мислеше, че нападателят я е изненадал по този начин. Ако беше така, щеше да има борба, а никъде нямаше следи. Ако някой се беше промъкнал зад нея и я беше упоил, тя несъмнено щеше да изпусне палитрата и четката, а не да ги остави до статива. Пространството около мястото, където беше стояла и работила върху картината, беше осеяно с капчици боя, но нямаше пръски, създадени от палитра, паднала на земята.

— Дай ми фенерчето, Карлос.

Гарсия му го даде и Хънтър съсредоточи лъча върху точка в тухлената стена точно зад голямото платно.

— Нещо друго? — попита Карлос.

— Още не съм сигурен, но тухлените стени издърпват влакна от платовете, ако се облегнеш на тях. — Робърт доближи фенерчето и когато стигна на около два метра от пода, се придвижи напред и спря само на няколко милиметра от стената, като внимаваше да не разпръсне праха. — Мисля, че попаднахме на нещо.