Хищникът

37.

Гарсия стоеше неподвижно на прага на малката квадратна стая. Прозорецът беше отворен и вътре нахлуваше светлина. Слабата електрическа крушка в средата на тавана беше запалена. Във въздуха се носеше миризма на мухъл, стара хартия и прах, характерна за подземни складове на книжарници или вестникарски архиви. Хънтър беше застанал до голяма дървена маса, отрупана със списания, разпечатки и вестници. Подът също беше обсипан с купчини. Смит беше или колекционер, или един от онези хора, които не изхвърлят нищо.

Карлос плъзна очи из стаята, опитвайки се да възприеме всичко. Всеки сантиметър от стената беше зает от рисунка, статия, изрезка, скеч или снимка. Някои бяха от вестници, списания, уебсайтове и журнали и много бяха рисувани, написани или направени от самия Смит. Имаше стотици образи и репортажи. Гарсия се отмести настрана и вдигна поглед към тавана. Странният колаж продължаваше и там. Всяко възможно пространство беше облепено.

— Какво е това място, по дяволите? — промълви той.

Робърт се обърна и огледа стаята още веднъж, сякаш я виждаше за пръв път.

— Някакво светилище? Частен архив? Може би научноизследователска стая? Кой знае. — Повдигна рамене. — Този човек, изглежда, е колекционирал всичко, публикувано за Лора Мичъл. Съдейки по избелелите снимки и пожълтелите изрезки от вестници, някои са доста стари. — Погледът му се стрелна към купчините хартия, натрупани навсякъде.

Гарсия насочи вниманието си към списанията и вестниците.

— Във всяко от тях ли я има?

— Не ги разгледах всичките, но предполагам, че е така. — Хънтър издърпа вестник от долната част на едната купчина. Беше брой на „Сан Диего Юниън — Трибюн“.

Карлос озадачено повдигна вежда.

— Сан Диего? — Забеляза датата. — Вестникът е от три години.

Робърт запрелиства вестника.

— Проблемът е, че нито един от тези вестници, списания и журнали не е прегънат, нито отварян на определена страница или статия. Прочетох няколко. Предполагам, че ги е запазил заради нещо на страниците за култура. — Сгъна вестника и го показа на Гарсия. — Но както виждаш, няма следи. Нищо не е оградено, подчертано или маркирано.

— Нещо за Лора?

Хънтър прегледа страницата.

Повечето статии бяха свързани с музиката — концерти или рецензии за албуми. Той обърна вестника и продължи да чете. В долния ъгъл на страницата съзря отзив за художествена изложба и кимна.

— Тогава тя е имала изложба в Сан Диего.

Карлос погледна вестника. Нямаше снимки. Той извади вестник „Сакраменто Бий“ от дъното на друга купчина.

— Този е само от година и половина. — Гарсия бързо откри културната рубрика и прегледа друг отзив за изложба. — Дебнал я е от години — отбеляза той и пак огледа стаята. — Знаел е всичко за Лора. Събирал е всичко за нея. И какво търпение само. Чакал е години подходящ момент, за да нанесе удара си. Лора не е имала шанс.