Хищникът

74.

— Дядото минавал мълчаливо покрай цветарската сергия петдесет и девет дни — отбеляза Майърс, вперила очи в Хънтър. — Петдесет и девет мълчаливи съобщения са били оставени на телефонния секретар на Катя. И съм убедена, че си спомняш думите в шейсетото съобщение.

Робърт кимна, но не каза нищо.

— Следващата част на интервюто е след две рекламни паузи. Водещият задава на Катя въпроси, отправени от слушатели по телефона или електронната поща. — Тя включи отново интервюто, което започна със смях.

— Имам още един въпрос на слушател — каза водещият. — Отнася се за това, че си непоправима романтичка и че търсиш своя рицар в лъскави доспехи.

— Добре… — колебливо отговори Катя.

— Въпросът е: Ти каза, че вярваш, че любовта е нещо много повече от думи или външен вид, и че ще разбереш, когато срещнеш своята „сродна душа“, дори ако мълчи като дядо ти. Колко продължава този момент? Колко мълчание ти е необходимо, за да разбереш?

— Ами…

Водещият се засмя.

— Въпросът не е лош. Е, колко дълъг е този момент? Колко време мислиш, че ти трябва да разбереш, че си срещнала подходящия човек?

Последва пауза, когато Катя се замисли.

— Дванайсет секунди — отвърна тя.

Хънтър погледна Уитни.

— Дванайсет секунди? Странно число. Защо дванайсет? — попита водещият.

— Вероятно ще разбера само за десет секунди, но ще му дам още две, за да бъда абсолютно сигурна. — Катя и водещият се засмяха.

— Много добър отговор — съгласи се водещият.

Майърс отново спря записа.

— Преди да попиташ, проверих. В радиостанцията не са записали кой се е обадил с този въпрос.

— Кога е излъчено интервюто?

— Преди осем месеца, но записът е бил даден и на други радиостанции. — Уитни извади тефтерче от чантата си. — Кей Си Ес Ен в Нортридж, Кей Кю Ес Си и Кей Ди Би в Санта Барбара, Кей Ди Ес Си в Таузънд Оукс и на джазовата станция Кей Ти Ем Ви. Излъчено е в цялата страна. Записах го от уебсайта на Кей Ю Ес Си. Всеки може да го слуша онлайн или да си го свали. Дори ако похитителят не се е обадил с въпроса, може да е чул интервюто и да е заимствал идеята оттам. — Тя отново отпи от уискито. — И двамата знаем, че дванайсетте секунди мълчание във всяко съобщение не са случайни.

Робърт нищо не каза.

— Знаеш какво означава това, нали? — В гласа на Майърс прозвуча вълнение. — Катя е отвлечена от любов, а не от омраза. Похитителят е отчаяно влюбен в нея. Това отхвърля вероятността, че той е убиец садист.

Хънтър запази мълчание. Изражението му не издаваше нищо.

— От четири месеца Катя се е срещала с Филип Стайн, новия диригент на Лосанджелиската филхармония. Стайн все още е обсебен от нея. Но тя е скъсала с него само няколко дни преди края на турнето. Той изобщо не е приел добре края на връзката им.

— Не може да е бил Стайн. Отлетял е направо за Мюнхен след последния им концерт в Чикаго. Прочетох доклада ти.

— А провери ли, за да си сигурен?

Робърт кимна.

— Някакви други любовници или бивши гаджета?

— Предишното й гадже живее във Франция, където тя е била, преди да се върне в Съединените щати. Ако е имала други любовници, Катя ги е криела добре. Но аз мисля, че похитителят не й е бил гадже, а е обсебен почитател, който е влюбен в нея толкова силно, че реалността му е изкривена. Затова е изопачил думите й в интервюто. Той иска да осъществи приказната й любовна история.

Уитни се стресна и подскочи, когато мобилният телефон на Хънтър започна да вибрира на масичката, известявайки постъпващо обаждане. На екранчето се изписа „Поверително обаждане“.

Още преди да отговори, Робърт разбра, че скоро нощта ще стане много по-черна.