Хищникът

21.

Неловкият момент продължи, докато Дениз отмести очи от Хънтър и пак се втренчи в снимките на писалището. Тя взе една в посребрена рамка.

— Лора беше талантлива. Много артистична. — Жената отиде при Робърт и му даде снимката, която показваше момиченце на осем години, заобиколено от цветни пастели и бурканчета с водни бои. Изглеждаше щастлива и усмивката й беше толкова заразителна, че Хънтър не можа да не се усмихне, за секунда забравяйки, че момиченцето е мъртво и е умряло по невъобразимо мъчителен начин. — В училище всяка година я награждаваха с почетна грамота по изобразително изкуство — гордо добави майката.

Робърт слушаше.

Дениз тъжно се усмихна.

— Късно започна да рисува професионално, но винаги е обичала това изкуство. Рисуването беше убежището й от всички лоши неща. Всеки път, когато нараняваха чувствата й, Лора взимаше четката. Това я излекува, когато беше дете.

— Излекувало я е? — Лицето му се напрегна и очите му се стрелнаха между Дениз и Рой.

— Един ден, когато беше на осем, без очевидна причина Лора получи някакъв пристъп — обясни Дениз. — Движенията и дишането й се затрудниха, очите й хлътнаха в главата и едва не се задуши до смърт. Изкара ни ума.

Рой кимна и продължи разказа на жена си:

— Заведохме я при четирима лекари. Експерти. — Той раздразнено поклати глава. — Но никой не можа да й постави диагноза. Всъщност дори нямаха представа какво се е случило.

— Повтори ли се?

— Да, още няколко пъти — отвърна Дениз. — Направиха й всевъзможни прегледи, включително компютърна томография, но не откриха нищо. Никой не разбра какво не е наред. Никой не можа да ни каже какво отключва пристъпите. Седмица след последния Лора взе четката за пръв път и пристъпите спряха. — Тя докосна крайчеца на дясното си око с върха на пръстите си, опитвайки се да попречи на сълзата, която току-що се беше образувала, да се търкулне по бузата й. — Каквото и да говорят хората, знам, че рисуването ги прекрати и я накара отново да се почувства добре.

— Споменахте, че се е задушавала по време на пристъпите.

Дениз кимна.

— Ужасявахме се всеки път. Лора не можеше да диша. Кожата й променяше цвета си. — Тя млъкна и отмести поглед встрани. — Можеше да умре толкова много пъти.

— И пристъпите спряха изведнъж?

— Да — отговори Рой. — Веднага щом тя започна да рисува.

Хънтър стана и върна снимката в рамка на майката.

— Лора имаше ли любовна връзка?

Дениз въздъхна дълбоко.

— Не се задълбочаваше с никого. Това беше още един от самозащитните й механизми. — Тя се приближи до голямата библиотека. — Ако сте чели статиите за нея и как е започнала кариерата й, ще разберете за болката, която преживя, когато годеникът й изневери. Лора го завари в леглото с друга жена. Това я съсипа психически. — Дениз си наля двойна доза уиски от гарафа и пусна две кубчета лед в чашата. — Искате ли питие?

Голямата страст на Робърт беше малцовото шотландско уиски, но за разлика от повечето хора той знаеше как да цени аромата и качеството му, вместо само да се напива с него.

— Не, благодаря.

— Рой? — обърна се тя към съпруга си.

Той поклати глава.

Дениз повдигна рамене, отпи глътка и затвори очи, докато преглъщаше течността.

— За да удави мъката, Лора веднага се залови да рисува — нещо, което не беше правила от няколко години. Уредник на галерия случайно видя едно от платната й и така започна кариерата й. Но не и преди да изстрада много.

— Разбито сърце? — попита Хънтър.

Дениз кимна и отмести поглед встрани.

— Патрик настояваше да живеят заедно, след като се срещаха само четири месеца — продължи тя. — Казал на Лора, че не издържа да бъде далеч от нея и че я обича повече от всичко на света. Той умее да говори. Чаровник, който обикновено получава каквото иска. Убедена съм, че познавате този тип мъже. И Лора му вярваше. Беше отчаяно влюбена в него и прелъстителния му чар.

— Казахте, че името му е Патрик?

— Да, Патрик Барлет.

Робърт записа името в тефтерчето си.

— Лора работеше в банка, а Патрик беше голям инвеститор. Така се запознаха. Тя разбра за любовната му афера, защото същия ден не се почувствала добре след обяда — спомни си Дениз. — Храната не й понесла. Шефът й я освободил до края на деня и тя се прибрала. Патрик бил в леглото с някаква пачавра — секретарката му или отговорничката за връзките с обществеността. — Тя поклати глава. — За интелигентен мъж като него човек би предположил, че ще отиде в мотел. — Жената се изсмя нервно. — Ето колко много обичаше Лора. Това се случи само три месеца след като заживяха заедно. Оттогава любовните връзки се превърнаха в минало за Лора. Имаше краткотрайни флиртове и увлечения, но нищо сериозно.

— А наскоро?

— Никого, за когото да прецени, че си струва да спомене.

— Всичко ли приключи между Лора и Патрик, след като се разделиха?

— За нея, да.

— А за него?

— Ха! — презрително възкликна Дениз. — Той не се отказа. Извиняваше се с цветя, подаръци, телефонни обаждания и всичко друго, което можеше да измисли, но Лора вече не искаше и да чува за него.

— Колко време продължи това?

— Патрик така и не престана.

Хънтър повдигна вежди от учудване.

— Миналия месец отишъл на изложбата й и пак я молил да се върне при него. Лора очевидно му натрила носа.

— И колко дълго Патрик я е преследвал и я е молел да му прости и да се върне при него?

— Четири години — отвърна Рой. — Той не обича да му отказват и винаги получава каквото иска, независимо каква е цената.