Хищникът

27.

Западен Холивуд е известен с нощния си живот, присъствието на знаменитости и разнообразна атмосфера. Тематични барове, луксозни ресторанти, футуристични и екзотични нощни клубове, дизайнерски бутици, спортни центрове и разнообразни заведения с музика на живо денонощно забавляват хората. Повечето жители на Лос Анджелис наричат района „Уе Хо“ и се говори, че ако не можеш да се забавляваш в Западен Холивуд, тогава вероятно вече си умрял.

Минаваше шест часът вечерта, когато детективите стигнаха до художествената галерия „Даниъл Росдейл“ на булевард „Уилшър“. Сградата беше малка, но стилна. Опушени стъкла, бетон и метални рамки бяха използвани за построяването на пирамидалната структура, която сама по себе си можеше да се смята за скулптура.

Калвин Ланге, уредникът на галерията и най-близкият приятел на Лора Мичъл, се беше съгласил да разговаря с детективите. Последната изложба на Лора се беше състояла в неговата галерия.

Привлекателна и елегантно облечена асистентка покани Хънтър и Гарсия в кабинета на Калвин Ланге.

Той седеше зад бюрото си, но стана, когато двамата детективи влязоха. Беше жилав, усмихнат мъж на трийсет и няколко години, с пясъчноруса коса.

— Господа — каза той, докато крепко стискаше ръцете им, — по телефона ми казахте, че става дума за Лора Мичъл. — Ланге посочи двата кожени стола пред бюрото си и зачака детективите да седнат. — Проблеми ли има с някои от картините й, закупени от галерията? — Той млъкна и се втренчи изпитателно в Хънтър и Гарсия, а после си спомни за телефонното обаждане на майката на Лора отпреди две седмици. — Тя добре ли е?

Робърт му разказа какво се е случило.

Очите на Ланге се стрелкаха между двамата детективи. Устните му се разтвориха, но не излязоха думи. Имаше вид на дете, на което току-що са казали, че Дядо Коледа не съществува. Все още стъписан и онемял от изненада, той се приближи до минибара, вграден във висока дървена секция на стената, и с трепереща ръка посегна да вземе чаша.

— Желаете ли питие? — Гласът му потрепери.

— Не, благодаря — отвърна Хънтър, който внимателно следеше движенията му.

Ланге си наля голяма чаша коняк и веднага отпи. Лицето му донякъде възвърна цвета си.

— Госпожа Мичъл ми каза, че вие вероятно сте били най-близкият приятел на Лора извън семейството й — каза Робърт.

— Може би… — Уредникът разтърси глава, сякаш беше дезориентиран. — Не съм сигурен. Лора беше много затворена, но се разбирахме добре. Тя беше… фантастична — забавна, талантлива, интересна, красива…

— Лора е имала изложба в галерията ви неотдавна, нали? — попита Карлос.

Ланге им обясни, че изложбата на Лора е била от първи до двайсет и осми февруари и е пожънала огромен успех. Посетили я много хора и всичките двайсет и три картини били продадени. Тя присъствала за около два часа на откриването и закриването и изобщо не изглеждала разстроена, разтревожена или обезпокоена.

— На закриването ли я видяхте за последен път? — попита Хънтър.

— Да.

— Редовно ли поддържахте връзка? Телефонни обаждания, съобщения?

Уредникът поклати глава.

— Не толкова редовно. Обикновено разговаряхме по телефона два-три пъти месечно. Зависеше колко сме заети. Понякога обядвахме заедно или изпивахме по няколко питиета, но не се виждахме редовно.

— Госпожа Мичъл ми каза, че бившият годеник на Лора е бил на закриването — продължи Робърт.

Ланге насочи погледа си към него.

— Спомняте ли си дали го видяхте да разговаря с Лора?

Уредникът отпи още една глътка коняк и Хънтър забеляза, че ръцете му отново започнаха да треперят.

— Да, бях забравил за това. Той беше пийнал повечко и много я разстрои. Двамата бяха застанали до стълбището в дъното на галерията, далеч от главната зала и тълпата. Търсех Лора, защото исках да я представя на важен купувач от Швейцария. Когато най-после я намерих и се приближих до нея, забелязах, че е нещастна, а той гневно се отдалечи.

— Лора каза ли ви какво се е случило?

— Не. Не искаше да говори за това. Отиде в тоалетната и излезе след десетина минути, но преди това ме помоли да го изгоня, за да не вдигне скандал пред гостите.

— Скандал? Каза ли ви защо?

Ланге поклати глава.

— Не, но почувствах, че той ревнува.

Гарсия го погледна.

— От кого? Лора беше ли с някого?

— Не, но по-рано вечерта я видях да разговаря с един човек. И знам, че са разменили телефонните си номера, защото тя ми каза.

— Можете ли да го опишете? — попита Карлос.

Уредникът прехапа устни и се замисли.

— Мисля, че имам негова снимка.