Тези плитки гробове

Глава двайсет и втора

Джо разполагаше със секунди, за да намери някакво скривалище, секунди преди Ричард Скъли да я намери в тъмната стая, посред нощ, в компанията на непознат мъж.

Обхвана я паника. Еди пробваше дръжките на вратите към кабинетите, но всички до една бяха заключени. Стъпките се приближаваха. Скъли и другият бяха преполовили стълбите. Джо се огледа диво и видя нещо – килера на чистачката. Джо отправи мислена молитва двамата мъже да са прекалено заети с разговора си и да не обърнат внимание на скърцането на дъските по пода. На вратата на килера нямаше дръжка, само резе. Еди го сграбчи и дръпна вратата. Килерът беше широк колкото ковчег, не повече. Престилката на чистачката висеше на кука на вратата. Бърсалката за под стоеше в кофа, която заемаше почти цялото налично пространство.

– Влизай! – изсъска Еди. – Аз ще си намеря друго място.

Двамата мъже бяха на втория етаж. След секунди щяха да влязат в залата.

– Няма време! – прошепна Джо.

Стъпи в кофата и дръпна Еди в килера. Успяха да затворят вратата точно когато лампите светнаха. Джо не успяваше да застане стабилно в кофата. Загуби равновесие и залитна към Еди. По някакво чудо кофата не издрънча.

– Не мога да стоя в това нещо! – прошепна тя, вкопчена в Еди.

– Опри се на мен! – отвърна също шепнешком той.

Хвана я за раменете, за да ù помогне да не падне. Едното му рамо се опираше на стената в дъното на килера. Другото бе на сантиметри от вратата. Джо стоеше толкова близо до него, че усещаше биенето на сърцето му. Ароматът му – смесица от сапун, бира и цигари, бе нещо толкова ново, толкова необичайно и замайващо, че за момент тя забрави да се страхува.

После Ричард Скъли заговори и тя си спомни страха. Чуваше го идеално. Резето не беше паднало докрай и сега между вратата и рамката зееше пролука. Джо виждаше част от масата през тази пролука, стената зад нея, но не и мъжете.

– Уиски? – това бе Скъли.

Джо не чу отговора, но явно другият бе кимнал, защото следващото, което тя чу, беше звукът от вдигане на стъклената запушалка от гарафа с уиски, последван от наливане.

– Седни – пак Скъли.

Вторият мъж се появи в полезрението на Джо и когато седна до масата, тя се сепна.

– Какво има? – попита Еди, почти докоснал ухото ù с устни.

– Това е той – прошепна тя.

– Кой?

– Човекът, който стоеше пред къщата ни и се взираше в прозореца на кабинета!