Тези плитки гробове

Глава седемдесет и осма

Джо отстъпи крачка назад смаяна. Когато леля ù им разказа за самоубийството на Кинч, на Джо ù беше трудно да повярва. Към тази постъпка го беше тласнала вината заради убийството на Бийкман, но защо ще се чувства виновен, ако – както твърдеше Оскар – не беше убил Бийкман?

Беше се опитала да разсее подозренията си. Беше се опитала да спре да задава въпроси. Защото това искаха всички от нея. Сега обаче въпросите се завърнаха.

– Как е възможно, Оскар? Всички вестници писаха, че се е обесил. Доктор Елсуърт, говорителят на приюта, каза, че е станало, защото е бил нападнат от угризения.

– Определено е бил нападнат. От едър, силен мъж – заяви Оскар и се изправи. – Ако се беше обесил, браздата от колана щеше да е по-широка, по-плитка и по-високо на шията му. Петехиалните кръвоизливи и конгестията на лицето щяха да отсъстват. По ръцете и дланите му щеше да има следи от ливор мортис. Съмнявам се, че ще открия фрактура на щитовидния хрущял. Някой е увил връв около врата му и я е дръпнал. Силно.

– Франсис Малън – каза Еди. – На бас за хиляда долара. Имал е достъп до него и възможност да го убие. Бил един от малкото хора, освен лекарите и полицаите, които са имали такава възможност.

– Но защо? – попита Джо.

– За да накисне друг човек за убийството на Бийкман – обясни Еди. – Едно от момичетата на Дела видяло как Малън убива Алва Бийкман и напада Филип Монтфорт, нали така? Понеже Кинч също е бил на местопрестъплението, ние си помислихме, че с Малън са съучастници, но сбъркахме.

– Искаш да кажеш, че Кинч просто се е озовал на погрешното място в погрешния момент ли? – скептично попита Джо.

– Да. Видял е какво става, и се е опитал да спре Малън, но не е успял, защото е бил под влиянието на морфина – каза Еди. – Успял да вдигне тревога обаче – и дошли ченгетата. Чичо ти, замаян от ударите, които е получил, се обърква и обвинява Кинч за убийството. Кинч не може да го оспори, защото не е на себе си. Отвеждат го в „Даркбрайър“, където работи Малън. Малън убива Кинч и казва, че Кинч е признал за убийствата.

– Възможно е – призна Оскар.

– Но защо Малън ще казва, че Кинч е признал за всички три убийства във „Ван Хутън“? – попита Джо.

– Защото той ги е извършил. И се е тревожел, че ще го разкрият. Затова тръгна след нас, Джо. Трябва да ни е усетил, докато търсехме следи, и да е решил, че рискува да го разкрием.

Джо поклати глава.

– Все още не ми звучи логично – каза тя замислено. – Каква причина би могъл да има Франсис Малън, санитар в „Даркбрайър“, да убива трима съдружници във „Ван Хутън“? Кинч е този, който е вярвал, че фирмата го е ощетила. Той е този, който твърдеше, че има доказателства. Той изнудваше съдружниците, не Малън.

– Тук те хвана, приятелю – рече Оскар.

– Само защото не знаем каква е причината, не значи, че няма такава – отбеляза Еди.

– Вярно – съгласи се Джо, раздразнена, че колкото и надълбоко да ровят, отговорите на въпросите все така им се изплъзват.

Оскар подаде фенера на Еди и после пребърка джобовете на панталона на трупа, но не намери нищо в тях. След това свали обувките на Кинч и ги опипа отвътре. Отново нищо. Провери джобовете на сакото и после прокара ръце по самото сако.

– Аха! – възкликна и застина с ръка върху долния ръб на сакото. – Имаш ли джобно ножче? – попита той Еди.

Еди му подаде ножчето и Оскар сряза подгъва. Бръкна между сакото и подплатата и извади медальон на златна верижка.

– Виж – каза и го подаде на Джо.

Джо взе медальона от Оскар и го сложи на дланта си, силно развълнувана. Медальонът беше златен и имаше формата на половин сърце. Проблясваше меко под светлината на фенера. На сърцето беше гравирано „Елинор“. Макар да не го беше виждала никога досега, Джо позна медальона.

– Той е – глухо каза тя, обзета от страхопочитание. – Имало е две половинки на сърцето. Елинор носела едната, на която било гравирано „Стивън“, а Стивън носел другата – с „Елинор“. Той наистина се е върнал за нея, както е обещал... със седемнайсет години закъснение.

– Кинч наистина е Стивън Смит – с изумление каза Еди. – Точно както подозираше от самото начало, Джо.

– Не е загинал в морето. Оцелял е след бурята, потопила кораба му, и се е върнал у дома – каза Джо, зашеметена от разкритието си.

– Кинч... извинете, господин Смит, вече ни каза доста неща – констатира Оскар и разкопча ризата на трупа. – Вече ни каза как е умрял, а сега може би ще ни каже и защо.