Тези плитки гробове

Глава четирийсет и първа

– Къде са парите? – изсъска Сали Гибсън, докато отваряше вратата за прислугата под площадката пред дома на семейство Оуенс.

– И аз се радвам да ви видя, госпожице Гибсън – каза Джо и ù подаде десетдоларова банкнота.

Сали огледа улицата.

– Влизайте. Бързо! – подкани я тя и я задърпа за ръкава.

Джо бе облечена като прислужница. Отново бе заела работните дрехи на Кейти. На главата си носеше проскубана сламена шапка. Със Сали бяха договорили тази среща при посещението ù у Джо.

– Елате в неделя следобед, тогава къщата е празна – бе казала Сали. – Прислугата има почивен ден, а Оуенсови ходят на гости у сестрата на госпожа Оуенс на ранна вечеря.

Джо бе разказала на Еди за плана миналата нощ, докато я изпращаше вкъщи след Завоя. Тя бе помолила Сали да я пусне да огледа стаята на Елинор и Сали се бе съгласила. Джо възнамеряваше да я претърси от пода до тавана с надеждата да намери писмата и списъците, които Стивън Смит ù бе пращал.

– Внимавай, Джо. Семейство Оуенс не са като Шивача. Те ще се обадят на полицията, ако те хванат. Опасна игра играеш – бе я предупредил Еди.

Опасна игра ли? Тя играеше толкова много игри, че главата ù се замайваше. А най-опасната от всички бе тази, която играеше с Еди. Но не можеше да го остави. След нощта в Завоя, след като научи за миналото му и какво бе преодолял, за да стигне там, където е, чувствата ù към Еди се задълбочиха. Мисълта да прекара един цял ден, без да го види – това бе най-страшното за нея. По-страшно от белязания мъж, по-страшно от Шивача дори.

Наложи ù се доста да се постарае, за да успее да отиде до къщата на Оуенсови. Майка ù беше излязла от стаята си, така че Джо не можа просто да ù остави бележка и да излезе. Вместо това се наложи да ù каже, че я боли главата и ще излезе да се поразходи в Сентръл Парк, за да глътне малко свеж въздух. Кейти щеше да я придружи.

Ана бе позволила и Тийкстън бе предложил да повика Долан с екипажа, но Джо бе отказала с обяснението, че иска да повърви. После двете с Кейти излязоха и в момента, в който свиха към „Лексингтън“, Джо спря файтон. Щом се качиха, тя дръпна завесите и двете си размениха дрехите. После каза на кочияша да спре на „Сейнт Карс Плейс“, където живееше майката на Кейти, а Джо продължи към Мъри Хил.

Кейти бе инструктирана да отиде на ъгъла на 36-а улица и Парк авеню след два часа. Щяха да вземат друг файтон, да си разменят дрехите отново и да се приберат вкъщи. Джо намираше всички тези машинации, необходими и за най-краткото излизане от дома ù, за изтощителни.

– Лесно им е на Брам и на Роб, могат да ходят където си искат – бе измърморила тя на Кейти, но Кейти не беше реагирала – бе твърде заета да си брои парите.

– Не вдигайте шум – предупреди я сега Сали, докато водеше Джо нагоре по задното стълбище в къщата на Оуенсови. – Трябва да сте тиха, в случай че някой се прибере по-рано.

Тя поведе Джо към една стая на втория етаж и отключи вратата.

– Ще дойда да ви взема след два часа. Готвачката и икономът обикновено се прибират първи, в шест и половина. Трябва да се махнете преди шест – обясни тя.

Джо кимна, напрегната от задачата, която ù предстоеше. Чувстваше се като крадец. После в съзнанието ù изплуваха думите на Еди: „Понякога трябва да направиш нещо нередно, за да оправиш нещата“. Пое си дълбоко дъх, отвори вратата на стаята на Елинор Оуенс и пристъпи вътре.