Тези плитки гробове

Глава деветдесет и първа

– Фей? – прошепна Джо, неспособна да повярва на очите си.

– Хвани я! – изрева Филип, хванал се за кървящото коляно.

Малън се хвърли напред.

– Сядай долу, грознико – заповяда Фей.

Когато той не я послуша, тя вдигна малкия си сребрист револвер и простреля и него в коляното. Той се свлече на земята с крясъци. Погледна грозната дупка в крака си и тъмната кръв, която извираше от нея, и припадна.

– Ставай, Джо – каза Фей.

Джо се изправи и с препъване тръгна към приятелката си, като бършеше кръвта на Филип от лицето си.

– Как се озова тук? – попита тя. Гласът ù трепереше, както и цялото ù тяло.

– Лудата Мери – отвърна кратко Фей, без да сваля поглед от двамата мъже. – Пепелника я видял да тича по Четиринайсета улица като подпалена. Тичала, плачела и ме викала. Аз работех на площад „Юниън“, като всяка нощ. Той я доведе при мен. Успокоих я и тя ми разказа, че някакъв мъж те бил отвел. Чула го да споменава „Даркбрайър“, каза ми, че това е лошо място, и ме помоли да ти помогна. Тя знае, че сме приятелки, видяла ни на Бруклинския мост. Хванах файтон и дойдох тук. Мери ме чака в колата. Не иска да излезе. Какво, по дяволите, става тук?

– Чичо ми се опитва да ме убие – каза Джо. – Той е убиецът, не Кинч. Еди, Оскар и аз... ние открихме, че Кинч е всъщност Стивън Смит. Чичо ми се опитал да го убие на Сейшелите, но Смит оцелял, така че той накарал Малън да го убие тук. Не успях да направя връзката по-рано. С цялата си глупост му разказах всичко, което бях разкрила, и той използва това да убеди майка ми, че съм луда.

– Егати! Чичо ти? – повтори Фей.

Изражението ù се промени. Без предупреждение тя отново стреля по Монтфорт. Куршумът се зарови в земята на сантиметри от здравото му коляно.

– Говори, Монтфорт, копеле такова – нареди Фей. – Иначе следващия път няма да стрелям в земята.

Филип Монтфорт я изгледа на кръв.

– Нямам какво да ти кажа. Давай. Убий ме. Ще те обесят до края на седмицата.

– О, наистина ще те убия – рече Фей. – Но няма да ме обесят. Ще съм изчезнала много преди да се появят полицаите. Ще изляза оттук и ще изчезна в сенките, както винаги. Само че някоя нощ ще изляза от тези сенки и ще ти запаля къщата, Монтфорт. С все семейството ти вътре. Приятелят ми Резето ще ме вкара вътре. Пепелника ще запали огъня. Всъщност ще запали два. Един в подножието на предното ти стълбище и един на задните стълби. Никой няма да успее да избяга. Ще ти взема всичко – жена ти, сина ти и дъщеря ти, ако не започнеш да говориш. Веднага.

Джо не знаеше дали Фей блъфира. И чичо ù явно не знаеше.

Защото Филип Монтфорт, отчаян, победен, започна да говори.