Тези плитки гробове

Глава седемдесета

Джо и Еди се нахвърлиха на Оскар едновременно.

– Оскар, Алва Бийкман е мъртъв – натъртено каза Еди и седна обратно на мястото си. – В моргата е. Ти самият прегледа тялото.

– О, мъртъв е, дума да няма. Някой му е прерязал гърлото от ухо до ухо. Разсякъл е и сънните и шийните артерии, както и трахеята и хранопровода, даже е закачил един прешлен – обясни Оскар.

На Джо ù се обърна стомахът, но в сърцето си усети как мъничкото въгленче – всичко, което бе останало от огъня, който гореше в гърдите ù, започва да става по-ярко. В очите ù се появи светлина, а лицето ù се оживи.

– И Кинч е бил там – напомни Еди. – Полицаите, извикани на местопрестъплението, го казаха.

– Не казвам, че не е бил там – невъзмутимо каза Оскар. – Казвам, че не той е убиецът.

– Но чичо ми го е видял – включи се Джо.

– Филип Монтфорт не е надежден свидетел – махна с ръка Оскар. – Поел е два удара в главата – един от нападателя и един от ръба на тротоара. Ченгетата казват, че бил замаян. Възможно е да е виждал двойно. Може дори да е припаднал за малко.

Сервитьорката донесе обяда им. Сложи чиния с кренвирши, боб и хлебчета пред Еди. На Джо и Оскар сервира печено сирене и гъста доматена супа. После остави сметката на масата им и си тръгна.

– Откъде знаеш, че не Кинч го е извършил? – попита отново Еди.

Оскар си завърза салфетката около врата.

– Защото убиецът на Бийкман е левак, а Кинч е десняк – каза той. – Вижте...

Наведе се, бръкна в лекарската си чанта, която стоеше под масата, и извади вестник „Уърлд“. На първата страница имаше зърнеста снимка. Джо потръпна, когато видя кой е на нея – Кинч. Притесни се, че поне един вестник вече знае историята и я публикува на първа страница.

– Виждате ли ръката на Кинч? – попита Оскар.

Джо се взря отблизо в снимката и видя как Кинч е вдигнал ръка, за да се предпази от светкавицата на фотоапарата – дясната ръка. От лявата му страна стоеше полицай. От дясната – някакъв друг човек в бяла униформа. Той явно е бил в движение, когато фотоапаратът е щракнал, защото лицето му беше размазано. През него минаваше тънка, дълга сянка. Текстът под снимката информираше как „Полицай Денис Харт и санитар Франсис Малън водят арестувания в „Даркбрайър“.“

– Франсис Малън – забеляза Джо. – Той е бил санитар и на Елинор Оуенс. Колко странно.

– Не съвсем – контрира Еди. – Просто значи, че отдавна работи в приюта.

– Предполагам, че си прав – съгласи се тя.

Продължи да се взира в зърнестото изображение, неспособна да се отърси от усещането, че в това изображение има нещо много познато, когато я сепна гласът на Оскар:

– Ей, Джо!

Тя вдигна глава и видя как към нея лети парче репичка. Удари го с дясната си ръка. То падна в чинията на Еди.

– Видя ли? Инстинктивно е. Защитаваме се с водещата си ръка – обясни Оскар и вдигна триъгълно парче печено сирене.

– Задръж вестника – каза той на Джо.

– Единственото, което разбрах, е, че Кинч е десняк – каза Еди и махна репичката от боба си. – А не, че убиецът на Бийкман е левак.

Оскар вдигна пръст. Дъвчеше сирене.

– Съвсем вярно – каза, след като преглътна хапката. – Трябва да видиш тялото на Бийкман, за да разбереш, че убиецът му е действал с лявата ръка. Тогава щеше да забележиш, че разрезът започва от дясната страна на шията, после ножът се е плъзнал наляво. Позволете да демонстрирам.

Той взе ножа за масло в дясната си ръка и се обърна към Джо.

– Ти си жертвата ми – каза той. – Ако съм левак, ще те приближа откъм гърба, ще те хвана за косата с дясната ръка и ще ти прережа гърлото с лявата. Започвам оттук... – той допря ножа до дясната страна на гърлото ù – и прокарвам ножа наляво. Ако видите отблизо рана от нож, ще забележете точно къде ножът е пронизал кожата и в каква посока се е движил. При Бийкман ножът е влязъл отдясно и се е движил наляво. Следователно убиецът е левак.

Начинът, по който я държеше Оскар, събуди ужасен спомен у Джо. За секунда тя не беше в „Чайлдс“, а в уличката край дома си. Нападателят я беше залепил за стената. Дясната ù буза се отърка в тухлената стена. Той държеше нож пред лицето ù... с лявата си ръка.

Оскар пусна Джо и остави ножа на масата. Неколцина клиенти бяха спрели да ядат и ги гледаха загрижено. Оскар ги увери, че на Джо ù няма нищо.

– Каза ли на доктор Кьолер? – попита Еди.

Оскар изсумтя.

– Той каза, че полицаите видели Кинч да размахва нож и това им стигало.

– Но ако Кинч не е убил господин Бийкман и не е нападнал чичо ми, какво изобщо е правел на местопрестъплението? И кой е убил господин Бийкман? – попита Джо.

Оскар се прокашля.

– Ще ми простиш ли, ако кажа нещо неприлично? – попита той.

– Хайде, стига бе, Оск, нима? – подигра му се Еди.

– Сградата, пред която бил убит Алва Бийкман, е в съседство с публичен дом, държан от Дела Макивой. Ченгетата казват, че ходел там няколко пъти в седмицата. Няма начин това да стигне до вестниците, но може да си струва информацията да се провери. Сградата, пред която е бил убит, е за продан, празна е. Значи там не е имало никой, който би могъл да види или да чуе нещо, но пък някое от момичетата на Дела или самата тя може да е чула или видяла нещо.

Джо се изчерви от думите на Оскар, притеснена от факта, че господин Бийкман е посещавал заведението на Дела Макивой. Как е могъл? Той имаше съпруга. И дъщеря на възрастта на Джо. Ходеше на черква всяка неделя.

– Вече проверих – каза Еди.

– Така ли? – учуди се Джо. – Защо?

Тя знаеше, че „Стандарт“ няма да напише статия, в която се намеква, че Алва Бийкман е посещавал публичен дом, което я накара да се пита дали Еди ще напише статията за друг вестник, или все още разследва смъртта на баща ù, макар да ù беше казал, че се отказва.

– Защото ми беше скучно. Нямах си друга работа – отвърна Еди рязко. – Дела е напуснала града. Заведението е затворено.

– Толкова за тази идея, значи – изкоментира Оскар. После насочи лъжица към супата на Джо. – Ще я ядеш ли?

Джо сведе поглед към гъстата червена супа и поклати глава. Разговорът за прерязани гърла ù беше отнел апетита. Тя бутна купата към Оскар. После му бутна и чинията си със сиренето.

– Оскар Рубин? Това ти ли си?

Млада жена с тъмна коса, свита в спретнат кок на тила, се беше спряла до масата им. Носеше очила, кафяво палто и вълнена тъмносиня рокля. Под ръка държеше дебела книга.

– Сара! – възкликна Оскар и се изправи. И се ухили. От ухо до ухо.

Еди също стана.

– Здрасти, Сара, как си? – попита той.

– Добре съм! Добре. Довършете си обяда – каза младата жена и ги накара с жест да седнат. – Дойдох само да кажа „здрасти“.

Оскар запозна Сара с Джо. С Еди очевидно се познаваха.

– Сара също учи медицина – обясни той. – Отличничката на курса.

– О, Оскар – Сара махна с ръка и се изчерви.

– Имам нов кадавър6 за теб. Ще го пратя утре – каза Оскар свенливо. – Жена е. На около двайсет и пет години.

Очите на Сара светнаха. Тя погледна Оскар така, сякаш току-що ù беше поднесъл диаманта „Звездата на Индия“.

– Причина за смъртта? – възбудено попита тя.

– Напреднал третичен сифилис.

– Невро?

– Гумозен7.

– Оскар, не знам как да ти се отблагодаря – каза Сара. – Никога не сме работили върху труп със сифилистични гуми. Нагноили ли са?

– Не много. Има доста некроза. Гранулации също. И известна хиалинизация8. Следващия път, когато ми попадне случай на смърт от небелодробна туберкулоза, ще ти го пратя. Язвите там много приличат на сифилистични гуми и могат да те заблудят. Хубаво е човек да е виждал и двете, за да се научи да прави разлика.

– Невероятна възможност – Сара изпадна във възторг. – Още веднъж ти благодаря. Нямам търпение да кажа и на останалите.

Тя се усмихна на Еди и Джо.

– Оскар е много предвидлив. Не ни попадат много трупове в женския колеж. Повечето отиват в мъжките школи. Но той винаги намира по нещо за нас. Като магьосник е.

– Абракадабра – каза Оскар и размаха лъжицата си като вълшебна пръчица.

Сара избухна в смях. Прозвуча като крякане на гъска. Очилата ù се свлякоха по носа. Тя ги бутна обратно, сбогува се и се върна на мястото си.

Оскар се загледа след нея.

– Не е ли прекрасна? – попита той замечтано.

– Иди да седнеш при нея, Оск – предложи Еди.

Оскар светна.

– Прав си. Така ще направя.

– О, виж! – каза Джо. – Човекът, който седеше до нея тъкмо става. Бутна ù ръкавиците на земята. Иди да ù ги върнеш, Оскар!

– Луд е по нея – отбеляза Еди, загледан след приятеля си.

Джо се усмихна.

– Никога не бих се досетила. Тя наистина ли учи медицина?

Еди кимна.

– Баща ù се отказал от нея, когато му заявила, че иска да стане лекарка. Баба ù ù дава по малко пари. Колкото да покрива таксата в колежа. През нощта работи в „Белвю“, за да си плаща наема. Там се запознаха с Оскар.

Джо и Еди загледаха как Оскар вдига ръкавиците на Сара. Сара потупа стола до своя и Оскар, грейнал като електрическа крушка, седна. Гледката зарадва и натъжи Джо едновременно. Тя отвърна поглед от двойката и се върна на темата за Кинч.

– Еди, човекът, който ме нападна... и той си служеше с лявата ръка – каза тя. – Докато Оскар правеше демонстрацията, си спомних цялата случка. Щом Кинч е десняк, няма как той да е нападателят, което значи, че е най-вероятно Белязания. Все пак той нападна и теб, нали? Ако не му харесва, че душиш наоколо, значи няма да му харесва, че и аз го правя.

Тя млъкна за малко, после продължи:

– Убиецът на Бийкман също е левак. Ами ако това е Белязания? Ами ако той е убиецът на Скъли и на баща ми?

Еди въздъхна.

– Не се отказваш, а?

– Не.

Той я погледна, сякаш в момента взимаше някакво решение, и после каза:

– Вчера ходих в „Даркбрайър“.

Джо удари с ръка по масата:

– Ха! Знаех си! Аз не съм се била отказвала! И ти искаш да стигнеш до истината, колкото и аз.

Еди пренебрегна възторжената ù реакция.

– Надявах се, че ще мога да поговоря с Кинч, но изобщо не можах да се доближа до него – разказа той. – Никого не пускат. Директорът свика пресконференция. Каза, че Кинч е опасен за себе си и за околните. Опитах се да открия Франсис Малън, но го нямаше. Дори се опитах да подкупя един друг санитар, но не ми се получи.

Джо се намръщи.

– Само да можехме да намерим Дела Макивой – каза тя. – Тя може да знае нещо.

– За протокола, Джо, няма такова нещо като „ние“. Има „ти“, има и „аз“. Дори един от нас да открие Дела и тя да знае нещо, мислиш ли, че ще сподели тази информация с някого? Особено пък с репортер. В момента вниманието е последното нещо, което ù трябва.

Джо помисли малко и попита:

– Ами Естер?

– Коя Естер?

– Мадам Естер. Нали и тя е в същия бизнес?

– И?

Джо си помисли за познатите си момичета, които все се съревноваваха.

– Дела е конкурентка на Естер, нали? Съперница. Естер също може да е чула нещо. Ако е чула, може и да ни каже. Просто за да създаде проблеми на Дела.

Еди вдигна вежди.

– Може да се окажеш права.

– Хайде да отидем на гости на Естер. Имам още време, преди да се наложи да се прибирам.

– Не, Джо. Вече казах – ти приключваш. Не мога да ти попреча да си рискуваш живота, но аз отказвам да участвам.

– Ако не дойдеш с мен, ще отида сама.

– Ти луда ли си? – сопна се Еди. – Не може да ходиш на такива места сама.

Решителният сив поглед на Джо срещна този на Еди.

– Отивам. Аз започнах всичко това и аз ще го приключа.

Еди гневно поклати глава. Свали поглед от нея и се загледа през прозореца към уличното движение по „Парк Роу“.

– Кажи ми нещо, Еди – подзе Джо меко. – Съжаляваш ли?

Той не отговори.

– Защото аз не съжалявам – продължи тя. – Не съжалявам, че чух какво говореше през онзи ден в „Стандарт“. Не съжалявам, че отворих бележника на баща си. Не съжалявам, че те целунах. Не съжалявам, че се...

– Недей – рязко я прекъсна Еди. – Вече си направила избора си. Всичко между нас остана в миналото в момента, в който прие предложението на Брам. Позволи ми и аз да оставя всичко това в миналото.

Джо кимна.

– Добре. Но знай едно... Никога няма да съжаля, че между нас имаше нещо, но ще съжалявам, ако не успея да завърша това разследване. Ще съжалявам до края на живота си.

Тя стана и взе сметката и вестника на Оскар.

– Идваш ли?

Еди я гледа дълго, преди да каже „да“.

6 Кадавър – труп, използван за медицински изследвания. Значи също и донор на органи в мозъчна смърт. – Бeл. прев.

7 Невросифилисът поразява нервната система, като основните му проявления включват дегенерация на нервните клетки, които предават информация от различните части на тялото към мозъка, и прогресивна парализа, както и изменения в психиката. Гумозният сифилис се нарича така заради характерните възпалени язви по тялото, които се наричат гуми и които разяждат тъканите на болния. – Бeл. прев.

8 Хиалинизация – процес, при който нормална тъкан се превръща в хомогенна прозрачна материя. – Бeл. прев.