Генезис

18.

Утрото беше влажно и студено. Локвите на земята отразяваха мащаба на проливния дъжд снощи, който продължи до четири и половина сутринта.

Хънтър успя да спи малко повече от четири часа, което за човек, страдащ от хронично безсъние, изобщо не беше лошо постижение.

Той се отби във фитнес залата „Сикс Пакс“ в Кълвър Сити и пристигна в сградата на Главното управление на полицията в седем и двайсет и шест — двайсет и шест минути след Гарсия.

— Как мина с Кевин Гарисън? — попита Карлос, когато Хънтър влезе в кабинета и затвори вратата.

— Невъзможно — отвърна Хънтър, докато се приближаваше към бюрото си. — Той не е нашият човек.

— Наистина ли? — Гарсия отново седна на стола си. Гласът му прозвуча искрено разочаровано. — Защо? Какво каза?

— Не говорих с него. Нямаше го. Но разговарях с един от инструкторите във фитнес залата. Кевин е в Сакраменто от петък. Той и още двама членове на фитнес залата са участвали в състезание на Международната федерация по културизъм и фитнес, което се е състояло през уикенда. Кевин се е класирал четвърти. — Робърт поклати глава. — Не е бил в Лос Анджелис в нощта, когато е била убита Мелиса, и алибито му е желязно. Той не е човекът, когото търсим.

Гарсия сложи лакти на бюрото и се почеса по брадичката.

— Значи сега единственият човек, който представлява интерес за нас, е „Мазния Марк“, ако Марк е истинското му име.

— Засега, да — съгласи се Хънтър и седна зад бюрото си. — Някакви новини от криминалистите?

— Все още нищо, но получихме доклад от отдел „Проучвания“ за съпоставянето на подобни убийства, което поисках.

— Извадихме ли късмет?

Гарсия въздъхна разочаровано.

— Все още преглеждам списъка и се опитвам да видя дали се откроява нещо, но предполагам, че зависи какво наричаш „подобни“. — Той използва компютърната мишка, за да превърти надолу информацията на екрана. — Обръщам ти внимание, че „Проучвания“ бяха любезни да включат снимки от всички местопрестъпления и ни изпратиха данни за насилствени убийства от цялата страна — Ню Йорк, Чикаго, Маями, Сиатъл, Лос Анджелис, каквото се сетиш — но все още не съм попаднал на нищо като това, което разследваме в момента. Например, има много местопрестъпления, където жертвата е оставена да виси, но на нито едно не е закачена на кука или повдигната за устата. Освен обичайното въже, има случаи, в които извършителят е използвал различни други средства — електрически кабели, вериги, чорапогащник, каишки за кучета, колан. Също така има много случаи, в които жертвата е окачена за краката или за ръцете. — Гарсия превъртя още надолу. — Има няколко случая, в които е използвана кука за месо или кука за пренасяне на бали, но жертвата само е повдигната над земята и е оставена да виси само в три от тези случаи и на трите местопрестъпления жертвите са открити в хладилна камера за месо и куката е пробила гърба им, не устата, лицето или черепа.

Хънтър кимна, вперил очи в екрана на компютъра си.

— Има и няколко случая с жестоко обезобразяване на лицето — продължи Гарсия. — Разрези… осакатяване… пребити на пихтия… изгаряния с киселина… от огън… гърло, прерязано от ухо до ухо… разбит череп. — Той вдигна ръце в жест „да им се не начудиш“. — „Проучвания“ са попаднали на един случай, в който извършителят е откъснал мандибулата от лицето на жертвата, но това е станало преди петнайсет години, и няма окачване, а извършителят е съпругът на жертвата, който е бил заловен и осъден. — Гарсия вдигна ръка, преди Хънтър да каже нещо. — Разбирам, че не търсим съвсем същото местопрестъпление, а нещо предшестващо ескалация, нали? Нещо не толкова жестоко, но с намеци, че може да ескалира до нивото на бруталност на убийството на Мелиса Хоторн.

— Да, това е теорията — съгласи се Хънтър, който също превъртя надолу информацията на екрана на компютъра си.

— Но как да разберем от какво е ескалирало? — попита Гарсия. — Искам да кажа, търсим ли нещо… да речем, с по-малко насилие? Или със съвсем малко насилие? Може ли да е ескалирало от нещо, което би изглеждало съвсем различно? Да няма окачване? Да няма обезобразяване на лицето? Какво? Защото съм малко объркан.

Хънтър се облегна назад на стола си и потърка очи.

— Там е проблемът, Карлос. Човешкото поведение не е като точните науки. Схемите се променят и може да бъдат драстично различни за различните хора. — Сега беше негов ред да вдигне ръка, за да направи знак на Гарсия да не го прекъсва. — Ето защо би било много неестествено извършителят в нашия случай да премине от никакво, малко или дори умерено насилие до нивото на бруталност, показано в сегашното местопрестъпление.

— И аз исках да кажа това — отвърна Гарсия и насочи двата си показалеца към Хънтър.

Карлос разбираше добре теорията за ескалацията — ако убиецът убива заради подтик, който не може да контролира, някакъв непреодолим вътрешен импулс — девет пъти от всеки десет тази принуда започва с малки деяния, вероятно дори не с убийство. Каквато и да беше тази принуда, извършителят някак я подхранва, за да обуздае импулса. И това подхранване, каквото и да е, поставя началото на цикъла. Много скоро подтикът се завръща… по-силен… по-ненаситен… но не толкова много, иска само малко повече. Без да е в състояние да го отхвърли, извършителят отново нахранва чудовището, давайки му онова малко повече, което беше поискало. След това схемата се повтаря и винаги ескалира… винаги иска повече с всеки нов цикъл.

— Ако онова, което видяхме на местопрестъплението, наистина е било резултат от ескалация — продължи Гарсия, — тогава убиецът е достигнал последното ниво и това означава, че е активен от дълго време… вероятно години. И след като сега е активен в Лос Анджелис, логично е да е извършил други престъпления в този град, вероятно убийства.

— Тогава защо никое от предишните му престъпления не е привлякло вниманието ни, нали? — Хънтър предугаждаше какво ще попита Гарсия.

— Именно — потвърди Гарсия. — Ние сме отдел „Свръхтежки убийства“. Все нещо трябваше да достигне до нас.

— Може би, но не забравяй, че теорията за ескалацията не е безпогрешна. Съществуват случаи на когнитивна ескалация, където по-голямата част на ескалацията се случва в ума на човека. Когато чудовището вътре стане твърде голямо, твърде жадно за когнитивния процес, извършителят изпълнява прищевките му и действа. И в такива случаи първото убийство обикновено показва жестоко насилие.

— Мислиш ли, че сегашният случай е такъв? — Гарсия наклони брадичка към гърдите си, докато задаваше въпроса.

— Не знам, Карлос. Да, може да е, защото нищо в човешкия характер не е постоянно и неизменно. Но все още знаем много малко за този случай. Убиецът може да не е сериен… това може да е изолирано расово престъпление… има много вероятности. Проверявайки стари случаи, ние само проучваме вероятностите, това е всичко.

Гарсия се прегърби на стола си. В същия момент от двата компютъра се разнесе звук, подобен на камбанка, който извести пристигането на съобщение.

Гарсия прочете темата.

— Еха! Очаквах това едва по-късно през седмицата, ако ни провърви.

— Какво е? — попита Хънтър.

— Преписите на телефонните обаждания и текстовите съобщения на Мелиса Хоторн — отговори Гарсия и кимна към монитора на бюрото на Хънтър. — Виж електронната си поща.

Хънтър го направи. Имейлът беше дошъл с два прикрепени файла — „Телефонни обаждания“ и „Текстови съобщения“.