Генезис

70.

Няколко часа по-рано — училищната библиотека на „Гардина“

Хънтър прелисти годишника до задната корица и потърси датника. Беше празен. Никой не беше взимал за вкъщи годишника от прогимназията за 2009 година.

Той погледна часовника си. Стана време да отиде да говори с господин Хартли, но когато понечи да затвори годишника, забеляза, че последните четири страници са част от специална секция, посветена на ученици, които за жалост бяха загубили живота си през учебната година. Секцията беше озаглавена „С обич в памет на“.

Тези пет думи предизвикаха влакче на ужасите в мисълта на Хънтър.

Той знаеше от личен опит и от многобройните си години като детектив, разследващ убийства, че нищо не може да направи човешката психика по-отмъстителна от загубата на любим човек. Ами ако двамата с Гарсия грешат? Ами ако Ментора не преследваше групата ученици от прогимназия „Гардина“, защото е бил тормозен и унижаван в училище? Ами ако ги преследва заради някаква ужасяваща загуба, за която обвинява групата?

Хънтър прелисти четирите страници на секцията. Имаше общо дванайсет снимки, които показваха четирима ученици — три момчета и едно момиче. Всяка страница беше посветена на един от тях и имаше по три големи цветни снимки. На всяка страница имаше и посвещение, написано или от член на семейството, или учител, или от двамата. Две от момчетата бяха братя — на девет и на единайсет години — и бяха починали в един и същи ден. Момичето беше десетгодишно, ученичка от пети клас, и според датата най-отгоре на страницата беше загубила живота си само две седмици преди края на учебната година. Последният от четиримата ученици беше починал на деветгодишна възраст, в четвърти клас.

Нито едно от тези четири хлапета не беше осмокласник и не беше от випуск 2009 година, но нещо на последната страница на секцията „С обич в памет на“ накара влакчето на ужасите в мислите на Хънтър да полети към нов завой.

Четвъртокласникът, момчето, починало на девет години, беше умряло през август 2008 година, но Хънтър гледаше годишника от прогимназията за 2009-а — приблизително една година след смъртта му. Тогава защо го имаше в изданието за 2009-а? Отговорът беше елементарен — момчето беше умряло след края на предишната учебна година, 2007/2008. Прогимназиалният годишник за 2008-а вече е бил отпечатан, обикновено бяха готови към края на юни. Това означава, че ако някой ученик е загубил живота си през лятната ваканция, по време на преминаване в по-горен клас, страницата му в „С обич в памет на“ щеше да бъде публикувана в следващото издание на годишника.

Хънтър стана и отново отиде до лавицата. Този път взе прогимназиалния годишник за 2010-а и го прелисти до последните няколко страници, докато стигна до секцията „С обич в памет на“. В изданието за 2010 година имаше седем страници вместо четири и отново всяка страница показваше отделен ученик, три големи цветни снимки и посвещение.

Хънтър прочете страниците и разгледа снимките на учениците. Никой от тях не беше осмокласник и не беше от випуск 2009-а. Поредната малка вероятност, която не даде резултат, но докато връщаше годишника на лавицата, Хънтър се замисли.

Чакай малко — прошепна той на себе си, осъзнавайки къде може да греши. Може би гледам погрешния годишник.

Ако някой ученик от випуск 2009-а е загубил живота си след края на учебната година и преди началото на следващата — някъде през юли, август или септември 2009-а — страницата в негова памет щеше да се появи в изданието за 2010 година, но не прогимназиалното. Логично беше страницата в памет на починалите да бъде отпечатана в гимназиалния годишник, не в прогимназиалния.

Хънтър претърси с поглед лавиците, докато откри гимназиалния годишник на „Гардина“ за 2010-а.

В това би трябвало да има много повече логика.

Той взе изданието и отново прелисти до последните няколко страници.

Гимназиалният годишник беше значително по-дебел от прогимназиалния. Секцията „С обич в памет на“ беше общо двайсет и една страници, но не се наложи Хънтър да ги преглежда всичките. Той прелисти до началото на секцията и се вцепени. Страницата, която гледаше, беше посветена на четиринайсетгодишно момиче с лъскава черна коса, кафяви очи с формата на бадем и обезоръжаващо лъчезарна усмивка. За жалост, тя беше починала през юли 2009-а, само няколко седмици, след като завършила прогимназия „Гардина“ през същата година.

Онова, което накара стомаха на Хънтър да се присвие и устата му да пресъхне като пустиня, беше текстът на посвещението на страницата.

Подписът под посвещението принадлежеше на момче, което беше завършило гимназия „Гардина“ през 2009 година. Той беше написал тези стихове. Името му беше Майкъл Уилямс. Момичето, което беше починало през юли 2009-а, беше сестра му. Казваше се Дженисис13 Уилямс.