Генезис

54.

Пред външната врата Хънтър и Гарсия получиха бели гащеризони за еднократна употреба. Нахлузиха ги мълчаливо, подписаха протокола за недопускане на замърсяване на местопрестъплението и влязоха в къщата.

Един криминалист търсеше латентни отпечатъци върху прозорците на дневната. Също както на предишните две местопрестъпления, никъде в тази стая нямаше следи от борба. Хънтър и Гарсия кимнаха за поздрав на криминалиста и тръгнаха наляво, по посока на вратата, която водеше към кухнята, но изведнъж спряха.

— Какво е това, по дяволите? — попита Гарсия, когато видя идентификационния маркер за веществено доказателство „№1“ на пода. — Това розови листенца ли са?

Хънтър кимна.

— Така изглежда.

Двамата разбраха причината за идентификационния маркер веднага щом влязоха в кухнята.

— Прилича на диря — отбеляза Гарсия. Тонът му беше по-скоро изненадан, отколкото озадачен. — Убиецът е оставил пътека от розови листенца, водеща надолу към мазето? Това е нещо ново.

Хънтър приклекна на едно коляно и взе едно розово листенце.

— Не са изкуствени — каза той, доближи го до носа си и долови леко ухание.

Освен розовите листенца на пода, в кухнята всичко изглеждаше на мястото си.

Дирята водеше до отворена врата вляво, до острова за готвене. Хънтър и Гарсия чуха гласове, разнасящи се отдолу. Веднага познаха, че това беше доктор Сюзан Слейтър.

Тесните стъпала, общо дванайсет, бяха напълно осветени, благодарение на мощния прожектор на криминалистите, монтиран горе на стълбите. Хънтър и Гарсия слязоха бавно, внимаваха да отбягват другите идентификационни маркери върху осем от стъпалата, всеки поставен до пълен или частичен кървав отпечатък. Стигнаха до мазето и се заковаха на място. Дъхът им секна в гърлото, докато мозъкът им се опитваше да възприеме чудовищната сцена пред очите им.

Беше ясно, че мазето е превърнато в нещо като тъмница за секс игри, с различни атрибути навсякъде и огромна колекция от приспособления, окачени на стената вляво от тях. На стената вдясно, точно както им каза сержант Лоуган, някой беше оставил послание, написано с големи червени букви, но истинският ужас в това мазе… онова, което накара сърцата на Хънтър и Гарсия да започнат да бият с различно темпо, беше трупът на жертвата и начинът, по който беше положен.

Поставено точно пред тях, на метър и нещо от отсрещната стена, голото тяло на Оливър Грифит беше разпънато на голям дървен кръст с формата на буквата „X“. Китките и глезените му бяха обездвижени с дебели кожени ремъци, прикрепени за дървените греди на кръста. Друг дебел кожен ремък беше увит около кръста му и го приковаваше към разпятието. Главата му беше клюмнала на гърдите. В широко отворената му уста беше напъхано червено кожено топче, също пристегнато с кожен ремък, закопчан зад основата на черепа му. Торсът му изглеждаше невредим — нямаше разрези или наранявания. От кръста надолу обаче нещата ставаха напълно безумни.

Навсякъде имаше кръв.

Кръвта започваше от областта на слабините, беше се втвърдила по двата му крака и се беше стекла на пода под него, образувайки огромна локва, която се простираше на трийсетина сантиметра от мястото, където стояха Хънтър и Гарсия. Кръвта по слабините, краката и ходилата му вече беше засъхнала и съдейки по количеството, раната, причинила такъв силен кръвоизлив, не можеше да се сбърка.

Оливър Грифит беше кастриран.

Пенисът и тестисите му бяха отрязани в основата, оставяйки голяма, открита рана с оголена плът, която изглеждаше още по-ужасяваща заради позата на краката му — широко разкрачени върху хикс-образния кръст.

Въпреки че варварската сцена накара Гарсия да изкриви лице, очите му не се отместиха от жертвата и въпреки че силният прожектор на криминалистите осветяваше цялото мазе, той пак не беше сигурен какво вижда.

— Какви… по дяволите… са онези неща?

Въпросът, който се отрони от устата му, беше отправен към Хънтър, но доктор Слейтър и двамата криминалисти, които вече обработваха местопрестъплението, го чуха.

— Предполагам, че говориш за омарите — каза доктор Слейтър, която стоеше малко вдясно от тях.

— Така изглежда оттук — отвърна Гарсия и само за секунда отмести поглед към нея, а после пак се втренчи в трупа. — Върху краката му?

— Колкото и налудничаво да звучи и да изглежда, това наистина са омари — потвърди доктор Слейтър.

Убиецът беше закачил два сурови омара за горната част на бедрата на Оливър Грифит — по един на всяко бедро. Пипалцата и мустачетата им бяха нагласени така, че да стърчат нагоре и навън, встрани от телата им, създавайки ефект на тръни. Переоподите им, или вървящите крачета — по осем на всеки омар — бяха разкрачени, за да имитират движението им, докато вървят, сякаш двата омара пълзяха по бедрата на Оливър. Но истински зловещият детайл бяха щипките им. Главите им бяха насочени към раните в слабините на Оливър и щипките им за смачкване бяха нагласени така, че да създадат илюзията, че омарите са отрязали органите на жертвата. Щипката за смачкване на омара върху лявото бедро беше до мястото на отрязаните тестиси, а на омара върху десния крак — в основата на раната, останала след отрязания пенис.

Цялостният визуален ефект беше шокиращ и абсурден.

— Боже, кажете ми, че убиецът не е използвал това, за да… — Гарсия не довърши изречението си и поклати глава.

— Не — отговори Хънтър. Гласът му прозвуча спокойно, но в тона му се долови нотка на изумление. Очите му останаха приковани в жертвата. — Щипките на омарите не са достатъчно силни или остри, за да срежат мускул по този начин. Всъщност те изобщо не режат, а смачкват и щипят. Затова се наричат „щипки“ — за стискане и за смачкване. Щипката за смачкване е по-силната от двете, но макар да е достатъчно остра, не е достатъчно силна, за да отреже органи от човешко тяло.

— Робърт е прав — потвърди доктор Слейтър и заобиколи единия стол за завързване, за да се присъедини към двамата детективи. — Оставих всичко така, както го намерихме, за да можете да видите местопрестъплението непокътнато. — Тя посочи тялото на хикс-образния кръст. — Това би било трудно за обяснение дори със снимки, но успях набързо да огледам раните. Разрезите изглеждат чисти, сякаш са направени с бръснач.

— Нож? — попита Хънтър.

— Много остър нож, със сигурност — отговори доктор Слейтър. — Извършителят също така може да е използвал нещо като скалпел или дори ножица за стригане на овце… може би голяма ножица. Ако убиецът е оставил инструмента, който е използвал, още не сме го открили.

Отговорът накара Гарсия да притисне крака един до друг като малко хлапе, на което много му се пишка. Гримасата изкриви лицето му още повече.

— Може би убиецът е търсел ефект на шок с омарите — обади се единият криминалист. — Защото образът е адски шокиращ.

— Не мисля — възрази Гарсия. — Погледни цялата постановка. — Той посочи жертвата на хиксовидния кръст. — Това е достатъчно шокиращо и без омарите, а ти си виждала предишните местопрестъпления на този убиец, нали? — Гарсия се обърна към доктор Слейтър. — Този изверг не се нуждае от разни джунджурии, за да направи убийствата си шокиращи. Те наистина са такива. — В гласа му се прокрадна нотка на отчаяние. — Както спомена Робърт преди — може да не го разбираме сега… може дори никога да не го разберем, но във всичко това е вложено някакво значение… включително омарите.

Хънтър заобиколи локвата кръв на пода, за да види по-отблизо.

Гарсия го последва.

Хънтър огледа първо шията на жертвата. Не видя хематоми, синини или червени ивици… никакви следи от задушаване или удушаване. Топчето, с което беше запушена устата на Оливър, и устните му бяха изцапани със засъхнала жлъчна течност и остатъци от храна, покапали по брадичката и голите му гърди. Това показваше, че Оливър Грифит беше повърнал по време на изпитанието, вероятно повече от веднъж. Не беше необходимо Хънтър да изважда топчето, за да види, че в устата му все още има повърнато. Очите на Хънтър се насълзиха от противната миризма.

Гарсия инстинктивно отстъпи крачка назад и запуши с ръка носа и устата си.

Хънтър приклекна, за да огледа фаталната рана и двата омара, закачени за бедрата на Оливър Грифит. Убиецът беше използвал два големи Т-образни щифта за таксидермия9, с които беше пробил телата им, за да ги закрепи. Разрезите на двете рани изглеждаха много чисти и прецизни.

Хънтър погледна лицето на Оливър. Очите бяха затворени, но самото лице беше изкривено в изражение, което показваше неимоверната физическа болка, която е преживял — непоносима, съкрушителна, крайна — да не споменаваме паниката, ужасът и страхът, които несъмнено го бяха завладели, когато е осъзнал какво ще му причини Ментора. Хънтър сякаш чу отчаяните писъци, заглушени от червеното кожено топче в устата му, докато Оливър се е опитвал да умолява нападателя.

— От кръвозагуба ли е умрял? — попита Хънтър и отмести очи към локвата кръв на пода.

— Предполагам — отговори доктор Слейтър и обясни: — Както вече споменах, разрезите са чисти и точно в основата на пениса и скротума. Прерязани са всички артерии и вени, които снабдяват с кръв пениса, и са оставени непревързани. Въпреки че тези артерии и вени са малки в сравнение с главните кръвоносни съдове в тялото, ако подобно нараняване се остави без медицинска помощ… — Тя погледна локвата кръв на пода и после отново Хънтър. — С течение на времето кръвоизливът е фатален.

— С течение на времето? — попита Гарсия. — Колко дълго е продължил?

— Много е трудно да се каже — отвърна доктор Слейтър. — Зависело е от няколко фактора — общото здравословно състояние на жертвата, състоянието на сърцето му и така нататък. Тези неща също така са определили колко пъти е губил съзнание. Дори без никаква помощ или използването на ръцете му, за да се опита да намали кървенето, кръвоизливът може да е продължил повече от един час, преди той да загуби повече от четиресет процента от кръвта си. На този етап повечето му главни органи вече са престанали да функционират.

— Някакви предположения за часа на настъпването на смъртта? — попита Хънтър.

— Също както при предишната жертва, тялото вече е в пълно трупно вкочанясване, значи преди повече от дванайсет часа, но като се има предвид температурата му, бих казала по-малко от двайсет. Умрял е някъде в ранните часове на тази сутрин.

— Чиста лудост — промълви Гарсия.

— Несъмнено — съгласи се доктор Слейтър. — И към тази лудост трябва да добавите и това. — Тя насочи вниманието им към думите, написани на стената.

Хънтър се изправи и се присъедини към партньора си. Те се съсредоточиха върху стената вдясно от стълбите.

На нея, на около два метра от пода, бяха написани четиринайсет думи с червени букви, големи петнайсет-шестнайсет сантиметра.

Ако все още имаше някакви съмнения, че зверствата, извършени в това мазе, са дело на Ментора, тези съмнения се разсеяха напълно, когато двамата детективи прочетоха новото му „стихче“.

Хънтър смъкна ципа на гащеризона си, извади мобилния си телефон и бързо направи две снимки на изречението, а после се приближи до стената, за да го огледа по-внимателно.

— Това е кръв — заяви той и по врата му полазиха тръпки на безпокойство.

— Да — потвърди доктор Слейтър.

Хънтър отстъпи назад и отново погледна локвата кръв на пода.

— Кръвта на жертвата. — Това пак не беше въпрос.

— Най-вероятно, освен ако убиецът не е донесъл няколко пликчета нечия друга кръв. — Доктор Слейтър леко наклони глава надясно. — И предвид сцената тук и онова, което видяхме на предишните местопрестъпления, това не би изненадало никого, нали? Но все пак, за потвърждение, ще трябва да изчакате лабораторните резултати.

— Това е още една промяна в метода му на действие — обърна се Хънтър към Гарсия, който кимна.

— Имаш предвид използването на кръв за писане? — попита доктор Слейтър. — Да напише думите на стената вместо на листче хартия?

— Да, и това също — отвърна Хънтър. — Но има нещо друго, което е много по-важно. При предишните две местопрестъпления — обясни той, — убиецът беше принудил жертвите си да напишат редовете от „стихотворението“ му, преди да ги убие, но това изречение е написано с кръв… вероятно кръвта на жертвата. — Хънтър поклати глава. — Няма начин да го е написала жертвата.

— Никакъв шанс — съгласи се Гарсия.

— Тогава това трябва да е почеркът на убиеца — каза доктор Слейтър.

Хънтър кимна.

— И вероятно затова думите са написани с печатни букви, не ръкописни. Така графологичният анализ е много по-труден.

В стаята настъпи мълчание за момент и после Гарсия отново заговори.

— Отрязаните части на тялото открити ли са? — попита той и инстинктивно се огледа наоколо.

Доктор Слейтър избърса потта от челото си. Топлината от прожектора постепенно превръщаше в сауна мазето, което беше звукоизолирано.

— Още не. — Тя поклати глава. — Но търсим.

— А мобилният телефон на жертвата? — попита Хънтър. — Намерен ли е?

Доктор Слейтър отново поклати глава.

— Няма го тук долу, нито в дневната или в кухнята. Още не сме огледали останалата част на къщата.

Хънтър заобиколи локвата кръв, за да се върне до стълбите.

— Ще се махнем от главите ви и ще ви оставим да довършите работата си тук, Сюзан, но аз ще остана още малко, затова, моля те, кажи ми, ако откриете нещо ново.

— Разбира се — отговори доктор Слейтър. — Навън ли ще бъдеш?

— По-късно, да, но първо искам да говоря със съпругата на жертвата. Доколкото разбрах, тя е намерила трупа.

— И аз така разбрах — потвърди доктор Слейтър. — Но тя е в шок, Робърт. Няма да получиш никаква информация от нея… не и днес.

— Няма да я разпитвам — отвърна Хънтър и качи първото стъпало. — Ще я предупредя.