Генезис

19.

Докато Хънтър все още четеше списъка с информацията, която бяха получили от отдел „Проучвания“, Гарсия отвори първия от двата прикрепени файла — „Телефонни обаждания“ — и бързо прегледа последното обаждане, което беше получила Мелиса Хоторн.

— По дяволите! — възкликна той след няколко секунди.

— Какво има? — попита Хънтър.

Гарсия не откъсна очи от екрана на компютъра си.

— Надявах се, че „Мазния Марк“ се е обадил на жертвата, след като са излезли от „Дъ Броукън Шейкър“. Нали се сещаш? Само за да провери дали тя не му е дала грешен телефонен номер.

— Няма ли нищо? — Хънтър минимизира списъка и превключи на имейла.

— Не. Не и от него. Последното обаждане, което е получила Мелиса Хоторн, е било в шест и трийсет и три в събота вечерта, в деня на партито. Вероятно е било обаждането на Джанет.

— Може да ѝ е изпратил съобщение — предположи Хънтър и бързо щракна върху втория прикачен файл към имейла — списъкът със съобщенията.

— Може би — съгласи се Гарсия, но остана на телефонните обаждания.

Файлът се отвори на екрана на компютъра на Хънтър. Очите му се спряха на първия текстови разговор и той изведнъж млъкна мистериозно.

Гарсия беше твърде погълнат от преписите на телефонните разговори, за да забележи изражението му.

— Забрави за телефонните разговори, Карлос — каза Хънтър. В гласа му прозвуча нотка на учудване. — Погледни файла със съобщенията.

— Марк ѝ е изпратил съобщение? — развълнувано попита Гарсия.

— Не съм сигурен, но убиецът със сигурност ѝ е изпратил.

— Какво? — Гарсия отмести очи от екрана и погледна партньора си.

— Първият текстови разговор във файла. Но последният за нея. Първото съобщение е пристигнало в два часа и трийсет и две минути в неделя сутринта.

Гарсия отвори файла и докато четеше текстовия разговор, на който Хънтър му обърна внимание, изражението на лицето му се промени — от любопитно на заинтригувано, а после недоверчиво, озадачено и накрая стъписано.

— Будалкате ли ме? — каза той, бързо минимизира преписа на съобщенията и пак провери имейла, който беше получил. Имаше само два прикачени файла. — По дяволите! — Гарсия поклати глава на екрана и след това погледна партньора си. — Няма видеофайл. В преписа пише, че съобщението е дошло с прикрепено видео. Къде е видеото? Защо не е включено в имейла?

— Вероятно защото не е поискано — предположи Хънтър.

— Не е поискано, защото не знаехме, че може да има видеофайл — раздразнено отвърна Гарсия. — Но тъй като има, би трябвало да е ясно от само себе си, че трябва да го изпратят, нали?

— Нищо не е ясно от само себе си, когато става въпрос за мобилните оператори, които предоставят лични видеозаписи и снимки, Карлос. Знаеш го. Трябва ни съдебна заповед.

Гарсия го знаеше, разбира се. В Съединените щати законът какво могат да съхранят мобилните оператори от техните клиенти беше много общ. Накратко казано, зависеше главно от самите мобилни оператори да решат какво да архивират от обажданията и съобщенията, освен обичайните аудио и текстови файлове. Вярно, повечето оператори предпочитаха да архивират всичко, но за да се предпазят от съдебни дела за нарушаване на неприкосновеността на личния живот, те издигаха цял свят от стени, когато от тях се иска да разкрият лични снимки и видеоизображения.

— Помислих си, че се задействаха твърде бързо за мобилни оператори — отбеляза Гарсия. — Нямаше как да не липсва нещо. Ще поискам съдебна заповед веднага щом дойде капитан Блейк.

Хънтър отново насочи вниманието си към компютъра. Препрочете два пъти съобщенията, които убиецът беше изпратил на Мелиса Хоторн, облегна се назад на стола, сложи лакти на облегалките за ръце и преплете пръсти под брадичката си.

— Може да изтълкуваме много от всичко това — заяви Гарсия и наруши тишината, която беше настанала в стаята.

— Добре — кимна Хънтър. — Какво мислиш?

— Ами… — Гарсия се наведе напред. — В началото имаме… „Забавлява ли се на купона?“ Това показва, че убиецът е знаел, че Мелиса е била на парти в онази нощ.

Хънтър кимна.

— Това затвърждава подозренията към „Мазния Марк“ — продължи Гарсия. — Той я е срещнал на купона… знаел е името ѝ… имал е телефонния ѝ номер и може да я е проследил до дома ѝ, без тя да забележи. Както видяхме на записите от камерите за видеонаблюдение, Марк е напуснал хотела буквално по петите ѝ. Може да е скочил в кола или такси и лесно да я е проследил до дома ѝ.

— Вярно е — съгласи се Хънтър. — Но ако случаят е такъв, тогава „Мазния Марк“ е позирал.

— Позирал? — намръщи се Гарсия. — Какво искаш да кажеш?

— Вече приехме, че нападението не е било хрумване на момента, нали? Било е добре планирано… и сложно… и текстовият разговор потвърждава това предположение. Затова, да, „Мазния Марк“ може да се е представил на Мелиса в онази нощ в „Дъ Броукън Шейкър“, но ако той е убиецът, тогава явно е планирал всичко предварително. Мелиса може и да се е запознала с него в събота вечерта, но за него срещата не е била случайна. Той я е чакал там.

Гарсия насочи показалец към партньора си.

— Точно така. Съжалявам, забравих за това в момента и съдейки по видеозаписите… от начина, по който се държеше „Мазния Марк“ в бара… — Карлос поклати глава. — Не бих се изненадал. Той отлично знаеше какво прави.

— Съгласен съм. „Мазния Марк“ е главният ни заподозрян.

Гарсия отново се вгледа в съобщенията.

— Ето кое ме тревожи — „Кой съм аз ли? Ами… за теб ще бъда ментор, Мелиса.“ — Гарсия погледна партньора си и повдигна вежди. — Той си е измислил псевдоним, Робърт — Ментор — и това ме плаши, защото и двамата знаем, че убийците, които правят това, го правят с причина — те искат слава… искат светът да знае какво са извършили… какво са постигнали — БТК4, Синът на Сам5, Зловещият спящ6… историята е пълна с тях. Също така знаем, че ще има още убийства. Мелиса е само началото.

— Възможно е — съгласи се Хънтър. — Но аз не съм сто процента сигурен.

— Така ли? Защо?

Хънтър леко наклони глава настрана.

— За мен има нещо в начина, по който убиецът формулира отговора си, който звучи твърде безразличен — „Кой съм аз ли? Ами… за теб ще бъда ментор, Мелиса.“ Направо си го представям как нехайно повдига рамене при тези думи. Сякаш не му пука за името, което си е измислил.

Гарсия отново насочи вниманието си към този ред в преписа.

— Иначе си прав — потвърди Хънтър. — Убийци като БТК, Синът на Сам и Зловещият спящ искат слава… искат да бъдат известни… и тази слава идва чрез псевдонимите им, дори след като са заловени. Прозвището е изключително важна част от това какви са… и какви искат да бъдат. — Той посочи монитора си. — В отговора си убиецът дори не пише с главна буква думата „ментор“, сякаш това няма значение за него. Освен това употребява думите „за теб“, сякаш с друга жертва би избрал друг псевдоним.

Гарсия се замисли.

— Може да греша — призна Хънтър. — Но като прочетох отново цялата размяна на съобщения, не останах с убеждението, че на този убиец му пука какъв псевдоним си измисля. Според мен не го прави за слава.

— Добре — кимна Гарсия. — Тогава какво мислиш?

Хънтър въздъхна.

— Че цялата тази размяна на реплики всъщност е била онова, което убиецът е нарекъл първия си урок — страх. Искал е Мелиса да се страхува и ѝ е поднесъл този страх постепенно и умело. Първо, загадъчният изпращач на съобщения, който се представя като Ментора, и после… — Докато говореше, Хънтър вдигна ръка, изобразявайки стъпала, за да покаже ескалация. — Той ѝ пише, че ще я научи какво е страх… болка… смърт. Това със сигурност може да е малко страшно, но както се вижда от отговорите на Мелиса, първата ѝ мисъл е, че това сигурно е някаква шега. Тя дори смята, че може да е Марк.

— Това затвърждава подозренията към „Мазния Марк“ — повтори Гарсия.

Хънтър се съгласи и повдигна с ръка още едно стъпало…

— И после нещата стават сериозни. — Той прочете от преписа. — „Означава, че тази нощ, Мелиса, след като се върна от малкото си соаре и препъвайки се, слезе от таксито… преди около половин час… забрави да заключиш външната си врата.“ Той е знаел, че тя е слязла препъвайки се от такси… и часа.

Гарсия кимна.

— Тогава Мелиса разбира, че това не е шега. Няма как този „ментор“ да е знаел нещо от това, освен ако не я е проследил от партито до дома ѝ и вече е бил в къщата, когато тя се е прибрала, или се е криел някъде навън и я е чакал да пристигне.

— Точно така — съгласи се Гарсия. — И ти си прав — сама вкъщи, в този късен нощен час. Няма как накрая Мелиса да не се е ужасила от съобщенията.

— Както казах, умела постепенна ескалация.

— И се обзалагам, че липсващият видеоклип е черешката на тортата. Онова, което наистина я е смразило от ужас.

Хънтър кимна.

— Трябва да вземем онази съдебна заповед.