Генезис

97.

— Фил? — извика още веднъж Хънтър, опитвайки се да извие тяло, доколкото може, за да види младия мъж, но белезниците не му позволяваха да надникне покрай камбуза, колкото и да се мъчеше.

Фил седеше в другата страна на самолета, вляво от камбуза, а Хънтър и Амбър бяха оковани за дръжката на преградата за завесата вдясно.

След като идентифицира Хънтър и Амбър, водачът на екипа Алварес смени посоката и се завъртя надясно, към камбуза в средата на самолета. И тогава видя тялото на Линда на пода. На стената зад нея, както и върху седалката вдясно и по някои от шкафовете в камбуза, се виждаха кожа, коса, частици от кости и мозъчно вещество.

— Мишената е свалена — извика Алварес и се втурна към Линда. — Мишената е свалена. — Той изрита настрана пистолета в ръката ѝ.

Тъй като Алварес и Портной свърнаха наляво, когато нахлуха в самолета, останалите трима членове на екип „Алфа“ на специалните части завиха надясно.

С периферното си зрение Хънтър видя, че се появяват още двама от екипа на специалните части. Те бяха използвали предната и задната врати, за да се качат на борда на самолета.

— Тя е мъртва — уведоми ги Алварес.

— Определено — извика Хънтър. Ушите му все още кънтяха от детонациите. — Половината ѝ мозък е върху стената зад теб. Фил, тя стреля първо по Фил. — Той посочи вляво от камбуза. — Той е окован с белезници от другата страна на камбуза. — Гласът на Хънтър потрепери. — Кажи ми, че той не е мъртъв.

— Не реагира — отговори единият командос, който беше стигнал пръв до Фил.

— Повикайте медиците — заповяда Хънтър.

— Не е прострелян — извика командосът. — Припаднал е, но не е ранен.

— Какво? — Хънтър погледна Амбър, която беше започнала да се съвзема от зашеметяващите гранати.

— Стреляла е по него — отвърна командосът, — но не го е улучила. Куршумът се е забил в седалката до него. Както казах, той е припаднал. Няма рана… няма кръв. Не е ранен.