Генезис

26.

Вятърът се засили и нощната температура падна с още един-два градуса. Хънтър и Гарсия облякоха гащеризоните, взеха латексови ръкавици и влязоха в къщата.

В дневната се влизаше направо от антрето, беше малка, но обзаведена стилно. Двама криминалисти търсеха латентни отпечатъци върху повърхности и прозорците, а вътрешната страна на входната врата вече беше проверена.

В тази стая нищо не изглеждаше разместено. Нямаше видими следи от борба, но Хънтър забеляза няколко капки кръв на пода. Не пръски, а капки.

Хънтър и Гарсия кимнаха за поздрав на криминалистите и влязоха по-навътре.

Коридорът, водещ извън дневната, беше широк, но къс, с бели стени, нямаше картини или друга украса. Видяха две врати вдясно, една вляво и една в дъното, всичките бяха отворени. От вратата в дъното струеше ярката светлина на прожектор и сенките на криминалистите, които работеха в стаята, танцуваха по стените на коридора. На пода се виждаха още капки кръв.

Докато минаваха покрай първата врата вдясно, Хънтър и Гарсия надникнаха вътре — втора спалня, изглежда, служеше и като кабинет. И тук нямаше следи от борба.

Вратата вляво беше на банята, облицована със сини и бели плочки, и с душкабина. Не беше разхвърляно, всичко си беше на мястото. Вратата вдясно откриваше малък килер, където имаше хавлии, завивки, одеяла, прахосмукачка и различни други домакински принадлежности. Детективите направиха три крачки и се озоваха пред последната врата — на голямата спалня.

Трима криминалисти се бяха събрали около двойно легло, чиято табла беше до източната стена, точно срещу вратата — по един от двете страни на леглото и третият — пред долния край на леглото. Двамата отстрани на леглото бяха приклекнали. Хънтър и Гарсия не ги виждаха какво правят, защото им попречи криминалистът пред долния край на леглото, който се изправи.

Криминалистът беше чул стъпките на детективите и се обърна с лице към тях, когато стигнаха до вратата на спалнята. Както и на предишното местопрестъпление, това беше доктор Сюзан Слейтър.

Хънтър срещна погледа ѝ и дори от разстояние съзря в светлосините ѝ очи израз, който не беше виждал досега — не възмущение или гняв, а безмерна тъга, сякаш беше загубила всяка надежда в човечеството.

— Робърт… Карлос… — Доктор Слейтър ги поздрави и отстъпи крачка вдясно, разкривайки гледката.

Хънтър и Гарсия насочиха поглед към леглото с метална рамка и трупа върху него.

Детектив Лопес беше прав, помисли си Хънтър. Това наистина е нечовешко.