Генезис

93.

Точно когато Хънтър улови във въздуха мобилния телефон на Линда, след като тя му го подхвърли, телефонът на Амбър започна да звъни в джоба ѝ. Тя погледна Линда и попита:

— Какво искаш да направя?

— Същото като преди — отвърна Линда. — Остави го да звъни.

— Както казах, Линда — намеси се Хънтър, — ако не отговориш на обаждането, те ще направят предположения. — Той погледна наляво и после надясно, сякаш проверяваше двата салона. — Известно е, че екипите на специалните части обичат да натискат спусъка, без да питат много-много. Повярвай ми, не би искала да щурмуват самолета…

Линда се замисли върху съвета му за момент.

— Добре. — Тя се обърна към Амбър. — Дай ми телефона си.

Амбър ѝ го подхвърли.

Линда го улови и отговори на обаждането.

— Коя част от „когато му дойде времето, ще получите друго обаждане“ не разбрахте? — Последва кратко мълчание. — Мислиш ли, че ми пука коя си? Инструкциите остават същите. Когато му дойде времето, ще получите друго обаждане. А сега седнете и чакайте. — Линда затвори и върна телефона на Амбър. — Готово — каза тя на Хънтър. — Доволен ли си?

Амбър пусна телефона в джоба си и двамата с Хънтър отново насочиха вниманието си към мобилния телефон на Линда в ръката на Хънтър. Той го наклони под ъгъл, така че и двамата да виждат ясно екрана.

— Както казах, само почукай с пръст по екрана, за да тръгне записът — каза пак Линда.

Фил рефлексивно протегна врат.

— Какво правиш, по дяволите? — попита Линда и посегна към пистолета.

— Нищо — отговори той. — Само съм любопитен. Съжалявам.

— Момче, по-добре се облегни назад и стой така.

Фил се подчини, без да поглежда Линда.

Хънтър почука с пръст в средата на екрана.

Видеозаписът започна и първото, което Хънтър и Амбър забелязаха, беше, че няма звук. Беше заснет в стая… вероятно спалня, съдейки по онова, което виждат. Освен това беше ясно, че онзи, който е заснел видеото, се крие зад двойни врати, оставени открехнати в друга стая, или в гардероб. Камерата се движеше наляво и надясно, нагоре и надолу, постоянно търсейки по-добър ъгъл. Образът играеше през цялото време, така че явно някой държеше камерата в ръката си.

През пролуката между двойните врати, на три-четири метра пред камерата се виждаха двама млади тийнейджъри — момче и момиче — които стояха пред друга отворена врата, която водеше към вътрешна баня, където лампата беше угасена. Момичето беше Дженисис. Черната ѝ коса се спускаше по раменете ѝ на елегантни вълни. Беше с бяла тениска, затъкната в черна плисирана пола с висока талия, и обувки с ниски токове.

Момчето, което изглеждаше на същите години като Дженисис, беше цели трийсетина сантиметра по-високо от нея. Къдравата му коса беше черна като нощ. Очите му имаха същия цвят. Носеше черна, закопчана догоре риза, сини джинси и бели маратонки.

Хънтър веднага позна момчето. Видя снимката му в годишника на прогимназия „Гардина“ от 2009 година — същата, която беше закачена на таблото в кабинета на отдел „Свръхтежки убийства“. Педро Бустаменте.

Двамата разговаряха и се държаха за ръцете.

Уродливостта на ръката на Дженисис, изглежда, не притесняваше Педро.

Шест секунди по-късно Дженисис много колебливо се надигна на пръсти, а Педро наведе глава, и устните им се срещнаха. Дженисис нежно обви в шепи лицето му, а той уви ръце около кръста ѝ. Целувката беше срамежлива и продължи по-малко от пет секунди. Те спряха, погледнаха се в очите и после отново се целунаха, този път много по-страстно и по-дълго.

Ролите в самолета сякаш се размениха, защото сега Линда наблюдаваше внимателно изражението на лицето на Хънтър.

Когато целувката свърши, Дженисис и Педро започнаха да разговарят. Поради лошия ъгъл на камерата, Хънтър не можеше да види добре движенията на устните им, за да разбере какво казват, но определено разчете езика на телата им.

Дженисис явно се колебаеше за онова, което казва Педро. Тя отстъпи крачка назад и скръсти ръце на гърдите си — отбранителен жест, който означаваше, че в този момент се чувства уязвима.

Педро, от друга страна, изглежда, напълно владееше положението. Не изглеждаше така, сякаш я принуждава, но беше настоятелен, извисявайки се застрашително над Дженисис. Докато говореше, той леко отмести тяло наляво и застана точно пред камерата и това позволи на Хънтър най-после да прочете по устните му какво казва.

Хайде, Джен, ти обеща.

Хънтър не можа да разчете отговора на Дженисис.

Да, увери я Педро. Вратата на спалнята е заключена. Никой няма да влезе, обещавам. Само ние двамата сме.

Накрая, след няколко дълги секунди, Дженисис прегърби рамене и наведе глава, сякаш се опитваше да стане още по-малка, отколкото вече беше. Движението показа, че тя е съгласна с онова, което искаше от нея Педро, но явно се чувства неудобно и е смутена.

Педро се усмихна. Добре, ще чакам тук… и да, аз ще бъда следващият.

Педро зачака, а Дженисис влезе във вътрешната баня и затвори вратата.

И после всичко се промени.

Когато вратата се затвори зад Дженисис, Педро се обърна и застана пред камерата, а после направи знак на снимащия да се приближи. Двойните врати изведнъж се разтвориха и онзи, който се криеше и снимаше всичко между вратите, бързо се приближи до Педро и спря вляво от него. Сега камерата беше на около метър и двайсет пред вратата на банята… и чакаше.

— О, боже мой! — прошепна Амбър, която се досети какво ще се случи.

Камерата леко потрепери, защото онзи, който снимаше, се засмя.

Изминаха няколко дълги секунди и след това вратата на банята най-после се отвори и Дженисис се появи отново. Сега беше чисто гола.

Тя вдигна глава, видя, че Педро вече не е сам, и се вцепени. Тялото ѝ сякаш се сви навътре в себе си.

За частта от секундата, в която малките ѝ очи се изпълниха със сълзи и страх, Педро я заобиколи и затвори вратата на банята. Объркана, озадачена и явно чувствайки се напълно предадена, Дженисис направи всичко възможно да прикрие голотата си, използвайки малките си несъразмерни ръце, но операторът продължи умело да се движи около нея и да снима всичко.

Ужасена, ридаещата Дженисис бързо се завъртя на пети и се опита отново да влезе в банята, но Педро, който сега се смееше, препречи пътя ѝ. Операторът продължи да движи камерата нагоре и надолу, надясно и наляво, снимайки всичко от голото ѝ, треперещо тяло.

Хънтър и Амбър се спогледаха. Никой от тях не искаше да продължи да гледа видеоклипа.

Хънтър почука с пръст по екрана на телефона, за да спре записа.

— Това се е случило точно след края на учебната година — обясни Линда. — На парти в дома на Трой. Родителите му не били там. В онзи ден, в колата ми, Педро ми каза, че Трой Фостър е бил момчето зад камерата. Криел се в дрешника в спалнята на родителите си, защото всички от групата знаели какво ще се случи в онази нощ. Педро, Трой, Джоузи, Джанет и София го планирали. Те знаели, че Джен харесва Педро, и затова една седмица преди партито той умишлено започнал да се среща с нея. Дженисис изглеждаше много щастлива през онази седмица. Още помня това. — Линда отново отпи глътка уиски. — Планът бил Педро да помоли Дженисис да му позволи да я види гола, за да я снимат и да ѝ се подиграват, само на шега. — Тя въздъхна. — Това бяха точните думи, които употреби Педро — било шега. Говорим за ужасно крехко малко момиче… човек, който вече се бори с толкова много неща в живота си. Тялото ѝ беше различно… тя го знаеше… и усилено се опитваше това да не я обезсърчи. Искаше само да бъде като всяко друго момиче на нейните години, затова когато момчето, което харесваше, започна да я ухажва, Дженисис явно му е повярвала, защото много е искала и той да я харесва. Планът им проработи, защото бяха умни. Педро не искал секс. Искал само да я види без дрехи, това било всичко. И настоял Джен да се съблече на купона в дома на Трой. — Линда посочи телефона в ръката на Хънтър. — Очевидно е мислела, че ако не го направи, Педро няма да иска да се среща повече с нея, затова се е съгласила.

Хънтър кимна.

— Според Педро, две седмици и нещо след партито, с Трой дошли у дома, когато Джен била сама, преструвайки се, че искат да се извинят, но вместо това ѝ показали видеоклипа и само на майтап… само на шега… ѝ казали, че никой никога няма да иска да се среща с „изрод“ като нея. Казали ѝ, че ще запазят видеозаписа, защото искали да го покажат на всички в гимназия „Гардина“, когато след няколко месеца отново тръгнат на училище. — Линда млъкна за момент, за да овладее чувствата си. — В онзи ден, след като Трой и Педро си тръгнали… Джен… — Този път Линда не можа да сдържи сълзите си, които започнаха да се стичат по лицето ѝ. — Грабнала най-острия нож в кухнята ни и сложила край на живота си, като за малко не отрязала ръката си. Тя беше само на четиринайсет години.

Хънтър отново погледна Амбър. Челюстите ѝ бяха стиснати, но тя като че ли не съзнаваше това.

— Педро ми каза, че всичко било само шега. Те не мислели сериозно онова, което казали на Джен. Нямало да покажат на никого видеозаписа. Били само малки хлапета, които постъпили глупаво… забавлявали се… пошегували се.

— Много съм… — започна Хънтър, но Линда го прекъсна.

— Докато седяхме в колата ми в онзи ден — продължи тя, — Педро ми каза, че не споменали пред момичетата, че са ходили при Джен. Само двамата с Трой знаели какво са направили. Педро също така ми каза, че тринайсет години се бори с вина, срам и угризения. Самоубийството на Дженисис съсипало живота му и аз трябвало да му простя за това, което е направил. — Линда се изсмя. — Съсипало неговия живот. Можете ли да повярвате? Педро ми обясни, че винаги е искал да дойде при мен и да ми каже истината, но не можел да събере смелост. Присъствал на много от семинарите ми с намерението да дойде при мен, но накрая се отказвал и отминавал. В онзи ден обещал пред себе си, че няма да ме отмине… не и отново… каквито и да са последиците за него. — Устните на Линда се разтеглиха в най-студената усмивка, която Хънтър беше виждал. — Той умря същата нощ.

— Ти ли го уби? — попита Амбър.

Линда само я погледна, без да отговори.

— Линда… — опита пак Хънтър, но тя отново го прекъсна.

— Недей. — Тя взе пистолета и се прицели в Хънтър. — Няма какво да кажеш… Робърт. Не можеш да кажеш нищо, защото не си видял целия видеозапис.

Хънтър и Амбър погледнаха Линда с присвити очи.

— И още по-добре — поправи се Линда. — Не си чул всичко. Върни се в началото на видеото — с ядосан глас заповяда тя. — Бутонът в лявата страна на телефона. Това е звукът. Включи го. Изгледай отново видеоклипа. Става по-хубаво. Много по-хубаво.