Генезис

73.

Поради ъгъла на камерата и факта, че Дженисис Уилямс беше провряла палци през гайките на джинсите си, ръцете ѝ не се виждаха много добре. Гарсия и капитан Блейк ги забелязаха едва след думите на Хънтър, но дори след като протегнаха вратове, за да видят по-отблизо, пак не бяха сто процента сигурни какво точно виждат.

— Какво не е наред с ръцете ѝ? — попита Барбара и присви очи, докато гледаше снимката. — Липсва някой от пръстите ѝ?

— Нарича се ектродактилия — обясни Хънтър. — Вроден генетичен дефект, който се характеризира с липса или малформация на един или повече от пръстите на ръцете и краката. Господин Хартли ми каза, че били засегнати само ръцете на Дженисис, не и краката. В нейния случай показалецът и средният пръст на двете ѝ ръце не са се развили. — Хънтър посочи на таблото. — Не може да се види добре на тази снимка заради позицията на палците ѝ, но според господин Хартли палците ѝ са били извити навътре, в кокалчетата, а безименният ѝ пръст и кутрето били сраснали с ципа, създавайки илюзията, че тя има само палец и един пръст на ръката си. — Той отиде до бюрото си и взе нова разпечатка. — Потърсих информация за ектродактилията, аномалията има шест нива на тежък характер. Извитият навътре палец заедно с ципата между единствените два пръста, останали на ръката, се смята за пето ниво.

— С други думи, доста тежко състояние — отбеляза Гарсия.

Хънтър кимна.

— Да, но Дженисис си служела сравнително добре с ръцете. Можела да пише, да рисува, да печата, да шофира, да хваща предмети и така нататък. — Той закачи разпечатката на таблото. — Ето как вероятно са изглеждали ръцете ѝ. — Изображението беше от специализиран медицински уебсайт и показваше ръка, засегната от ектродактилия, на която безименният пръст и кутрето бяха свързани с ципа и палецът беше извит навътре в кокалчето.

Хънтър даде на Гарсия и капитан Блейк няколко секунди да разгледат разпечатката и после хвърли бомбата.

— Заради начина, по който това състояние кара мускулите на ръката да атрофират и костите да променят формата си — обясни той и посочи на таблото, — ектродактилията се нарича още „синдром на рачешката щипка“.

Два чифта очи се отместиха към него с изненада.

— Шегуваш ли се? — попита Гарсия, макар отлично да знаеше, че Хънтър не би се пошегувал за такова нещо.

Хънтър леко поклати глава.

Гарсия насочи вниманието си към снимките от местопрестъплението с Оливър Грифит.

— Най-после това започва да придобива някаква логика. — Той посочи снимките с омарите, закачени на бедрата на Оливър.

— Това са били знаци — каза Хънтър. — Но не са насочени към нас. Насочени са към човека, за който убиецът е знаел, че ще открие трупа.

— Съпругата на Оливър — каза Гарсия. — Джоузи.

— Точно така — потвърди Хънтър. — Ментора е искал тя да знае защо е умрял съпругът ѝ. Затова е използвал омарите. Затова е написал изречението на стената. Били са знаци. Убиецът е искал Джоузи да си спомни.

— Тогава той играе проклета игра — гневно заяви капитан Блейк. — Играта „Хвани ме, ако можеш“.

— По-скоро игра на отгатване. Игра „Кой съм аз“.

— Но защо е оставил улики само на последното от четирите местопрестъпления? — попита капитан Блейк.

— Не е така. Оставил е по един стих на всяко от четирите местопрестъпления, но никой от хората, които е трябвало да ги разпознаят, не го направи. Може да е имало и други знаци — позата на телата, начинът, по който са убити, помощните средства, които е използвал. — Хънтър повдигна рамене. — Не знаем, защото, както казах, знаците не са били насочени към нас. Насочени са били към хората, които са познавали Дженисис Уилямс.

— Учителят ѝ каза ли ти дали е имало проблеми с тормоз? — попита капитан Блейк. — Гадно ли са се държали другите ученици с нея?

— Господин Хартли каза, че никога не е виждал такова нещо да се случва в класната стая — обясни Хънтър. — И че не си спомня да е било проблем, но се съгласи, че само защото не го е виждал да се случва, не означава, че не се е случвало.

— Казахме го и преди, капитане — отбеляза Гарсия. — Хлапетата са си хлапета. Искам да кажа, че понякога могат да бъдат много жестоки. Дори ако тормозът не е бил повтарящ се проблем, сигурен съм, че от време на време е имало гадни подмятания, прякори, тъпи шеги, бележки в шкафчето… какви ли не гнусотии.

— Дотолкова, че да я тласнат отвъд ръба и да я накарат да поиска да сложи край на живота си? — попита Барбара.

— Зависело е от психичното ѝ състояние — отговори Хънтър. — Но е ясно, че хлапетата с физически недъзи или аномалии — вродени или не, тежки или не — обикновено се борят много повече с депресия и тревожност, особено по време на тийнейджърските години. Тогава започват да се притесняват как изглеждат и какво е тялото им. Момичетата започват да забелязват момчетата и момчетата започват да забелязват момичетата. Знаете как е… Дженисис Уилямс е знаела, че изглежда различно, и на тази възраст, когато може за пръв път да е харесала някого, тази мисъл може да е сринала увереността и самочувствието ѝ, правейки още по-сложно психичното ѝ състояние. Дори да не са я тормозели постоянно, както каза Карлос, може да е имало гадни подмятания, прякори, тъпи шеги и така нататък, а за съжаление, такива неща не се забравят. Остават в теб. Натрупват се в съзнанието ти.

— Това е ужасно тъжно — отбеляза капитан Блейк и отстъпи крачка назад от таблото. — И все пак не оправдава брат ѝ, който убива маниакално наляво и надясно. — Тя погледна часовника си. Ставаше късно. — Мислите ли, че ще успеем да го открием тази нощ?

— Трудно е да се каже — отговори Хънтър. — Отдел „Проучвания“ правят всичко възможно. Софтуерът за лицево разпознаване ще работи цяла нощ или докато открие съвпадение. Ако до утре сутринта все още нямаме нищо, ще използваме състаряващ софтуер със снимките на Майкъл Уилямс от годишника, за да предположим как изглежда сега, тринайсет години по-късно. След това ще изпратим бюлетин с тези снимки до всеки полицейски участък в Лос Анджелис и Голям Лос Анджелис.

— Но предимството се наклони на нашата страна, капитане — обади се Гарсия. — Защото ако сме прави, че следващата жертва ще бъде Лукас, съпругът на София Елиът — а мисля, че не грешим — той ще се върне от Италия чак в събота сутринта. Днес е вторник, затова имаме цели три дни, за да открием Майкъл Уилямс. Но дори ако не успеем да го намерим, ще държим под око господин Елиът от мига, в който кацне на международното летище на Лос Анджелис. Домът му вече е под наблюдение. Единственият начин този Ментор или Майкъл, или както там иска да се нарича, да се добере до Лукас Елиът, преди ние да стигнем до него, е ако стане невидим. — Гарсия поклати глава. — А той не може да го направи. Играта свърши.