Генезис

87.

Ако имаше нещо, което Линда Евънс разбира добре, това беше душевната болка — онази, която разбива сърцето и парализира мислите… онази, която те променя… онази, която е причинена от голяма загуба — и в момента всяка дума, която току-що чу от детектива, беше пропита със същата болка.

Тя се опита да проникне по-дълбоко в душата на Хънтър, но не стигна много далеч в това отношение, пък и нарастващото напрежение сред пътниците изискваше вниманието ѝ.

Не след дълго нещата в самолета щяха да тръгнат на зле и тогава щяха да станат катастрофални за всички.

Линда знаеше, че щеше да има по-голям шанс, ако самолетът е празен. Тя не виждаше всеки пътник и това беше изключително неизгодно положение, защото винаги имаше риск някой да реши да се прави на герой. И нещо повече — това можеше да е идеалната възможност за нея да задейства план „В“.

— Добре — каза накрая Линда с ироничен тон. — Мога да пусна пътниците да си вървят, но преди да го направя, трябва да хвърлиш оръжието си… Робърт. — Тя смени позицията си така, че само дясното ѝ око надничаше иззад главата на стюардесата. — Направи го бавно. Опиташ ли нещо, тя умира.

— Няма да опитам нищо — увери я Хънтър.

— Използвай само едната си ръка — заповяда Линда.

— Няма проблем.

Вдигнал лявата си ръка във въздуха, Хънтър бръкна в якето си с дясната и извади пистолета си. Хвана го с палец и показалец.

— Сложи го на пода. И го ритни настрана.

Хънтър подритна оръжието си назад вместо към Линда.

— И резервното оръжие също.

— Не нося резервно оръжие.

Амбър го погледна изненадано.

— Трябва ли да ти вярвам? — попита Линда.

— Надявам се, че ми вярваш, защото наистина нямам резервно оръжие.

Размяната на погледи между двамата беше напрегната.

— Тогава предполагам, че се налага да го направим по трудния начин. Съблечи якето и ризата си… бавно.

Хънтър кимна и най-после спусна лявата си ръка. Изпита облекчение, защото започваше да го боли. Свали якето си и го хвърли зад себе си. После махна кобура под мишницата си, съблече ризата си и ги хвърли върху якето си.

— Вдигни ръце и се обърни. Бавно.

Хънтър се подчини.

Всеки, който можеше да вижда през вратата на самолета и в пътническия ръкав за качване на борда — пилотът, стюардесите, Амбър и Линда — се намръщи, когато съзря белезите на Хънтър. Бяха много — от куршуми… от наръгвания с нож… от порязвания със стъкло и обгорена кожа от огън.

— Имаш такъв вид, сякаш си излязъл от месомелачка — отбеляза Линда. Емоцията в очите ѝ се промени, но от мястото, където стоеше, Хънтър не можа да определи точно каква е.

— Идва с работата ми — отвърна той. — Така добре ли е?

— Още не. Оръжие на глезена?

— Не — отговори Хънтър и вдигна десния си крак, после левия. — Казах ти, не нося резервно оръжие.

— Все още не ти вярвам — въздъхна Линда. — Свали панталона.

Хънтър се поколеба за момент.

— Веднага, детектив.

— Добре.

Хънтър изрита обувките си, разкопча колана и смъкна панталона. Остана по черни чорапи и боксерки.

— Виждаш ли? — попита той. — Нямам резервно оръжие.

В същия момент Хънтър чу тежки, неравномерни стъпки зад гърба си по пътническия ръкав за качване в самолета. Секунда по-късно накуцващият Гарсия зави зад ъгъла. Зад него бяха двамата служители на АСТ. И те накуцваха.

Гарсия веднага забеляза Линда и пистолета. Секунда след това извади полуавтоматичния си пистолет и се прицели в нея.

— Какво става тук, по дяволите? — изкрещя Гарсия. Все още изглеждаше малко дезориентиран от удара в главата.

Линда стисна зъби и зареди пистолета си до слепоочието на стюардесата.

— Карлос! — извика Хънтър и вдигна дясната си ръка с дланта напред, за да му направи знак да спре, без да откъсва очи от Линда. — Остави оръжието!

— Какво? — попита Гарсия. Пистолетът му все още беше насочен към Линда и стюардесата.

— Владея ситуацията, Карлос — продължи Хънтър. — Линда ще пусне пътниците да си вървят. Щом го направи, трябва да кажеш на капитан Блейк да задържи екипите на специалните части. Никакви екипи на пистата… никакви екипи в този ръкав. — Той кимна към Линда. — Така се разбрахме.

Гарсия погледна партньора си.

— Мислех, че се съгласихме, че няма да се опиташ да накараш някого да се предаде, като направиш стриптийз, Робърт. Целият танц на ченге ли изигра? Тя не изглежда смаяна.

— Кажи му да хвърли пистолета, или тя умира — извика Линда.

— Днес никой няма да умре тук, Линда — възрази Хънтър. — Но той трябва да се върне, за да спре екипите на специалните части да не се намесват — обясни Хънтър. — Ще говори с нашия капитан и тя ще ги спре. Не е трудно. Трябва да се върне.

Линда се втренчи в Гарсия, изучавайки лицето му за момент, и видя, че той изпитва болка.

— Никакви специални части или някой, идващ по ръкава, ясно ли е?

Гарсия не откъсна очи от нея.

— Ясно ли е, или не?

— Ясно — отговори Гарсия.

Тя кимна.

— Добре. А сега, върви.