Генезис

80.

— Нямам властта да спра полет на Международното летище на Лос Анджелис, Робърт — отговори капитан Блейк по телефона, след като Хънтър ѝ разказа за новото развитие. — Особено международен. Трябва ни федерална заповед и за да я издействам, се нуждаем от неоспорими доказателства, че Линда Евънс или Линда Уилямс… или с каквото там име се подвизава… е убила всичките тези хора. Знаеш го. А доказателството е точно това, което нямаме. — Последва половин секунда мълчание. — Истината, Робърт, е, че не можем да я свържем с нито едно местопрестъпление — няма пръстови отпечатъци… няма ДНК… нищо. Знаеш и това. Никой федерален съдия няма да подпише заповед да спре международен полет въз основа на теория, защото всъщност това е всичко, което имаме, само теория. И колко време каза, че остава до излитането по разписание?

Хънтър отново погледна часовника на таблото на колата.

— Единайсет минути.

Капитан Блейк се изсмя мрачно.

— Дори да имах всички необходими доказателства, сега и тук пред мен, пак нямаше да имаме шанс да получим федерална заповед за толкова малко време. На какво разстояние сте от летището?

— На около седемнайсет минути, капитане — отговори Гарсия. — Плюс-минус.

— Никой самолет не излита навреме от ЛАКС — каза капитан Блейк. — Винаги има закъснение.

— С нашия късмет, няма да се изненадам, ако излети десет минути по-рано — подхвърли Гарсия.

— Ще се обадя на шефа на полицията — каза тя с развълнуван глас. — Някой може да използва връзките си. Ако той не може да спре полета, сигурно ще може да го забави. Но все пак, настъпи газта, Карлос.

— Какво мислиш, че правим, капитане? — измърмори Гарсия. — Бутаме колата?

— Обади ни се, ако имаш новини, капитане — каза Хънтър и затвори.

— Знаеш, че Линда Евънс не бяга от страната, нали? — попита Гарсия и свърна наляво, за да изпревари фолксваген „Голф“, чийто шофьор не обръщаше внимание на проблясващите полицейски светлини и сирените.

Хънтър не отговори. Търсеше номер в контактите си в телефона.

— Тя ще нападне Лукас Елиът в Италия — продължи Гарсия. — Не съм сигурен дали това е бил първоначалният ѝ план, или е разбрала, че сме я разкрили и е решила да ускори нещата, но така или иначе, ходът ѝ е адски дързък.

Хънтър намери името, което търсеше.

— Почакай — каза той и вдигна пръст. — Хрумна ми идея.

— Наистина ли? — Гарсия отмести очи за миг към партньора си и после отново се съсредоточи в пътя. — Каква идея? На кого се обаждаш?

— На Амбър Бърнет — отговори Хънтър и доближи телефона до ухото си.

— Коя е Амбър Бърнет?

— Една позната. По-рано беше полицай от Федералната авиационна маршалска служба. Сега е шеф на Авиационната маршалска служба на ЛАКС. Знам, че този полет е международен, но може би тя ще измисли някакъв фокус.

До излитането оставаха седем минути.

Гарсия кимна.

— Силно се надявам да знае някой хубав, шибан фокус!