Генезис

95.

Екип „Алфа“ на специалните части на лосанджелиската полиция чакаше зелена светлина, за да щурмува самолета. Щорите на всички прозорци бяха спуснати, включително тази на вратата за качване на борда. Това позволи на екипа да се промъкне незабелязано по пътническия ръкав, докато стигна до острия завой, намиращ се само на няколко крачки от отвора, който се разтягаше, за да се свърже със самолета.

Когато Линда беше поискала властите на летището да приберат пътническия ръкав, те го бяха направили, но не го отдръпнаха изцяло. Всъщност само го отместиха леко назад.

Пълното прибиране на свързващия ръкав отнемаше петнайсет-двайсет секунди, но те го бяха отдръпнали само за три секунди — около метър и половина. Тъй като превземането на самолета изглеждаше като нещо, което Линда е трябвало да импровизира, те предположиха, че тя не е наясно с детайлите как точно работи пътническият ръкав.

И се оказаха прави.

Това означаваше, че при дадена зелена светлина, на екип „Алфа“ от специалните части щеше да им отнеме три секунди да доближат ръкава до самолета и около две секунди, за да отворят вратата, общо около пет секунди, за да щурмуват самолета. Не беше идеално, но беше по-добре от двайсет секунди.

Бум.

Бум.

Силните изстрели, заглушени от вратата и херметизираната вътрешност на самолета, прозвучаха навън като пукот на пуканки, но петимата членове на екипа на специалните части отлично знаеха какво представляват.

— Стреля се, стреля се… — прошепна по радиопредавателя Хосе Алварес, водачът на екипа.

— Влизайте… веднага — прогърмя гласът на капитан Блейк в слушалките на членовете на екипа.

Четири секунди и половина по-късно те вече отваряха вратата на самолета и хвърлиха вътре две зашеметяващи гранати „М84“, които избухнаха, щом паднаха на пода.

При детонацията зашеметяващите гранати издадоха оглушителен гръм и ослепителна светлина. Това причинява незабавно заслепяване, глухота и смущения във вътрешното ухо, които да създадат объркване и загуба на координация.

Екипът се качи в самолета заедно с експлозиите, всичките с техните картечни пистолети „МП3“ в ръце, търсейки мишена. Водачът Алварес веднага видя Хънтър. Той стоеше вдясно от вратата, навел глава и притиснал лявата си ръка до ухото. Беше само по боксерки и чорапи. Вдясно от Хънтър Алварес видя жена, която беше закопчана с белезници за детектива чрез голяма, вградена в стената дръжка. Лицето ѝ беше изцапано с кръв. Очите ѝ бяха затворени. Дясната ѝ ръка беше притисната до ухото. И двамата изглеждаха дезориентирани.

— Детектив Хънтър — извика Алварес, — добре ли сте?

— Добре сме — отговори Хънтър.

Хънтър и Амбър знаеха протокола. Ако екип на специалните части щурмува самолета, първото, което щяха да направят, беше да хвърлят зашеметяващи гранати. Веднага щом видяха, че вратата се отваря, те затвориха очи и запушиха едното ухо със свободната си ръка.

Бум… бум.

Гранатите експлодираха и всяка изпълни самолета с повече от един милион кандела15 светлина.

За по-малко от секунда Алварес и заместник-командирът Портной идентифицираха Хънтър и Амбър като заложници и насочиха картечните си пистолети наляво и надясно, търсейки Линда Евънс.

— Фил? — изкрещя Хънтър, когато отвори очи. — Фил, добре ли си?

Отговор не последва.