Генезис

94.

Хънтър върна видеозаписа в началото и в същия момент чу лек шум, който се разнесе отвън, точно пред вратата на самолета. Той не се издаде с нищо — не отмести очи от екрана на мобилния телефон на Линда, за да погледне към вратата, и позата му остана отпусната — но разбра, че екипите на специалните части се готвят да влязат в самолета.

— Хайде — настоя Линда. — Не се срамувай. Обещавам, че ще ти хареса.

Хънтър увеличи звука на телефона и почука с пръст по екрана, за да пусне отначало видеоклипа.

Този път Хънтър и Амбър чуха гласовете на онези, които бяха зад камерата. Трой Фостър не беше сам.

Шшшт, прошепна Трой. Не ѝ давайте да разбере, че сме тук. Ще стане супер.

Дженисис се надигна на пръсти, за да целуне за пръв път Педро, и нежно обви в шепи лицето му.

Не мога да повярвам, че Педро ѝ позволява да докосва лицето му с тези ръце, тихо прошепна някой. Гласът беше женски… на момиче. Тя може да го убие. Да го закачи за устата като риба с тези ръце като куки.

Коментарът предизвика изблик на сподавен смях от групата зад камерата.

Хънтър почувства, че в основата на черепа му се насъбира някакво треперене, което се стрелна надолу по гръбнака му като токов удар.

— Искаш ли да отгатнеш кой каза това… Робърт? — попита Линда.

— Джанет Ланг — отговори той. — Сестрата на Мелиса Хоторн.

Амбър се намръщи озадачено към Хънтър, опитвайки се да разбере какво става, а Линда му се усмихна. Знаеше, че Хънтър започва да разбира.

Забележката на Джанет беше спусъкът за онова, което последва. Хлапетата са си хлапета и винаги се надпреварват, като всяко иска да надмине другото. Тъй като всички се засмяха на коментара на Джанет, и останалите решиха да кажат нещо остроумно, засилвайки нещата всеки път, като смятаха, че всяка забележка ще бъде по-смешна от предишната.

Веднага след Джанет, Трой прошепна своя коментар.

А преди малко се държаха за ръцете. Видяхте ли? Полудял ли е този ненормалник? Ами ако тя беше побягнала? Кучката щеше да го отнесе като влекач с тези куки за влачене, които има. Щеше да го влачи по земята като развалено парче месо.

Пак се чу приглушен смях.

— Няма смисъл да отгатваш кой беше — каза Линда, когато Хънтър спря видеозаписа, — тъй като той е бил единственото момче в групата.

Хънтър вдигна глава и срещна гневния ѝ поглед.

— Моля те, продължи да гледаш — каза тя. — Коментарите стават все по-хубави… „шегата“ става все по-смешна.

Хънтър без желание почука с пръст по екрана на телефона.

Забележките спряха, когато Дженисис влезе в банята. Педро изведе групата от дрешника. Докато чакаха Дженисис да излезе, никой не каза нищо, а после вратата на банята се отвори.

Изненада!, изкрещяха всички в един глас и после избухнаха в смях, когато ужасената Дженисис се вцепени пред тях.

Добре че не я накара да ти направи чекия, Педро, каза едно от момичетата, когато Педро заобиколи Дженисис, за да затвори вратата на банята. Тя вероятно щеше да отреже патката и топките ти с онези нейни рачешки щипки — щрак, щрак, щрак.

Всички отново се разсмяха гръмогласно.

Хънтър знаеше, че думите бяха изречени от Джоузи.

Да, аз дори не бих пъхнала пръст в нея, каза друго момиче. Кой знае, тя може да има щипка и там вътре?

— Това беше Джанет — поясни Линда.

Хънтър наведе глава и затвори очи за момент.

В трите си видеоклипа след убийствата Линда беше използвала собствените им думи, за да ги упрекне… и да ги подтикне да си спомнят.

— Аз само последвах предложенията им — безпристрастно отбеляза Линда, допи поредната малка бутилка уиски и кимна към телефона в ръцете на Хънтър. — Признай, Робърт, свърших добра работа, нали?

Амбър изглеждаше напълно объркана.

Хънтър отново насочи вниманието си към видеозаписа.

Дженисис се помъчи да мине покрай Педро и да се върне в банята. Сложи ръце на стомаха му и се опита да го избута от пътя си, но той беше твърде силен.

Внимавай, Педро, каза друго момиче. С онези нейни ръце като на Едуард Ножиците тя лесно може да те среже на две. Вътрешностите ти ще изпаднат като кайма.

Отново се разнесе лудешки смях.

Хънтър спря видеоклипа. Последният коментар явно беше на София Ризоли, сега София Елиът. Това сигурно беше планът на Линда — да среже на две Лукас Елиът и вероятно да разпръсне вътрешностите му на пода, като кайма, за да го намери така София.

— Е, сега знаеш всичко, детектив Хънтър — каза Линда и му направи знак да ѝ подхвърли телефона.

Хънтър знаеше.

— Загадката е решена — добави тя и прибра телефона в джоба си. — Обзалагам се, че това отговори на няколко въпроса в разследването ти, нали?

— Линда — започна Хънтър, — разбирам гнева ти, защото и аз някога бях гневен като теб. Исках отмъщение за хората, които ми отнеха някого, когото обичах… и това се случи повече от веднъж.

— Добре. Затова би трябвало да ми помогнеш да се измъкна оттук, за да мога да довърша работата си.

— Нека те попитам нещо за твоето отмъщение, Линда — каза Хънтър. — Проработи ли? Накара ли те да се почувстваш по-добре? Направи ли така, че Дженисис, Майкъл и Джон да ти липсват по-малко? Когато ти брутално отнемаше живота на онези хора — живота на онези напълно невинни хора — това задоволи ли сърцето ти? Премахна ли част от болката… от скръбта, която носиш в себе си толкова отдавна?

— Виж… Робърт. — Сарказмът се завърна в тона на Линда. — Ето тук грешиш. Не става дума за мен или как ме кара да се чувствам. Не става въпрос за задоволяване на сърцето ми или премахване на болката ми. Болката, която изпитвам, ще свърши само когато умра. Тук става въпрос хората да поемат отговорността за действията си. Да не се измъкнат безнаказано с каквото поискат, само защото го наричат шега. — Тя ядосано поклати глава. — Всяка постъпка има последици. Знаеш го, нали? Някои постъпки имат трета стъпка, която е „реакцията“. Самоубийството на Дженисис, последвано от смъртта на Майкъл и Джон, е последицата от постъпката на онази група хлапета. — Линда заби показалец в гърдите си. — Аз… съм реакцията. И повярвай ми… Робърт, аз се случвам.

— Но хората, които убиваш — отвърна Хънтър с тон, който съвсем не беше снизходителен, — са невинни и не са извършили постъпката, за която говориш, Линда. Знам, че го съзнаваш. Те не са свързани по никакъв начин с онзи видеозапис.

— Невинни? — попита Линда със стиснати зъби. — Искаш да говорим за невинни, така ли? Добре. — Тя си пое гневно дъх. — Дженисис беше невинна. Майкъл беше невинен. Джон беше невинен. Всичките са мъртви, Робърт. Цялото ми семейство. Всички, които обичах… са мъртви… само защото група четиринайсетгодишни хлапета искали да се посмеят… на шега… да се позабавляват. — Линда заговори с превзет детски глас: — „О, хрумна ми идея — само на майтап, хайде да подмамим едно уязвимо и ранимо малко момиче да се съблече голо, да я заснемем и да я унижим до точката на отчаяние.“ Сякаш Дженисис вече не водеше дългогодишна борба със собственото си тяло, психичното си състояние, предразсъдъците и да не забравяме невежеството. — Линда вдигна ръка, за да наблегне на думите си. — И знаеш ли какво друго е също така невероятно? В групата са били пет хлапета… пет. Три от тях момичета. Нито едно от тях не е казало: „О, това е шибана, гадна, тъпа идея. Оставете на мира момичето. Тя не е направила нищо лошо на никого от нас, защо искате да я унижите и сломите така? Ще ви хареса ли, ако някой направи това на вас?“. — Линда използва двете си ръце, за да посочи към себе си. — Е, възмездието е грозна кучка, нали?

— Но хората, които ти уби, Линда… Те дори не са познавали Дженисис. — Хънтър отново се опита да въздейства на човешката ѝ страна, която беше сигурен, че все още съществува, скрита зад всичкия гняв, но въпреки това запазена. Трябваше само да я докосне. — Всъщност, освен Мелиса Хоторн, която е била доведена сестра на Джанет, ако се върнеш тринайсет години назад, когато Дженисис е сложила край на живота си, всички, които ти уби, дори не са познавали хората, заради които ти го направи. Кирстен Хансен се е запознала с Трой Фостър преди три години. Оливър Грифит се е запознал с Джоузи Мос само преди седемнайсет месеца. — Хънтър направи пауза за ефект. — Ти отне живота им, Линда, заради нещо, за което те не са имали абсолютно никаква вина… нещо, което се е случило, когато самите те са били хлапета като Дженисис.

Като Дженисис — две думи — и мисловният процес на Хънтър превключи на друга скорост, когато в главата му се оформи съвсем нова идея.

— Знам, че си извършила феноменално проучване, за да научиш всичко, което можеш, за тези хора — каза той, опипвайки почвата. — Месеци наред си събирала информация за тях. Проучванията ти са безупречни, но нека те попитам — проучи ли живота им като по-малки?

В очите на Линда проблесна колебание.

Хънтър го видя и разбра отговора, въпреки че Линда не каза нищо. Идеята му можеше да проработи.

— Е, ние го направихме — излъга той. — Трябваше да научим всичко възможно за жертвите, за да се опитаме да разберем защо са били убити. Знаеш ли защо Кирстен Хансен е напуснала Дания и е дошла в Америка?

Линда го погледна с присвити очи.

— Кирстен Хансен е била родена с говорен дефект. — Хънтър съчини лъжата на момента. — Субмукозна цепка на небцето. Повечето хлапета в училище ѝ се подигравали заради начина, по който говорела.

Линда се замисли и Хънтър долови някак много лека несигурност.

— Дошла в Америка за операция, за да коригира дефекта, и впоследствие останала. Оливър Грифит не е страдал от физически недъзи, но когато бил на четиринайсет години — същата възраст като Дженисис — бил кльощав като клечка. Подигравали му се, че няма мускули, че е непохватен и че не спортува. Блъскали го, биели го, присмивали му се, тормозели го. Едва когато завършил гимназия, той решил да направи нещо по въпроса. Започнал да ходи редовно на фитнес и развил атлетична фигура.

За пръв път Линда придоби вид, сякаш се съмнява в себе си.

— Лукас Елиът страда от дислексия — продължи Хънтър. — Бори се с това нарушение и до ден-днешен, но когато бил хлапе, съучениците му го подигравали, защото не можел да чете и да пише правилно…

— Може ли… — Фил се опита да попита нещо, но Линда не му даде възможност.

— Млъкни.

— Всички, които ти уби, Линда — добави Хънтър, — са се борили, когато са били хлапета. Подигравали ги… тормозели ги… унижавали ги… блъскали ги и ги удряли. — Той отново направи пауза. — Те са били Дженисис по свой начин, опитвали се да се впишат… правели са всичко възможно да бъдат приети… борели се с недъзите си… водели са свои войни срещу предразсъдъците. Голямата разлика е, че те не са сложили край на живота си, Линда. Ти сложи край на живота им. Наистина ли мислиш, че това е справедливостта за теб… за Дженисис? Наистина ли мислиш, че Дженисис би била щастлива, ако знаеше, че майка ѝ убива хора, които също като нея са се борили упорито, за да надвият невежеството… и да бъдат такива, каквито са?

Линда стрелна поглед към Фил, после към Амбър и накрая към Хънтър. Тя очевидно се бореше с нещо в себе си. Вина? Срам? И двете? Хънтър не можеше да определи. Реакцията ѝ беше да вземе пистолета.

— Някой трябваше да плати — с треперещ от емоция глас каза Линда. — Преди тринайсет години всички загубихме живота си — Дженисис, Майкъл, Джон и аз. Трябваше да отмъстя за тях. — Тя повдигна рамене. — Око за око. Невинен живот за невинен живот. И какво от това? — Гласът ѝ отново стана спокоен. — Светът не е справедлив, детектив. Животът не е справедлив. Сигурна съм, че вече си го забелязал. Ако животът беше справедлив, Дженисис нямаше да се роди с ектродактилия. — Очите ѝ се отместиха към пистолета в ръката ѝ за секунда. — Аз страдах предостатъчно. Сега е техен ред и ако заради това трябваше да умрат невинни хора… — Линда пак повдигна рамене. — Така да бъде. Не са имали късмет.

Хънтър можеше и да греши, но почувства, че в думите ѝ липсва предишната убеденост.

Линда си пое дълбоко дъх и погледна Фил, после Амбър и накрая Хънтър.

— Днес ти сгреши и за още нещо… Робърт. В момента може и да не го разбираш, но знам, че скоро ще го разбереш. Всичко е там и те чака.

— За какво друго съм сгрешил?

Случайност или не, на Линда ѝ беше останал само план „В“. Трябваше просто да го осъществи.

— Ти каза, че днес никой няма да умре тук. — Линда отправи на Хънтър и Амбър мъртвешка усмивка, лишена от всякакви чувства. — Сгреши.

Линда насочи оръжието си и стреля два пъти. Във въздуха се разхвърча гъста мъгла от кръв, изпълнена с частици от кости и мозъчно вещество.