Генезис

84.

Гарсия зави надясно по „Уърлд Уей“, а Хънтър погледна екрана на мобилния си телефон. Нямаше съобщения от Амбър Бърнет. Според часовника на таблото на колата полет 8649 на „Американ Еърлайнс“ трябваше да е излетял преди седем минути.

— Успяла ли е да забави полета? — попита Гарсия, погледна партньора си и после пак се съсредоточи върху пътя.

— Не знам — отговори Хънтър и вдигна телефона си. — Не съм получил нищо.

— Майната им на паркингите — заяви Гарсия. — Отивам право на мястото за транзитно оставяне на заминаващи пътници пред терминал Б. Не можем да се приближим повече. Оттам ще трябва да бягаме като Юсейн Болт на олимпиада…

Светлините и сирените разчистваха пътя, но на Гарсия му отне още една минута, докато най-после спре на едно от местата за транзитно оставяне на заминаващи пътници пред терминал Б. Най-близкият вход беше А.

Детективи Милтън и Джейкъб пристигнаха след по-малко от десет секунди.

Служителите на охраната на летището видяха светлините и чуха сирените и хукнаха към колата на Гарсия, за да разберат какво става, но преди да стигнат до нея, двамата детективи слязоха и показаха значките си.

— Полиция, отдел „Убийства“! — изкрещя Хънтър. — Дръпнете се!

Той знаеше, че като добави думите „отдел Убийства“ след „полиция“, хората обикновено започват да се движат по-бързо, и точно това се случи. Суматохата, която настана, принуди всички около вход А да отстъпят голяма крачка назад и да се огледат наоколо с широко отворени от изумление очи. Повечето трескаво започнаха да търсят мобилните си телефони, за да заснемат „сцената като от холивудски филм на живо“.

— Не може да оставите колата тук — извика единият охранител, но Хънтър и Гарсия вече бяха минали през вратата и изчезнали в терминала.

— Всичко е наред — каза детектив Милтън, когато двамата с Джейкъб се приближиха до охранителите и им показаха значките си вместо само да ги размахат, докато тичат. — Отдел „Убийства“ на лосанджелиската полиция. Ние ще се погрижим за това.

По това време на сутринта фоайето за заминаващи на терминал Б не беше изключително оживено, но пак имаше доста хора. Фактът, че Хънтър и Гарсия знаеха точно къде отиват, помагаше, но въпреки че и двамата крещяха: „Полиция, отдел «Убийства»! Дръпнете се!“ на всеки няколко секунди, пак трябваше да заобикалят на зигзаг десетки пътници и багаж по пътя си.

Когато най-после се приближиха до входа на задължителната проверка на пътниците от Администрацията за сигурност на транспорта, двама служители на АСТ, и двамата с телосложение на шампиони по вдигане на тежести тежка категория, излязоха покрай билетните гишета и препречиха пътя на Хънтър и Гарсия.

— Полиция, отдел „Убийства“ — задъхано каза Хънтър и показа значката си. — Трябва да…

— Детектив Робърт Хънтър? — прекъсна го първият от двамата служители и го посочи с пръст.

— Да… — Хънтър си пое дълбоко дъх. — Аз съм.

Гарсия беше точно зад него.

— Насам — каза служителят и посочи вход „В“ вдясно, който в момента беше затворен за пътници.

— Амбър Бърнет от Авиационната маршалска служба ни остави инструкции за вас — продължи служителят и поведе Хънтър и Гарсия. — Трябва да бързаме.

Четиримата отново хукнаха лудешки.

— Носите ли оръжия? — попита служителят, когато минаха през вход „В“.

— И двамата — отговори Хънтър.

— И аз така си помислих. Насам. — Служителят отново посочи надясно, към безлюдна пътека, която минаваше покрай пункта за проверка на АСТ и детекторите за метал.

— Самолетът на земята ли е? — попита Гарсия.

— Засега — отговори служителят. — Амбър е на борда.

Отговорът изненада двамата детективи.

След като минаха покрай детекторите за метал, те стигнаха до дълъг стотина метра коридор, който свързваше фоайето за заминаващи с определена серия изходи за качване на борда. Четиримата побягнаха по него, колкото може по-бързо. Хънтър и Гарсия бяха облени в пот и Хънтър чувстваше, че белите му дробове започват да пламтят.

В края на коридора завиха надясно и се озоваха пред изход 201Б.

— О, мамка му! — изпъшка тежко Гарсия, защото знаеше, че търсят изход 210А, в далечния ляв край на залата — още деветдесет и пет метра. — Чак до Рим ли ще бягаме?

Те спринтираха покрай тълпи от пътници, които чакаха да се качат на самолети на изходи 202, 203, 204 и 205, но когато стигнаха до изход 206А вляво, малко момче се отскубна от ръката на майка си и реши да притича до изход 206Б вдясно. Детето се изпречи точно на пътя на четиримата бягащи мъже.

— Джейсън! — извика майка му и отчаяно се втурна след момченцето.

Това принуди Хънтър, който водеше групата, да свърне рязко надясно. Той някак успя да избегне майката и хлапето на косъм, но Гарсия и двамата служители на АСТ ги видяха късно. За да избегне челен сблъсък, Гарсия мина наляво, а двамата служители кривнаха надясно. Резултатът нямаше да бъде по-комичен дори ако беше хореография. Тримата се сблъскаха с пълна сила. Гарсия, който беше най-малко физически силният от тримата, се строполи на пода в стил свободна борба, падна тежко и удари главата си в бетона толкова силно, че загуби съзнание най-малко за две минути.

Когато се сблъскаха с Гарсия, двамата служители на АСТ се спънаха един в друг и също се стовариха на земята. Беше истинско чудо, че никой не си счупи нищо.

Хънтър продължи да бяга с пълна сила, а мнозина от пътниците, които чакаха на изход 206А, се втурнаха да помогнат на тримата пострадали.

Когато Хънтър стигна до изход 210А, всеки мускул в тялото му крещеше за кислород, но оставаше да измине само един къс ръкав, по който пътниците се качват в самолета. Хънтър профуча покрай служителката на „Американ Еърлайнс“ на изхода, без да каже нито дума. Нямаше нито време, нито кислород да обясни кой е.

Ръкавът завиваше наляво и когато най-после зави зад ъгъла, Хънтър чу хаотични, отчаяни писъци, разнасящи се от самолета. Видя, че вратата му е отворена. И после се закова на място.

Вляво от вратата в самолета стоеше стюардеса, която изглеждаше напълно ужасена. Вдясно от нея беше Амбър Бърнет… обляна в кръв.

И после Хънтър видя пистолета.

Как Линда Евънс е вкарала пистолет в самолета, по дяволите?