Генезис

21.

Хънтър и Гарсия стояха в кабинета на капитан Барбара Блейк в Главното управление на полицията. Тя току-що беше прочела преписа на текстовия разговор между убиеца и Мелиса Хоторн.

— Видеозаписът? — попита капитан Блейк и вдигна преписа в ръката си. — Къде е видеозаписът, който е бил изпратен?

— Именно — отговори Гарсия и кимна. — Човек би си помислил, че те ще го включат в искането ни, нали?

— И не са го включили? — Изненадата в тона ѝ беше неподправена.

— Нуждаем се от заповед, капитане — намеси се Хънтър. — Знаеш колко старателно се пазят мобилните оператори срещу съдебни дела за нарушаване на неприкосновеността на личния живот. Това е личен видеозапис.

— Не е за вярване — каза Барбара и натисна бутона на вътрешния телефон на бюрото си.

— Да, капитане? — чу се гласът на полицай Териза Бруди от малкия високоговорител, която се грижеше за графика на капитан Блейк.

— Териза, би ли ме свързала със съдия Питърсън от Градския съд, моля?

— Веднага, капитане.

— Мислите ли, че има вероятност убиецът да е показал лицето си на този видеозапис? — обърна се Барбара към Хънтър и Гарсия.

Двамата детективи повдигнаха рамене.

— Така пише той, нали? — Тя отново погледна преписа. — Ето тук — „Не се тревожи. Аз заключих външната ти врата. Хей, погледни.“

— Видеото не показва никого — каза Хънтър. — Само кадър как се затваря вратата… ръка, която превърта ключа… вратата открехната… такива неща. В момента няма как да знаем.

— Няма дори кадър на някого с маска, който заключва вратата — добави Гарсия. — Главната цел на цялата размяна на съобщения е била да уплаши Мелиса. Това е урокът „какво е страх“, капитане. Кое може да е по-плашещо от мисълта, че си заключена в собствения си дом заедно с неканен гост?

— Може би — съгласи се капитан Блейк. — Но никога не подценявайте глупостта на някои хора. Може би убиецът е мислел, че като вземе телефона на жертвата, няма да има улики към него.

— Можем само да се надяваме — отбеляза Гарсия.

— Съдия Питърсън е на линията, капитане — съобщи полицай Бруди по вътрешния телефон.

Капитан Блейк прие обаждането и Хънтър и Гарсия зачакаха, докато тя набързо обясни на съдията каква е ситуацията, а после му каза името и телефонния номер на Мелиса и го помоли да издаде заповед.

Съдия Питърсън и капитан Блейк се познаваха отдавна. Той винаги се доверяваше на преценката ѝ. В осем от десет пъти, когато се нуждаеше от съдебна заповед за нещо, тя се обръщаше към него.

— Изпрати някой полицай при мен, Барбара — каза ѝ той. — Заповедта ще бъде готова, докато дойде.

Капитан Блейк веднага помоли Бруди да изпрати униформен полицай в Градския съд да вземе заповедта.

В момента, в който тя приключи разговора, мобилният телефон на Хънтър започна да вибрира в джоба на якето му. Той погледна екрана. Показаният номер не беше в списъка с контактите му. Хънтър вдигна ръка, за да направи знак на капитан Блейк да почака, и отговори на обаждането.

— Детектив Хънтър, отдел „Свръхтежки убийства“.

Той се заслуша за няколко секунди и след това Гарсия и капитан Блейк видяха, че изражението на лицето му се промени, сякаш Хънтър не е разбрал съвсем добре какво му бяха казали.

— Почакай, Том. Поеми си дъх и ми разкажи всичко още веднъж отначало — каза той със спокоен глас и отиде в северозападния ъгъл на кабинета.

— Кой е Том? — попита шепнешком Барбара и Гарсия замислено повдигна рамене.

— Какво е получила Джанет? — попита Хънтър по телефона.

Споменаването на името опресни паметта на Гарсия.

— Том е гаджето на Джанет Ланг, сестрата на жертвата — обясни той шепнешком на капитан Блейк.

— Кога? — попита Хънтър.

…

— Предполагам, че е дошло от непознат номер — каза Хънтър.

Гарсия отвори широко очи от почуда, докато гледаше партньора си.

— Какво се е случило?

Хънтър му направи знак да мълчи.

— Том… Том… слушай… Много по-лесно е, ако ми го препратиш, при това веднага. Можеш ли да го направиш?

Хънтър кимна тъжно, докато слушаше отговора на Том.

— Много съжалявам, че това се е случило, Том, и да, представям си колко разстроена е Джанет.

…

— Наистина не можехме да направим нищо, за да го предотвратим, Том, но може да засечем местоположение.

…

— Да, ще се опитаме да го проследим оттук. Ако ми изпратиш съобщението от нейния телефон, ще имам номера ѝ. Аз ще поема оттук. Можеш ли да го направиш?

…

— Да, веднага.

…

— Благодаря. Ще ти се обадя — добави Хънтър и затвори.

— За какво беше всичко това? — попита Гарсия. — Какво съобщение?

— Джанет, сестрата на Мелиса, е получила съобщение по-рано тази сутрин — обясни Хънтър. — Без текст. Само видеозапис.

— От кого? — попита капитан Блейк. — От убиеца ли?

— Не мога да бъда сигурен, но явно е от него.

Телефонът на Хънтър отново извибрира, този път два кратки сигнала, които известиха получаването на ново съобщение. Той отвори съобщението и когато на екрана се появи видеозаписът, присви очи за момент, а после тежко въздъхна.

— Мамка му!