Генезис

92.

Въздухът в импровизираната стая за конференции в терминал Б беше натежал от напрежение. По-ниският от двамата агенти на ФБР отново погледна часовника си.

— Изминаха повече от пет минути — каза той, кимна на капитан Блейк и посочи телефона в средата на масата. — Нито дума от вашия детектив. Трябва да влезем в самолета. Тази история продължи достатъчно дълго. — Той отмести поглед към шефа на полицията.

— Той е прав — съгласи се единият от двамата служители на летището. — Натискът от всички авиолинии се засилва с всяка изминала секунда. Колкото по-дълго продължава тази ситуация, толкова повече пари губят. Всички полети от този терминал са или отменени, или забавени. Всички искат случаят да се реши колкото може по-бързо.

— Трябва да направим допълнение към това изречение — обади се Гарсия.

— Какво допълнение? — попита другият агент на ФБР.

— Всички искат случаят да се реши колкото може по-бързо — повтори Гарсия, — без жертви. Както знаете, вече имаме на позиция три екипа на специалните части на лосанджелиската полиция. Два на земята и един в пътническия ръкав за качване на борда, точно пред вратата на самолета. Готови са да атакуват веднага щом ние решим, че е време да ударят.

Без да обръща внимание на разговора, капитан Блейк взе телефона на масата и натисна „избери повторно“.

— Нека опитаме отново.

От другия край на линията телефонът на Амбър иззвъня веднъж… два пъти… шест пъти, преди някой да отговори.

— Коя част от „когато му дойде времето, ще получите друго обаждане“ не разбрахте? — прогърмя гласът на Линда от високоговорителя на масата.

— Говори капитан Барбара Блейк от лосанджелиската полиция… — започна капитан Блейк, но Линда я прекъсна.

— Мислиш ли, че ми пука коя си? Инструкциите остават същите. Когато му дойде времето, ще получите друго обаждане. А сега седнете и чакайте.

Линда затвори.