Генезис

83.

След като затвори вратата на самолета, стюардесата се обърна и влезе в камбуза в средата, който се намираше от другата страна на пътеката срещу вратата.

До излитането по разписание оставаха три минути. Скоро щяха да започнат да рулират.

Втората стюардеса започна да дърпа завесите, които отделяха първа класа от втора. В същия момент вътрешният телефон на стената до камбуза изпиука и над него светна малка червена лампа — служебно съобщение от пилотската кабина.

Линда изви врат, за да види по-добре.

Докато стюардесата слушаше инструкциите на пилота, изражението на лицето ѝ се промени в нещо, което Линда лесно разгада. Първо несигурен израз „Какво?“, който бързо се видоизмени в израз „О, наистина ли!“. Стюардесата върна слушалката на мястото ѝ, обърна се и огледа пътниците във втора класа. Изглежда, не търсеше конкретно някого, само общ поглед, но Линда изпита чувството, че нещо не е наред.

— Госпожи и господа — отново прозвуча по уредбата гласът на командира на полета. — За съжаление, изглежда, може да имаме малко забавяне. Нищо голямо или притеснително. Всъщност документация. Чакаме член на нашия наземен екипаж да се качи на борда, за да решим всичко възможно най-бързо. За жалост, това означава, че ще стоим на земята още малко. Извинявам се за малкото забавяне, но както казах, няма да е дълго. Ще продължа да ви информирам.

Три секунди след съобщението на пилота вътрешният телефон отново изпиука и лампата светна. Отговори същата стюардеса. Изслуша новите инструкции, затвори, превключи средната врата на самолета на ръчно управление, отключи я и я отвори. Двете стюардеси отново заеха същите позиции, както когато посрещаха пътниците, поглеждайки през вратата към подвижния ръкав, който свързваше терминала със самолета.

По разписание самолетът трябваше да е излетял преди шест минути.

Линда вече беше сигурна, че нещо не е наред и не ставаше дума за документация. Документацията не би накарала стюардесите да изглеждат толкова притеснени.

Двете стюардеси изведнъж запристъпваха от крак на крак, после крачка напред, явно готови да посрещнат някого, който идва по ръкава.

Устата на Линда пресъхна от трепетно очакване.

На вратата най-после се появи някаква жена. Беше със сини джинси, черна риза и тъмнокафяво кожено яке, което изглеждаше един размер по-голямо за нея. Черната ѝ коса беше подстригана късо в добре оформена прическа.

Тя не беше член на наземния екипаж на „Американ Еърлайнс“. Линда не се съмняваше в това.

Стюардесите отстъпиха крачка назад, за да позволят на брюнетката да се качи в самолета. Завесата между двете класи се разтвори и се появи командирът на полета. Четиримата застанаха в кръг и тъмнокосата обясни нещо на групата. Докато тя говореше, по-високата от двете стюардеси се обърна и отново огледа пътниците във втора класа. Пак общ поглед, без да е насочен към определено място.

Линда също огледа другите пътници в салона. Някои започваха да нервничат.

„Може би не е заради мен“ — помисли си тя. Може би страдаше от параноя, но параноя или не, Линда почувства, че трябва да измисли нещо, при това бързо.

Тя вече беше видяла най-близкия авариен изход на четири реда зад нея, но щеше да бъде проблем да стигне бързо до него, особено след като трите седалки до изхода бяха заети.

Линда отново погледна групата на вратата. Брюнетката обясняваше нещо на пилота и двете стюардеси. Командирът на полета отмести вниманието си към пътниците във втора класа за част от секундата.

Линда веднага извърна очи и се престори, че оправя предпазния си колан. И тогава се сети за случайното съвпадение — изумителното, абсурдно съвпадение, на което беше попаднала вчера, точно преди да си запази място за полета.

Може би е знак, беше си помислила. Може би наистина беше знак, защото случайно или не, можеше да проработи като план „В“. Тя се замисли само за две секунди и после взе решение. Знаеше, че ще стане напечено, но така както стояха нещата в момента, нямаше друг изход.

Линда си пое дълбоко дъх, разкопча предпазния си колан и стана. Миг по-късно тя вървеше към групата до вратата.