Генезис

34.

— Какво правиш, по дяволите? — попита Джоузи Грифит и изви ъгълчетата на устата си във весела усмивка.

Тя току-що беше излязла от вътрешната баня и влезе в спалнята. Съпругът ѝ Оливър стоеше пред голямото огледало на вратата на гардероба и се бореше с вратовръзката си.

— Какво ти изглежда, че правя, любов моя? — Оливър беше придобил от нея навика да отговаря с въпрос на въпросите ѝ. Като психотерапевт, това беше нещо, което тя правеше професионално.

— Струва ми се, че се опитваш да се обесиш, скъпи — отвърна Джоузи. — Може би подсъзнателно се опитваш да ми кажеш нещо?

— Със сигурност, докторе. Опитвам се да ти кажа, че се нуждая от помощта ти.

Джоузи беше облечена с любимия си тъмнолилав халат и косата ѝ беше увита с хавлия. Въпреки халата, покритата коса и липсата на грим, тя пак изглеждаше далеч по-добре, отколкото някое човешко същество имаше право да изглежда рано сутрин.

Оливър спусна ръце до тялото си, сякаш се предаде.

— Може ли да ми помогнеш, моля те, любов моя? Изведнъж станах десетгодишен. Знаеш ли да връзваш вратовръзка?

Оливър и Джоузи се бяха запознали преди седемнайсет месеца на частно парти в Шърмън Оукс, богаташки квартал в района на долината Сан Фернандо в Лос Анджелис. Привличането и от двете страни беше мигновено и безспорно, но Джоузи направи първата крачка.

— Страхуваш ли се да говориш с мен? — попита тя, докато Оливър се готвеше да си поръча питие на бара.

Той не я видя да се приближава и се изненада.

— Хмм… — Оливър примига, погледна бармана, после обувките си и накрая отново Джоузи. — Не… — Той се поколеба. — Какво искаш да кажеш?

Смущението му накара Джоузи да се усмихне.

— Ами, поглеждаш ме, откакто влязох тук преди четиресет и пет минути — отвърна тя и видя, че Оливър се почувства малко неудобно. — Но няма проблем, защото аз също те поглеждах и знам, че си го забелязал.

Той пристъпи от крак на крак.

— Малко, да.

— И така — продължи Джоузи, — тъй като забелязах, че ти забеляза, дадох ти много възможности да дойдеш при мен и да ми кажеш „здравей“, но ти ги пропусна всичките, това означава, че или си много срамежлив, или не знаеш какво да направиш. Кое от двете?

Оливър се усмихна стеснително.

— По малко и от двете, предполагам.

Джоузи също се усмихна.

Те преспаха заедно същата нощ и единайсет месеца по-късно се ожениха.

Джоузи се приближи до съпруга си.

— С удоволствие ще помогна, господин Грифит. — Тя го целуна по устните и протегна ръце към вратовръзката му. — И, да, знам да връзвам вратовръзка.

Не можеше да се отрече, че Оливър Грифит беше привлекателен мъж. Висок, строен, елегантен и несъмнено силен, той имаше ръцете, раменете и коремните мускули на професионален боксьор, и устните, усмивката и извивката на брадичката на манекен. Обичаше да поддържа тъмната си коса къса и добре оформена, но без определен моден стил, и това придаваше странна оригиналност на чара му. Очите му бяха само един нюанс по-светли от косата, не издаваха много, но оставяха впечатлението за буден ум и изключителен интелект.

— Между другото, защо си с костюм и вратовръзка днес? — попита Джоузи. — Какъв е поводът?

Оливър работеше в световноизвестна рекламна агенция. Той беше човекът, който даваше идеите и беше гениален в това отношение. Само през последните три месеца работите му осигуриха три нови сметки за агенцията, две от тях — за милиони долари от европейски фирми.

— Тази сутрин ще се срещам с евентуален нов клиент — отговори Оливър. — И това може да е мегасделка… Става дума за японска компания за електроника. Очевидно много висока класа, затова Брендан ми каза да изглеждам на ниво.

— Ти винаги изглеждаш на ниво, скъпи — каза Джоузи и прокара пръсти по копринената му, стоманеносива вратовръзка. — Е, какъв тип възел искаш?

Очите му блеснаха от изненада.

— Колко знаеш?

Тя го целуна пак.

— Четири… мисля — докато отговаряше, Джоузи наклони леко глава надясно и се замисли за няколко секунди. — Да, четири — Уиндзор, половин Уиндзор, двоен и обикновен.

Оливър отметна назад глава.

— И не си ми казвала? От колко време сме заедно?

Джоузи му отправи нейния специален поглед, който означаваше: „Шегуваш ли се?“ — брадичката надолу, веждите, извити нагоре, глава, наклонена наляво, и очи, които го пронизваха като лазерни лъчи.

— Въпросът е реторичен, любов моя — отвърна Оливър с неособено убедителен тон.

— Сериозно? — рече Джоузи и пусна вратовръзката. — Е, кажете ми, господин Грифит, от колко време сме заедно?

— Изпитваш ли ме? — попита Оливър и имитира изражението „Шегуваш ли се?“ на съпругата си, въпреки че му липсваше нейното проникновение.

Джоузи обаче не изглеждаше развеселена.

— Година и половина — каза той със спокоен и отпуснат тон и изражение. — Срещахме се преди една година и се оженихме преди шест месеца — на седми август. Доволна ли си?

— Седемнайсет месеца. Не година и половина — поправи го Джоузи и пак хвана вратовръзката. — Но, да — усмихна се тя. — Уцели поне датата на сватбата, така че взе изпита!

Оливър се ухили.

— Изпитвала си ме?

— Животът е изпит, скъпи. — Джоузи прокара върха на десния си показалец по контура на лицето му. — Е, какъв възел искаш?

— Ами… — Той повдигна рамене. Не знаеше разликата между възлите. — Изненадай ме.

Джоузи прехапа устни и го погледна в очите.

— Наистина ли? — Тя спусна ръка и с едно-единствено движение разгърна халата си. — Като този вид изненада ли?

Ако Оливър имаше тялото и мускулите на професионален боксьор, Джоузи притежаваше сексапилната фигура на модел от „Плейбой“, съчетана с въображението и уменията на порнозвезда.

Оливър бавно изпусна дъх. Трябваше да използва и последните сили на волята си, за да задържи погледа си съсредоточен в очите на Джоузи.

— Въпреки че познавам всеки сантиметър от тялото ти, любов моя — каза той с колкото може по-спокоен глас, — няма да го погледна, защото ако го направя, ще загазя. Не мога да си позволя да закъснея. Затова, моля те, моля те, моля те, би ли задържала тази мисъл до довечера, а сега ми помогни с вратовръзката?

— Сигурен ли си? — Тя пристъпи по-близо, пъхна крак между неговите и леко потърка вътрешната страна на голото си бедро в неговото. Не беше необходимо да поглежда, за да знае, че движението е постигнало желания ефект. Почувства го.

Оливър затвори очи и положи огромни усилия да не изстене от удоволствие.

Но не успя и от гърлото му се изтръгна протяжен звук на наслада.

— Аз… — Той поклати глава и отвори очи.

Джоузи задържа погледа му още няколко секунди.

— Добре — каза тя и най-после отстъпи, макар че закачливата усмивка на устните ѝ стана още по-съблазнителна. — Но ми обещай, че ще си поиграем довечера.

— О, бъди сигурна!

— И ще ме накажеш, защото съм лошо момиче и те дразня, когато знам, че не трябва да го правя?

Оливър отново си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и после приложи хватката на Джоузи.

— Искаш ли да бъдеш наказана?

Джоузи пристъпи към него и доближи лице до дясното му ухо. Шепотът, който се отрони от устните ѝ, беше тих като лека въздишка на вятър.

— Не мога да опиша колко много…

Тя леко гризна крайчеца на меката част на ухото му и цялото тяло на Оливър потрепери.

— Може да се наложи да ме завържеш за леглото и да ме напляскаш — добави Джоузи със същия тих тон.

— О, определено ще го направя, госпожо Грифит.

— Нямам търпение — прошепна Джоузи и докато пак отстъпваше назад, леко допря зърното на едната си гърда в дясната му ръка, а после загърна халата си. — Е, добре, скъпи, а сега вдигни глава, докато завържа вратовръзката.

— Невъзможна си. — Оливър я целуна по устните. — Знаеш ли го?

— Разбира се, че го знам — отговори тя. — А сега не мърдай.

Джоузи направи възела за по-малко от минута.

— Готово. Виж се. — Тя посочи огледалото. — Кажи ми какво мислиш.

Оливър се обърна към огледалото и на лицето му се изписа изненада.

— О, боже мой. Това е… идеално — възхити се той.

Джоузи повдигна рамене, сякаш не беше нищо особено.

— Аз съм съвършена, скъпи. Не го ли знаеш вече?

— Еха! Изумително! — Оливър отново насочи внимание към отражението си в огледалото. — Кой възел е този?

— Уиндзор — отговор Джоузи, но веднага след това се замисли. — Поне така мисля. Понякога ги обърквам, много време мина. — Тя размота хавлията от главата си, остави дългата си руса коса да падне свободно и леко я разроши с пръсти.

— Какъвто и да е, много ми харесва. — Оливър се обърна и отново я целуна. — И те обичам! Но съм смаян от възела. — Той взе сакото на тъмносивия си костюм, който беше внимателно разгънат върху голямото легло. — Сега обаче наистина трябва да тръгвам. Какви са плановете ти за днес? Нещо интересно?

Джоузи се приближи до нейната страна на гардероба, издърпа едното чекмедже и избра лилави дантелени бикини и същия на цвят сутиен.

— Същото като всеки ден, скъпи — отговори тя и отново разгърна халата си, но този път го остави да се свлече на пода. — Цял ден ще приемам пациенти. Вечерта ще се срещна със Силвия за по едно питие в Района на изкуствата, но няма да стоя дълго. Довечера трябва да бъда наказана, помниш ли?

— Да — съгласи се Оливър и кимна енергично.

— Освен това искам да приготвя багажа си за пътуването довечера, защото утре ще бъде лудешко бързане. Цял ден ще бъда заета в кабинета, а вечерта ще ходя на маникюр, педикюр и маска на лицето в козметичния салон.

Оливър се обърна да види профила си в огледалото. Ушитият по поръчка делови костюм беше скроен в класически стил и му стоеше идеално.

— Пътуване? — попита той, без да откъсва очи от отражението си.

Застанала вдясно от него, чисто гола, Джоузи му хвърли онзи поглед „Шегуваш ли се?“. Този път беше много по-сериозен от онзи преди няколко минути.

Оливър видя изражението ѝ в огледалото.

— Да, разбира се — каза той и вдигна ръце в знак, че се извинява.

— Моминското парти на Стейси в Лас Вегас. Този уикенд ли е? Еха, дойде бързо, нали?

Въпросът и коментарът прозвучаха искрено, защото Джоузи се съгласи с него.

— Знам — отговори тя. Изражението ѝ „Шегуваш ли се?“ беше изчезнало. — Струва ми се, че ангажирахме всичко миналата седмица, а не преди месец и половина.

Оливър оправи копчетата си за ръкавели и се обърна, за да тръгне, но Джоузи пристъпи вляво и препречи пътя му.

— Ще ти липсвам ли, докато съм в Лас Вегас? — попита тя и леко прокара връхчетата на пръстите си между гърдите си. Зърната ѝ бяха толкова твърди, че можеха да срежат стъкло.

Оливър спря. Този път не можа да се въздържи и я огледа цялата.

— Боже, скъпа, красива си и ако нямах важна среща тази сутрин… — Той не довърши изречението си, само поклати глава, докато изпиваше с поглед тялото ѝ.

— Е, ще ти липсвам ли? — повтори тя.

— Разбира се, че ще ми липсваш. Знаеш го.

Джоузи се усмихна, докато обуваше бикините си.

— Знам, но исках да го чуя от теб.

— Наистина трябва да тръгвам, скъпа. — Оливър пристъпи към нея и пак я целуна по устните. — Ще се видим довечера. Обичам те.

— Аз те обичам повече. Приятен ден.

Оливър излезе от къщата им във Валенсия, квартал на заможната средна класа в Санта Кларита, погледна часовника си и отвори вратата на черния мерцедес. Ако побърза, щеше да стигне навреме в агенцията в Холивуд.

Докато излизаше на заден ход от алеята и ускоряваше по улицата, не забеляза черния пикап, паркиран пред къщата на съседа му. Човекът зад волана видя, че Оливър се качи в колата си и потегли.

Сега Джоузи беше сама в къщата.

Шофьорът на пикапа се усмихна.