Генезис

82.

По телефона Хънтър направи всичко възможно да обясни колкото можа по-бързо на федералния въздушен маршал Амбър Бърнет колко важно е полет 8649 да бъде задържан на земята, докато дойдат на летището след около тринайсет минути, плюс-минус.

— Я пак повтори, кога трябва да излети самолетът по разписание? — попита Амбър и Хънтър чу трескаво тракане по клавиатура.

— След около четири минути — отговори той.

— Мамка му, Робърт, сериозно ли говориш? Това означава, че всички пътници са се качили на борда и че вратите са затворени и заключени. Самолетът може би вече рулира.

— Сигурно може да се направи нещо, Амбър — замоли я Хънтър, погледна Гарсия и направи гримаса. — Няма ли някакъв код, който да се съобщи на пилота? Не е необходимо полетът да бъде отменен, само забавен.

— Това е голям проблем за летището и за авиолинията, Робърт — обясни Амбър. — Знаеш ли как работят слотовете за излитане?

Хънтър знаеше. Всички слотове за излитане бяха плътно наредени един след друг, авиолиния след авиолиния. Ако някой самолет пропусне слота си за излитане, трябва да чака, докато се освободи нов слот. Вярно, контролът на въздушното движение пазеше аварийни слотове, защото някои полети се забавяха, но на оживено летище като ЛАКС имаха два-три аварийни слота на час. Ако друг самолет беше забавен преди полет 8649, той щеше да заеме пръв следващия свободен слот за излитане. Това означаваше, че полет 8649 може да чака на пистата доста време, преди да му разрешат да излети.

— Да — отговори Хънтър. — Знам как работят.

— Тогава разбираш, че всяко забавяне означава хвърляне на пари на вятъра за авиолинията… при това немалко… и те не го приемат добре.

— Разбирам, Амбър. Само се надявах, че може да се направи нещо.

— За да се обадя официално на пилота и да му кажа да пропусне слота си за излитане, се нуждая от заповед от федерален съдия, Робърт — добави Амбър и после замълча за момент. — Самолетът ще излети след по-малко от три минути. Прецакани сме логистично.

Хънтър затвори очи и стисна устни. — Освен ако…

Хънтър рязко отвори очи.

— Освен ако?

— Докарай тук задника си, Робърт… бързо — каза Амбър и затвори.

Хънтър и Гарсия все още бяха на единайсет минути път от летището.