Генезис

47.

Хънтър се изненада толкова много от обаждането на Роджър Уин, че в изчисленията си за времето забрави да вземе предвид, че в Града на ангелите е петък вечер. Град, в който навикът да излезеш, да пиеш и да купонясваш, докато припаднеш, беше направо вкоренен в ДНК-то на всеки.

Пътуването не беше толкова зле, тъй като хотел „Фрийхенд“ се намираше само на километър и половина от Главното управление на полицията. Проблемът беше да намери място за паркиране близо до хотела. Нямаше свободни места. Хънтър обиколи пресечката два пъти, докато накрая се задоволи с многоетажен покрит паркинг на „Саут Олив стрийт“. И пак се наложи да кара чак до третия етаж, докато намери свободно място.

Добавяйки времето, което му отне да тича по стълбите, да завие зад ъгъла, да влезе в хотел „Фрийхенд“ и после да се качи с асансьора чак до терасата на покрива, отне на Хънтър малко повече от двайсет минути, за да стигне до „Дъ Броукън Шейкър“.

Тази вечер тук работеха трима бармани. Роджър изпълняваше поръчка за една от масите, когато забеляза Хънтър, който криволичеше между масите, за да стигне до бара. Роджър бързо му направи знак да отиде в зоната, запазена само за сервитьори.

Хънтър го направи.

— Детектив — каза Роджър с извинителен тон. — Изпуснахте го само за пет минути и малко.

— Тръгна ли си?

— Излезе от бара, да — обясни Роджър. — Но както казах по телефона, той има резервация за вечеря, затова е в ресторант „Иксчейндж“, на партера.

— Сигурен ли сте?

Роджър кимна уверено и гордо се усмихна на Хънтър.

— Да, слязох долу да проверя. Синя риза, тъмен панталон и блейзър и панамена шапка. Седи с брюнетка с къса коса на шестнайсета маса, към дъното на ресторанта.

Хънтър въздъхна облекчено, благодари на бармана и хукна обратно към асансьорите.