Генезис

77.

Не след дълго отдел „Проучвания“ откриха адреса на Линда Евънс. Това беше моминското име на майката на Дженисис Уилямс и името, което Линда беше използвала, за да се регистрира като таксиметров шофьор. „Проучвания“ се бяха свързали с административния офис на таксиметровата фирма в Лос Анджелис и установиха, че Линда не е качвала друг клиент, след като е оставила Мелиса Хоторн пред дома ѝ в Лиймърт Парк в онова ранно неделно утро преди седмица и половина.

Но щом беше станала лицензиран таксиметров шофьор, значи Линда има валидна шофьорска книжка, която щеше да покаже настоящия ѝ адрес, и копие на тази шофьорска книжка щеше да се съхранява в базата данни на фирмата.

Оказа се, че Линда Евънс живее в малка гарсониера в Торънс, град в непосредствена близост до Гардина, на югозапад, в района Саут Бей на метрополията Лос Анджелис.

Две минути, след като получиха тази информация, Хънтър и Гарсия стояха пред бюрото на капитан Барбара Блейк.

— Имаме ли потвърждение, че тя е в гарсониерата? — попита капитан Блейк, след като изслуша новините от Хънтър.

— Не — отговори той. — Но отиваме там веднага. Има и разпространен бюлетин за спиране на автомобил „Мазда 3“ и арест на шофьора.

— Добре — каза Барбара и посегна към телефона на бюрото си. — Ще разпоредя екип на специалните части да бъде готов след пет минути.

— Почакай, капитане. — Хънтър прекъсна обаждането, като натисна бутона за изключване. — Не ни трябва екип на специалните части.

Капитан Блейк наклони глава и го погледна над очилата си за четене.

— Готвите се да арестувате може би най-садистичния сериен убиец, когото полицията е издирвала, Робърт. Нуждаете се от екип на специалните части.

— Не мисля, капитане. Линда не е като другите серийни убийци, които сме преследвали. Тя не е роден психопат… не търси удоволствие… не се опитва да задоволи някакъв убийствен инстинкт, скрит дълбоко в нея… не търси сексуално удовлетворение… и няма неконтролируем подтик, който я принуждава да убива. Линда иска отмъщение за дъщеря си. Тя не обикаля по улиците, търсейки поредната си жертва. Не ги избира произволно или по някакъв критерий, предизвикан от травма. Линда има списък с конкретни имена.

Барбара свали очилата си, но задържа телефонната слушалка в ръката.

— Поведението на този тип убийци — продължи Хънтър, — много се различава от това на психопатите серийни убийци. Линда може да се опита да избяга, когато осъзнае, че играта свършва, но мисля, че няма да отвърне със смъртоносна сила.

— Не го знаеш със сигурност, Робърт — възрази капитан Блейк. — Екипът на специалните части ще те посъветва как да действаш.

— Всъщност, няма, капитане — обади се Гарсия. — Специалните части не се славят с дискретност, не е ли така? Голям черен брониран камион с шестима до дванайсет командоси, всичките облечени в черно, с маски и шлемове и полуавтоматични пушки… Целият квартал ще разбере, че са там.

— И ако Линда не е в дома си — добави Хънтър, — вероятно ще разбере, че сме там, преди да се върне, и ако това се случи, пак ще изчезне.

— Как? — попита капитан Блейк. — Как ще разбере?

Гарсия се изсмя.

— Какво мислиш, че ще направят всички минувачи веднага щом видят да спира камион на специалните части и оттам изскачат въоръжени командоси и се втурват в сградата? — Той кимна. — Социалните мрежи. Цялата история ще бъде качена навсякъде още преди да сме почукали на вратата ѝ.

— Блокът, в който живее тя — каза Хънтър и сложи на бюрото на капитан Блейк две снимки на сградата, заснети от въздуха, — е висок три етажа и има преден и заден вход, асансьор и стълбище. Няма външна противопожарна стълба. Гарсониерата ѝ е на последния етаж. — Той посочи една от снимките. — Твърде високо, за да избяга, като скочи. Остават ѝ само два изхода и Линда трябва да използва асансьора или стълбището, за да стигне до тях. Един екип на специалните части ще бъде прекалено много в случая.

Капитан Блейк се замисли.

— Добре, какъв е вашият план? Няма да отидете и да почукате на вратата ѝ ей така, нали?

— Точно това е планът, капитане — отвърна Гарсия.

Тя го изгледа гневно.

— На всеки, когото разпитваме във всяко разследване — обясни Гарсия, — винаги обясняваме, че може да се наложи да им зададем още въпроси, докато разследването напредва. Мисля, че Линда не знае, че сме я разкрили. Ще изглежда така, сякаш искаме да я попитаме още едно-две неща, само толкова. Няма реална заплаха.

Капитан Блейк погледна Хънтър.

— Понякога най-простият план е най-ефективният — каза той.

— Ще си сложите бронирани жилетки, нали? — попита тя.

— Абсолютно — отговори Гарсия.

Барбара размишлява още няколко секунди.

— Добре — каза накрая тя и остави телефонната слушалка на мястото ѝ. — Няма да има специални части, но искам най-малко две полицейски коли да наблюдават всеки изход на улицата и още двама детективи на предния и на задния вход на жилищната ѝ сграда. Щом е толкова дисциплинирана и систематична, както мислиш ти, Робърт, тогава Линда сигурно вече има план за бягство.

— Сигурно — съгласи се Хънтър.

— Вземете Милтън и Джейкъб — нареди капитан Блейк. — Те са на бюрата си и двамата са много добри стрелци. Ако нещата загрубеят, те са най-добрите, които може да имате на ваша страна.

— Ще ги вземем, като тръгнем — отвърна Хънтър.

— Добре — капитан Блейк кимна на двамата детективи и посочи вратата. — Залавяйте се. Тръгвайте.