Генезис

7.

До девет часа на следващата сутрин доктор Каролин Хоув, главният съдебен лекар на окръг Лос Анджелис, вече се беше измила и облякла и беше отишла в зала номер едно за аутопсии, разположена в дъното на дълъг и ярко осветен коридор в мазето на главната сграда.

Институтът по съдебна медицина на окръг Лос Анджелис беше един от най-натоварените в Съединените щати и въпреки че екипът патолози извършваше между двайсет и четиресет аутопсии всеки ден, работата се натрупваше, особено през уикендите.

Повечето трупове се нареждаха на опашката на чакащите, но някои бяха изключение от правилото. Случаи, отбелязани като спешни от разследващите полицаи, обикновено имаха приоритет пред някои други, но този приоритет се определяше от главния съдебен лекар. Друго изключение са новопристигнали, които бяха обект на разследване от отдел „Свръхтежки убийства“ на лосанджелиската полиция. Поради естеството на такива разследвания, те винаги имаха предимство дори пред спешни случаи, изпратени от други отдели. Затова трупът на Мелиса Хоторн вече беше закаран в зала номер едно и прехвърлен на едната от двете големи маси за аутопсии от неръждаема стомана в средата на голямото стерилно помещение.

Тялото лежеше по гръб, покрито с чаршаф, ръцете бяха отпуснати от двете страни на торса. Послесмъртните петна, виолетово-червени оцветявания по кожата на нисколежащите части на трупа, дължащи се на стичането на кръвта след смъртта, бяха причината краката да изглеждат по-тъмни от останалото тяло. Кожата изглеждаше восъчна и гумена и това показваше, че жертвата е била докарана в моргата и държана в хладилната камера близо двайсет и четири часа след смъртта.

— Еха! — възкликна доктор Хоув, когато спря до масата за аутопсии. — Това е… определено е нещо различно.

Въпреки че главата на Мелиса лежеше отпусната на масата, раните по челюстната ѝ кост и разкъсването на лицевите мускули и съединителната тъкан бяха толкова жестоки, че брадичката ѝ сякаш беше положена върху гърдите.

Нейтън Рийс, единият от тримата млади патолози, които обикновено асистираха на доктор Хоув, стоеше от лявата страна на масата за аутопсии.

— Как изобщо може да се случи нещо такова? — попита почти без дъх той, приковал очи в лицето на жертвата. — Искам да кажа… някой е разкъсвал устата, докато не е умряла?

— Била е окачена за устата — отвърна доктор Хоув, докато четеше доклада за приема на Мелиса Хоторн. — Извършителят е използвал риболовна кука, за да го направи.

— Господи!

— Да, знам. — Доктор Хоув остави доклада и нахлузи ръкавици на ръцете си. — Предполагам, че всички стави са разтегнати, нали?

За да се уверят, че трупното вкочаняване вече е настъпило и преминало, разтягането на ставите беше обичайна процедура, когато имаха работа с новопристигнали трупове, при които следсмъртните прегледи бяха изтеглени напред поради една или друга причина.

— Да, санитарят, който я докара, ги е разтегнал. Готови сме да започнем, докторе.

— Добре.

Нейтън нагласи микрофона, окачен на тавана, точно над масата за аутопсии и включи дигиталния диктофон.

Доктор Хоув говореше на глас, каза датата и часа, после номера на случая. След това няколко минути описва общото състояние на трупа, а после премина към много по-подробен анализ на външния вид, като започна с оглед на шията на жертвата. Нямаше следи от душене.

Бърз преглед с докосване разкри, че ларинксът и трахеята не са деформирани. Подезичната кост също не изглеждаше счупена.

Доктор Хоув използва палец и показалец, за да повдигне клепачите на жертвата. С помощта на лупата с насочена светлина на челника си тя внимателно огледа очната орбита на жертвата. Както можеше да се очаква, роговицата беше мътна и непрозрачна, но доктор Хоув търсеше петехии — мънички червеникави петна по очите или клепачите. Петехиите показват наличието на кръвоизливи в кръвоносните съдове, които по една или друга причина може да се появят на различни места в тялото, но когато са в очите или по клепачите, обикновено се дължат на блокиране на дихателната система, съвместимо със задушаване, т.е. асфиксия.

Очите и клепачите на жертвата бяха осеяни с петехии.

— Смъртта е настъпила вследствие на недостиг на кислород — обяви доктор Хоув по микрофона. — Недостигът на кислород не се дължи на удушаване.

— Горката жена — рече Нейтън и поклати глава. — Никой не заслужава да умре по този начин.

Доктор Хоув го погледна осъдително.

— Знам — каза той и вдигна ръце. — Не ставам емоционален, докторе. Само отбелязвам като наблюдение, че никой не заслужава да умре по този начин, това е всичко.

Външният оглед на трупа на Мелиса Хоторн продължи още пет минути и нещо и не разкри други изненади.

След това доктор Хоув трябваше да провери всички кухини на тялото за следи от агресия, сексуални или други. Започна с вагината.

Кожата около вулвата, включително горната част на бедрата, не показа охлузвания, наранявания или хематоми — нищо, което да даде на доктор Хоув повод за притеснение.

Следващата стъпка беше да прегледа вътрешните стени на вагината, но тя не стигна дотам.

Докато разтваряше стените с палец и показалец, доктор Хоув спря, присви очи и се втренчи в нещо.

— Почакай — каза тя и наклони глава, за да види по-добре.

— Нещо не е наред? — попита Нейтън и заобиколи масата за аутопсии.

— Не съм сигурна. Би ли ми подал заключващ форцепс, моля?

— Искате ли и разширителя? — попита той и ѝ подаде хирургичен заключващ форцепс.

— Може би след минута — отговори доктор Хоув и пъхна върха на форцепса във вагината. — Изглежда, че в нея е оставено чуждо тяло — съобщи тя за дигиталния запис.

Застанал зад доктор Хоув, той се наведе, опитвайки се да надникне над дясното ѝ рамо. В същия момент Нейтън чу, че инструментът в ръката ѝ изщрака.

— Хванах го — каза тя и бавно измъкна предмета, който беше защипала с форцепса.

На върха на хирургичния инструмент се виждаше малко, прозрачно, самозатварящо се найлоново пликче, около десетина квадратни сантиметра. Ясно се виждаше, че пликчето не е празно.

— Наркотик ли е? — попита Нейтън.

Доктор Хоув се изправи и вдигна форцепса с пликчето към светлината.

— Не съм много сигурна.

Тя издиктува за официалния запис какво е извадила и откъде.

Нейтън наклони глава, надявайки се да разбере по-добре какво всъщност вижда.

Докато все още държеше пликчето с форцепса, доктор Хоув леко го разклати.

— В найлоновото пликче, изглежда, има сгънато листче бяла хартия.

— Може би мъничък хартиен плик? — предположи Нейтън.

— Не мисля. — Доктор Хоув огледа пликчето с очилата с лупи и поклати глава. — Но хайде да разберем.

Тя бутна назад очилата на челника, а после се обърна и постави пликчето върху работен плот от неръждаема стомана.

Нейтън бързо отиде до нея.

Доктор Хоув взе втори заключващ форцепс от подноса с инструменти. Не след дълго разтвори самозатварящото се пликче и измъкна сгънатото листче вътре.

— Не прилича на пликче с наркотик — отбеляза Нейт.

Доктор Хоув го стрелна с поглед.

— Само казвам. — Той повдигна рамене.

— Изобщо не прилича на пликче — съгласи се тя и после използва двата форцепса, за да разгърне листчето, което беше прегънато три пъти.

— Какво е това, по дяволите? — учуди се Нейтън. — Какво означава?

— Означава, че е по-добре да повикаме отдел „Свръхтежки убийства“, Нейтън.