След като въведе телефонния номер в Единната полицейска джипиес проследяваща система, и поиска системата да определи местоположението, откъдето е изпратен последният есемес до него, Шанън Хачър се облегна назад на стола си и зачака. Не хранеше големи надежди. Осем от всеки десет джипиес проследявания не даваха резултат, или телефонът на изпращача нямаше джипиес система, или беше изключена.
В днешно време дори най-големите аматьори дребни престъпници знаеха за джипиес проследяването. Едва ли някой вече допускаше тази грешка.
Именно поради тези причини очите на Шанън едва не изхвръкнаха от орбитите, когато след по-малко от две минути екранът на компютъра ѝ се актуализира и показа местоположение.
Не може да бъде, по дяволите, измърмори тя, подскочи на стола и веднага въведе нова команда в системата. Когато екранът отново се актуализира, Шанън протегна ръка към телефона на бюрото си.
Хънтър отговори още на второто позвъняване.
— Шанън, откри ли нещо? — попита той.
— Робърт, няма да повярваш, но имам попадение! Телефонът не е регистриран и вече не е активен, току-що проверих, но последният есемес, получен на телефонния номер, който ми даде, е изпратен от ъгъла на авеню „Дронфийлд“ и „Херън стрийт“ в Силмар.
— Исусе Христе!