Генезис

90.

— Тя не отговаря — каза Гарсия и остави телефона.

Той, капитан Блейк, шефът на полицията, двама агенти на ФБР, двама представители на „Американ Еърлайнс“, две длъжностни лица от летището и един въздушен маршал стояха около маса в импровизирана стая за конференции в терминал Б. Всички полети до и от терминала бяха или анулирани, или временно преустановени. Целият терминал беше евакуиран като предпазна мярка за сигурност.

— Лоша новина — каза единият агент на ФБР и поклати глава. — Трябва да координираме удар и трябва да го направим веднага.

— Това е последното, което ще направим в момента — възрази капитан Блейк. — Нямаме очи в самолета. Всички щори са спуснати, което означава, че всеки удар ще бъде на сляпо. В самолета са един цивилен, един въздушен маршал и един от най-добрите ми детективи и всички знаем какво означава удар на сляпо, нали? Косвени жертви. Не, няма да се съглася с този план.

— Лесно можем да видим какво става в самолета — каза агентът на ФБР. — Може да изпратим човек вътре през корема на самолета. Той ще се промъкне в асансьора на камбуза и ще използва фиброоптична камера, за да ни покаже картина. Ще координираме действията оттук.

Гарсия се изсмя.

— Не забравяш ли няколко неща, друже!

— Какви неща? — предизвикателно попита агентът.

— Например факта, че самолетът е на земята и моторите са угасени — отвърна Гарсия. — Този е първият проблем. Вторият е, че самолетът е празен. Вътре има само четирима души, които последния път, когато ги видях, стояха точно около камбуза в средата на самолета. Това означава, че в самолета е тихо. Няма бръмчене на мотори, нито разговори на пътници, които да заглушат звуците на човек, който влиза през корема на самолета и използва асансьора на камбуза. Пък и всеки шум в празен самолет с такава големина ще създаде ехо, което похитителката несъмнено ще чуе. Ако това се случи, всички умират. — Гарсия поклати глава. — Както каза капитанът, няма да се съгласим с плана „убиваме всички“.

— Тогава какво предлагате? — попита агентът. — Да седим със скръстени ръце и да не правим нищо?

Капитан Блейк кимна.

— Засега ще правим точно това. Нека изчакаме още пет минути и да видим дали тя ще се обади. Така каза Линда Евънс, когато се обади, нали? Да стоим до телефона, защото „когато му дойде времето, ще получим друго обаждане“. Може би още не е дошъл моментът. Нека изчакаме още пет минути. Ако дотогава не се чуем с нея, пак ще позвъним.

— Това ще бъде загуба на време — заяви другият агент на ФБР. — Щом няма отговор сега, защо мислите, че ще има след пет минути?

— Защото, както казах — отвърна капитан Блейк, — в самолета е един от най-добрите ми детективи, който също така е гениален психолог по човешкото поведение. Знам, че в момента той преговаря с нея. — Тя млъкна и погледна двамата представители на „Американ Еърлайнс“. — Благодарение на детектив Хънтър успяхме да изведем от самолета екипажа и пътниците, с изключение на един. Ако някой може да убеди похитителката да се предаде, това е детектив Хънтър. Освен това той знае, че телефонното обаждане, останало без отговор, ще ни даде причина за безпокойство, и вероятно обяснява това на похитителката в момента. Детектив Хънтър ще я накара да разбере, че ако продължават да не отговарят на обажданията ни, ще последва удар на сляпо, в който тя вероятно ще бъде убита.

— Ами ако не ѝ пука дали тя и всички други в самолета ще умрат? — попита агентът. — Замисляли ли сте се за тази вероятност? — Той се обърна към служителите на „Американ Еърлайнс“. — Дори не знаем дали все още са живи.

— Живи са — увери ги Гарсия.

— И откъде знаеш, друже? — попита агентът.

— Защото от самолета не са се чули изстрели — отговори Гарсия. — Видях оръжието, което държеше Линда Евънс, деветмилиметров пистолет. — Той погледна агента. — Мисля, че някак е успяла да го вземе от Амбър Бърнет, въздушният маршал, която се качи в самолета. Оръжието няма заглушител. Ако имаше изстрели, щяхме да ги чуем.

— Нека изчакаме още пет минути и после ще се обадим — настоя капитан Блейк. — Ако не получим отговор, екипите на моите специални части вече са планирали удар.

— Защо вашите екипи на специалните части? — попита агентът на ФБР.

— Защото самолетът е на земята — отвърна капитан Блейк, — на територията на международното летище на Лос Анджелис, която попада под юрисдикцията на лосанджелиската полиция. ФБР няма правомощия тук, освен ако ние не ви ги дадем, но не сме го направили. Добре дошли сте да присъствате и да слушате телефонните разговори и планирането, ако се наложи удар, но случаят е наш… операцията е наша. Освен това всички знаят, че специалните части на лосанджелиската полиция са най-добрите в страната. Затова, моля, седнете и се отпуснете. — Тя посочи столовете. — Кой знае? Може да научите нещо.