Генезис

79.

Сутринта Линда Евънс отиде рано на международното летище на Лос Анджелис, два часа и половина преди излитането на самолета ѝ. Един час след това вече беше минала през митницата и беше влязла във фоайето за заминаващи.

След като забеляза Гарсия пред дома на София Елиът вчера, Линда разбра, че се нуждае от нов план… при това бързо. Логично беше полицията да предположи, че или София, или Лукас Елиът е в списъка с мишените на Ментора. Най-логичният ход за ченгетата беше да поставят под денонощно наблюдение къщата на София, което означаваше, че сега къщата е непристъпна за Линда.

Тя беше запазила визитната картичка, която ѝ даде полицаят, когато я разпитва преди една седмица — детектив Карлос Гарсия, отдел „Свръхтежки убийства“ на лосанджелиската полиция. Както винаги, Линда направи проучване. Според всичко, което прочете, отдел „Свръхтежки убийства“ беше най-добрият в страната в издирването и залавянето на серийни убийци. Постиженията им бяха по-добри дори от тези на ФБР.

Линда открай време беше изключително организиран човек. Тя не само планираше напред, но и когато беше възможно, винаги имаше подготвена алтернативна стратегия, за всеки случай. Линда беше прекарала цяла година, планирайки отмъщение… всеки детайл, включително резервни варианти. Беше взимала уроци по крав мага14 за самоотбрана, беше променила начина си на хранене и беше отслабнала, за да увеличи физическата си гъвкавост и сила… дори си беше купила деветмилиметров полуавтоматичен пистолет и се беше научила да стреля. Дотук всичко мина идеално, но сега… беше дошъл един от моментите „за всеки случай“.

Линда беше изчакала, докато детективът приключи разговора си със съседката на София, и след като той замина, се върна в гарсониерата си. Трябваше бързо да задвижи план „Б“.

Първият полет за Рим беше същата нощ, твърде скоро. Линда нямаше достатъчно време да се организира, да приготви багажа и да отиде навреме на летището, но сутринта имаше друг полет, на „Американ Еърлайнс“. Излиташе от ЛАКС в десет и трийсет сутринта и пристигаше в Рим в три без пет следобед, местно време. В самолета все още бяха останали няколко свободни места. Идеално. Това щеше да ѝ даде време да посети гроба на Дженисис и Майкъл малко преди края на деня и да се организира напълно до сутринта, но в датата и часа на полета имаше нещо, което я безпокоеше. Линда не знаеше точно какво. Трябваше да провери записките си.

Направи го и се изсмя на глас, когато прочете името, датата и часа, които беше надраскала само преди две седмици.

Какво абсурдно съвпадение. Или може би е знак, помисли си тя и повдигна рамене, докато си купуваше билета.

На летището, след като мина през митницата, Линда прекара няколко минути, за да разгледа безмитния магазин. Някога, преди много години, с радост би купила нещо — червило от известна марка за Дженисис… хубав одеколон за Майкъл… може би дори нещо за себе си и за Джон, съпруга ѝ, но тези дни бяха отминали отдавна. Вместо това, за да намали малко напрежението, когато пристигне в Италия, Линда взе бутилка бърбън „Мичърс“, любимия ѝ.

В едно от кафенетата във фоайето за заминаващи тя си поръча еспресо и провери мониторите за нейния полет. Не след дълго пътниците щяха да бъдат повикани да започнат да се качват на борда.

Линда седеше сама, потънала в мислите си, и преговаряше наум новите си планове. Без дори да забележи, тя проследи с връхчетата на пръстите си големите белезникави белези по китките си.

Те ѝ напомниха колко объркана, отчаяна и съкрушена беше някога. Тези дни обаче бяха отминали. Линда най-после беше намерила фокус и нямаше намерение да го губи сега.

Тя допи кафето си и огледа зоната, където седеше. Двама полицаи от летището, застанали до голям билборд, рекламиращ слънчеви очила, водеха безгрижен разговор. Не изглеждаха притеснени, нито претърсваха с поглед тълпата за някого. Това беше страхотен знак, особено точно сега, когато статусът на полета ѝ се промени от „Изчакване“ на „Качване на борда“. Две секунди по-късно повикването се разнесе от високоговорителите на летището.

Преди да вземе ръчния си багаж и торбичката от безмитния магазин, Линда прокара ръка по изящната верижка на врата си, докато пръстите ѝ намериха финия медальон — мъничка златна пеперуда. Верижката беше на Дженисис. Носеше я в деня, когато отне живота си.

Линда доближи пеперудата до устните си и нежно я целуна.

— Време е да тръгвам, ангел мой — прошепна тя. — Нека да приключим.