Генезис

6.

Хънтър и Гарсия останаха с екипа криминалисти, докато те обработваха местопрестъплението и останалата част на къщата. След това, вместо да се върнат на партито на Гарсия, Хънтър излезе навън, за да се опита да получи колкото може повече информация от Джанет Ланг, доведената сестра на Мелиса Хоторн, а Гарсия отиде да помага на униформените полицаи да разпитват съседите.

Криминалистите откриха два типа пръстови отпечатъци в къщата. Първите бяха намерени във всяка стая и очевидно принадлежаха на жертвата, и това беше потвърдено след бърз анализ на място.

Другите бяха намерени главно в дневната и кухнята и въпреки че предстоеше да бъде потвърдено, по всяка вероятност принадлежаха на малката сестра на жертвата, Джанет Ланг, която открила трупа.

Освен това криминалистите събраха няколко косъма и влакна по пода в спалнята на жертвата и по леглото ѝ, но освен тях и помощните средства, които убиецът беше използвал, за да повдигне жертвата в кухнята, не откриха нищо друго, което да преценят за важно.

Също така потвърдиха, че няма следи от влизане с взлом — нито по предната и задната врата, нито по прозорците.

Разпитите на съседите се оказаха без резултат засега. Никой на улицата не беше видял някого или нещо подозрително, нито в събота през нощта, нито в ранните часове на неделя сутрин. Съседите от двете страни на къщата на Мелиса казаха, че не са чули силен шум, писъци или звуци, които може да са в резултат на борба.

— Това не може да е първото престъпление на този убиец — натърти Гарсия, когато двамата с Хънтър се качиха в колата му. — Твърде чисто е… твърде сложно, твърде добре обмислено.

— Знам — отговори Хънтър.

Хънтър се замисли и погледна към обсипаното със звезди небе. Не можеше да не се съгласи с партньора си. Добре известен факт е, че серийните убийци бяха склонни да усъвършенстват методите си с течение на времето и ставаха все по-уверени. Първите им престъпления, убийство или друго, обикновено се оказваха някак немарливи… повечето пъти импулсивни и лошо планирани. Много рядко някой извършваше първо убийство по толкова сложен начин и толкова добре планирано като това, което видяха в къщата. Когато се случеше такова нещо, това винаги означаваше особено високо ниво на безчувственост у извършителя.

Липсата на улики — пръстови отпечатъци, ДНК, отпечатъци от стъпки, следи от влизане с взлом и така нататък — не беше особено изненадваща. При наличието на толкова много филми и телевизионни сериали като „От местопрестъплението“ по темата криминалистика всеки можеше да научи основните неща за потулването на улики.

Вярно, в момента нямаше доказателства, че това е работа на сериен убиец, но и Хънтър, и Гарсия силно се надяваха, че наистина е така, а пък и принципът беше един и същ. Нищо в местопрестъплението не изглеждаше така, сякаш е първото престъпление на убиеца.

— Може да проверим в националната база данни — предложи Гарсия. — Да проверим други убийства за нещо подобно… — Той се замисли за секунда. — Или нещо поне малко подобно.

Хънтър кимна.

— Утре сутринта ще кажа на отдел „Проучвания“ да се заеме.