Генезис

98.

Пет часа по-късно — гарсониерата на Линда Евънс в Торънс

Хънтър и Гарсия стояха неподвижно, с широко отворени от изумление очи, докато гледаха стените на малката гарсониера на Линда Евънс в района Саут Бей в Лос Анджелис. Стените бяха облепени от пода до тавана със снимки, схеми и писмени планове.

Линда беше оставила лаптопа си на сгъваема масичка, която се прибираше в стената. Около него имаше още снимки и дневник за упражнения по стрелба от стрелбище.

На летището, след като всичко свърши, Хънтър и Гарсия бяха прегледани от медици на „Бърза помощ“. Хънтър беше добре. Въздействието на зашеметяващите гранати беше преминало. Гарсия, от друга страна, беше изкълчил лошо глезена си от сблъсъка с двамата служители на АСТ. Целият му ляв крак беше превързан и известно време щеше да ходи с патерици.

От международното летище на Лос Анджелис трябваше да отидат направо в Главното управление на полицията, за да напишат доклади и да се изправят пред онова, с което щяха да ги посрещнат капитан Блейк и шефът на полицията, но шофираше Хънтър, който реши, че първо иска да огледа гарсониерата на Линда Евънс. Той беше успял да вземе ключовете от чантата ѝ. Гарсия не възрази.

— Това е пълно безумие — каза най-после Гарсия. Те бяха оглеждали всичко мълчаливо в продължение на пет минути, откакто влязоха в апартамента. — Тя, изглежда, е оставила всичко тук, Робърт. Всичките ѝ проучвания — снимки от наблюдения, графици, имена, адреси… всичко.

В момента може и да не го разбираш, беше казала Линда в самолета, но знам, че скоро ще го разбереш. Всичко е там и те чака.

Хънтър не отговори и започна да преглежда серия фоторазпечатки, които откри в плик, залепен на една от стените в кухнята.

Гарсия докуцука до масата и започна да прелиства дневника за упражнения по стрелба. Колкото повече страници отгръщаше, толкова повече се намръщваше.

— Робърт, ела да видиш нещо.

— Един момент — извика Хънтър от кухнята.

— Не. — Тонът на Гарсия беше твърд. — Трябва да дойдеш да видиш това.

Хънтър взе плика и отиде.

Гарсия посочи дневника на масата.

— Пропусни първите петдесет и няколко страници — рече той. — Прочети оттам нататък и ми кажи какво мислиш.

Хънтър прелисти страниците и започна от средата, като бързо четеше цифрите и датите. Стигна до последната цифра и погледна партньора си.

— Това са внушителни резултати, Робърт.

Хънтър кимна.

— Линда се е упражнявала да стреля почти всеки ден в продължение на шест месеца.

— Точно така — съгласи се Гарсия. — Мислиш ли, че някой с такива резултати би пропуснал мишена, която се намира само на два метра, при това с трийсет-четиресет сантиметра?

— Не би пропуснала — отвърна Хънтър. — Не го е улучила нарочно.

В начина, по който Хънтър изрече думите, имаше нещо, което заинтригува Гарсия.

— Стреляла е по онзи пътник… Филип, нали? Защо? — попита Гарсия. — За ефект? За да те уплаши? — Той поклати глава. — Не се връзва.

Хънтър въздъхна.

— Линда не е стреляла по Фил за ефект. Мисля, че е променила решението си в последната секунда.

Гарсия взе стол от ъгъла. Кракът отново го заболя.

— Променила е решението си? — попита той и седна. — В това има още по-малко логика, Робърт. Да, вярно, Линда уби невинни хора, но те поне имаха някаква връзка с групата ученици, които са заснели видеозаписа с Дженисис.

Преди да слезе от самолета, Хънтър беше взел и мобилния телефон на Линда от джоба на якето ѝ. Единствените други двама, които бяха гледали видеоклипа, който Линда показа на Хънтър и Амбър в самолета, бяха Гарсия и капитан Блейк.

— Фил не е имал нищо общо с цялата история — продължи Гарсия. — Той е бил само случаен пътник, който не е извадил късмет.

Хънтър даде на партньора си плика с разпечатките, който намери в кухнята.

— Не е било така.

— Какво? — Гарсия взе плика и започна да разглежда разпечатките. Бяха повече от петдесет и всичките показваха Фил в компанията на привлекателна брюнетка. Двамата явно имаха романтична връзка. На някои снимки се държаха за ръце, а на други се целуваха.

Гарсия веднага разпозна двамата на снимките — Филип Мадокс и София Елиът.

— Мамка му!

Хънтър кимна.

— Фил има любовна връзка със София.

Гарсия пусна плика на коленете си.

— Не може да бъде.

Хънтър не каза нищо.

— Почакай. — Гарсия вдигна ръка. — Не е за вярване. Защо не си изненадан?

— Щях да бъда… ако вече не го знаех.

— Какво? — Гарсия не разбираше нищо. — Как разбра?

— В самолета, когато Фил каза на Линда, че се опитва да създаде семейство, тя го нарече „любовнико“ — обясни Хънтър. — После го направи още веднъж, когато убеждаваше всички да пийнат нещо.

Гарсия повдигна учудено вежди.

— Стори ми се странно — продължи Хънтър. — Прякорът се появи изневиделица и не се вместваше в целия сценарий. И след това, когато ѝ казах, че Лукас страда от дислексия, Фил се опита да попита нещо, но Линда не му позволи. Нещата дойдоха по местата си едва когато бяхме при медиците. Тогава отидох да говоря с Фил.

— И той си призна. — Това не беше въпрос.

— Наложи се да го притисна — кимна Хънтър. — Казах му, че така или иначе ще разберем, и той реши да си признае. Били любовници от пет месеца.

— И затова заминавал за Италия? — попита Гарсия.

— Да — потвърди Хънтър. — Лукас се връща в събота, нали помниш?

Гарсия се засмя.

— Съпругът се връща, а съпругата остава, като се преструва, че ще постои със семейството си, и бум, пристига любовникът за няколко щастливи дни.

— Нещо такова — каза Хънтър.

— Как е разбрала Линда, че Фил е в самолета?

Хънтър размаха ръка, за да посочи гарсониерата, в която се намираха.

— Мисля, че тя не е пропуснала нищо в проучванията си, Карлос.

— Смяташ ли, че Фил е бил мишената ѝ от самото начало? — попита Гарсия. — Щом Линда е открила, че София е влюбена повече в любовника си, отколкото в съпруга си, тогава има логика.

— Да — съгласи се Хънтър. — И имам чувството, че когато най-после приключим тук… колкото и дни да ни отнеме… ще знаем със сигурност.

Гарсия огледа снимките по стените.

— Затова Линда е оставила всичко тук подредено. Лесно е можела да го унищожи.

Хънтър кимна.

— Мисля, че тя все още не е знаела, че сме я разкрили, но е съзнавала, че рано или късно ще я намерим. Искала е… — Хънтър млъкна и се замисли за подходящи думи. — Искала е всички да знаят защо го е направила. — Той посочи лаптопа. — Обзалагам се, че там ще намерим копие на онзи видеозапис.

— Значи е знаела, че няма да се върне тук — отбеляза Гарсия. — Планът ѝ от самото начало е бил да отнеме и своя живот в края на кръстоносния си поход. След като осъществи отмъщението си, вече не е имало за какво да живее… Всички, които е обичала, са умрели. Ефектът на вълната. — Той поклати глава при мисълта за толкова много погубен живот.

Хънтър се обърна и погледна голяма снимка на семейство Уилямс — Линда, Дженисис, Майкъл и Джон. Седяха заедно около маса в ресторант. Четиримата се смееха, сякаш някой току-що е казал най-смешния виц на света. Всички изглеждаха много щастливи заедно.

Това беше единствената снимка в гарсониерата, която беше сложена в рамка — единствената, която беше останала на Линда от семейството ѝ.

— Мисля, че си прав, Карлос. Абсолютно прав си.