Генезис

78.

Гарсия излезе на „Харбър Фрийуей“, отправяйки се на югозапад, и включи светлините и сирените на полицейската кола. До Торънс имаше трийсетина километра от мястото, където се намираха, но светлините и сирените разчистваха пътя.

Детективи Милтън и Джейкъб, които пътуваха с кола „Киа Оптима“ без опознавателни знаци точно зад тях, направиха същото.

— Трябваше да се досетя — каза Гарсия, без да поглежда Хънтър. Звучеше ядосан на себе си.

Хънтър знаеше, че партньорът му има предвид разговора си с Линда Евънс в началото на разследването.

— Не мисля, Карлос. Не се измъчвай — отговори той.

— Знаеш, че винаги има нещо, което може да ги издаде, Робърт. Потрепване, моментно колебание, странен маниер… все нещо.

— Невинаги. Ако са неподготвени, може би, но в нейния случай не е било така. Линда е умна и е била готова, защото е знаела, че ще бъде разпитана.

Гарсия погледна Хънтър с крайчеца на окото си.

— Линда е била последният човек, който е видял жива Мелиса Хоторн — продължи Хънтър. — Закарала я е до дома ѝ и не го е направила анонимно. Не е била непозната, която е качила Мелиса в нощта. Била е таксиметров шофьор, който изпълнява поръчка. Знаела е, че ще разберем, че Мелиса е взела такси от хотела в онази нощ, и че скоро ще почукаме на вратата ѝ. — Той повдигна рамене. — Не е трудно да предположиш какви въпроси ще зададе всеки детектив на таксиметров шофьор, който е закарал до дома ѝ жертва на убийство, преди да бъде убита.

Гарсия не откъсна очи от пътя.

— Линда може и да не е знаела как точно ще формулираш въпросите си, но е знаела общата посока, в която ще протече разговорът. Вероятно е репетирала как ще отговори на всеки въпрос, който ти ѝ зададеш… при това може би пред огледало. Репетирала е точно това, което ти може да забележиш — потрепване, моментно колебание, странен маниер, движение на очите… каквото се сетиш. И се обзалагам, че ги е отработила до съвършенство. Никой не е забелязал нищо, защото Линда се е погрижила да не се издаде с нищо, Карлос. Тя те е очаквала.

Те минаха покрай кварталите Саут Парк и Грийн Медоус и се отправиха към Атенс и Гардина.

— Би трябвало да сме там след по-малко от десет минути — съобщи Гарсия по радиопредавателя.

— Готови сме и сме точно зад вас — отговори детектив Милтън.

— Мислиш ли, че Линда ще си бъде вкъщи? — обърна се Гарсия към Хънтър. — По това време сутринта?

— Тя не е навън да качва клиенти — отговори Хънтър. — Вече не е медицинска сестра от травматологията и не пътува из страната, за да провежда еднодневни семинари. Линда преследва определени хора. Предполагам, че се подготвя… обмисля всеки детайл… и преговаря плана за следващото си убийство. Дотук Линда не остави нищо на случайността и няма да го направи и сега. Гарсониерата ѝ вероятно е най-безопасното място да свърши тази работа.

Те навлязоха в град Торънс, когато телефонът на Хънтър започна да звъни в джоба му. Обаждаше се Шанън Хачър от отдел „Проучвания“.

— Робърт — каза тя, когато Хънтър отговори. Тонът ѝ беше разтревожен. — Къде сте?

— Пътуваме към дома на Линда Евънс в Торънс. Защо?

— Тя не е там — уведоми го Шанън.

— Какво? — учуди се Хънтър и превключи разговора на високоговорител. — Откъде знаеш?

— Паспортът ѝ е засечен на митницата на международното летище на Лос Анджелис, ЛАКС. Минала е през митницата преди един час и половина.

— Какво? — Този път двамата детективи изстреляха едновременно въпроса.

— Преди един час и половина? — Гласът на Хънтър стана от спокоен в свръхразтревожен за част от секундата.

— Току-що получихме информацията — обясни Шанън. — Линда Евънс е на полет номер 8649 на „Американ Еърлайнс“, пътуващ за Рим.

Гарсия погледна партньора си. Челюстите и на двамата бяха увиснали от изумление.

— Занасяш ме — промълви Гарсия и инстинктивно отдръпна крака си от педала на газта за момент.

— Кога трябва да излети самолетът по разписание? — попита Хънтър.

— Там е проблемът, Робърт — отвърна Шанън и тревожността на Хънтър се превърна в раздразнение. — Самолетът ѝ излита точно след деветнайсет минути.

Очите на Хънтър несъзнателно се стрелнаха към часовника на таблото на колата.

Гарсия поклати глава. Не беше необходимо да проверява картата на сателитната навигация.

— Трябва да спрем излитането на самолета. Дори със сирени, ще ни отнеме най-малко двайсет и пет минути само да стигнем до ЛАКС оттук. И после ще трябва да тичаме до терминала, докато стигнем до изхода за качване на борда… Нямаме шанс. — Въпреки това Гарсия вече беше завил надясно и се готвеше да поеме по следващия изход от магистрала 110. Трябваше да отиде на Сан Диего Фрийуей, в северозападна посока.

— Хмм… къде отивате? — чу се по радиопредавателя в колата. Беше детектив Милтън. — Защо завивате надясно? Мислех, че отиваме в Торънс.

— Промяна на плана — отвърна Гарсия. — Отиваме на ЛАКС. Карайте след нас.

— Прието.

— Шанън, знаем ли номера на изхода за качване в самолета? — попита Хънтър.

— Да — отговори тя. — Полет АЕ8649 излита от терминал Б, изход 210А. За съжаление, изходът е в края на терминала.

— С нашия късмет, защо да не е там? — подхвърли Гарсия.

— Линда Евънс е във втора класа — продължи Шанън. — Място 35Н. Това е седалката до пътеката към предната част на втора класа. Също така проверихме за мобилен телефон, регистриран на някое от двете имена — Линда Евънс и Линда Уилямс. В района на Голям Лос Анджелис има повече от сто номера на мобилни телефони, регистрирани на името Линда Уилямс, и двайсет и един, регистрирани на името на Линда Евънс. Никой от тях не показва регистриран адрес в Торънс и никой от джипиесите, които успяхме да проследим засега, не издава сигнал от ЛАКС. — Шанън млъкна, за да си поеме дъх. — Съжалявам, Робърт. Ако Линда беше използвала кредитна карта, щяхме да разберем, че си е купила билет най-малко преди един час, но тя е платила чрез сметката си в „Пей Пал“, която е на името на Линда Уилямс. Този малък трик ни коства ценно време.

— Не се притеснявай, Шанън — каза Хънтър. — Дръж ни в течение за всичко друго, което откриете, но в момента искам да ме свържеш с капитан Блейк.

— Веднага.

Три секунди по-късно капитан Блейк беше на линията.

Оставаха петнайсет минути до излитането на полет АЕ8649.